Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАНЦУВАЩИТЕ С ИРАН ВЕЧЕ СА УМОРЕНИ

Ако Ирак раздели Запада на две, а Европа на стара и нова, сега иранският ядрен проблем е на път да върне позабравените понятия за Запад и Изток. От едната страна са Съединените щати и Европейският съюз, които искат Съветът за сигурност на ООН да сложи на масата проблема Иран, а от другата са Русия и Китай, които поне засега не са склонни това да стане. Ситуацията изглежда класическа за традиционното разделение на труда сред големите в ядрения клуб и предизвиква стари спомени за времена, в които паритетът на ветото не се осмисляше като парализа на международната политика, а като баланс.
Сега не е много по-различно, независимо от твърденията, че позициите на Европа, Съединените щати и Русия били много близки. САЩ и европейската тройка Великобритания, Германия и Франция дълго време играха различни роли по темата морков и тояга в отношението си към Иран. Това разпределение изглежда изчерпано след поредните изяви на иранското предизвикателство. Тези изяви за момент притесниха и Русия, но това засега не я накара да се съгласи иранската ядрена програма да попадне в Съвета за сигурност... А е така, защото иранският проблем е може би най-сложната смес от петрол, газ, атомна енергия и политически режим, който се е научил да залага енергийни суровини срещу ядрени амбиции, да прави от това геополитика и да разделя Запада от Запада и Запада от Изтока. Един от най-влиятелните американски сенатори - Джон Маккейн, се изрази за Иран така: Ние се сблъскахме с най-тежкото положение след края на Студената война, с изключение на цялата война срещу тероризма.
Трудно убедени от европейските си партньори и притиснати от проблемите в Ирак, Съединените щати приеха през последните две години да оставят европейската дипломация да опита за пореден път иранската игра на котка и мишка. Имаха поне две солидни причини за това. Първо, повече от очевидно беше, че ставащото в Иран се отразява в Ирак. Второ, подкрепата на европейските опити за решаване на проблема с дипломатически средства бе и начин за нормализиране на трансатлантическите отношения, които бяха пропаднали заради Ирак. Сега положението е друго. След агресивната риторика на иранския президент Техеран отново дава сигнали за преговори с Европа, очевидно притиснат от демонстрираното американо-европейско единство, което предполага общо искане за санкции срещу Иран.
Тези опити на Техеран обаче минават в графата остарял метод за забавяне на процеса. В края на миналата година европейската тройка разбра, че е стигнала мъртвата точка в преговорите с Иран. Критичният диалог, на който години наред залагаше Европа, се бе превърнал в ирански монолог, който постепенно затвори всякакви възможни врати за преговори по формулата икономическо сътрудничество срещу отказ от разработване на ядрена програма. Диалогът се обезсмисли особено след като Иран премахна печатите на МААЕ от ядрените си обекти и заяви, че ще възобнови обогатяването на уран, което според Запада ще му позволи да се сдобие с ядрено оръжие. От тази мъртва точка Франция, Германия и Великобритания нямат други възможности освен да искат разглеждане на иранската ядрена програма в Съвета за сигурност на ООН и да не виждат основания за възобновяване на преговорите по иранската ядрена програма.
Иранското решение да възобнови някои дейности, свързани с ядрената програма, означава, че за нас е невъзможно да продължим дискусиите при задоволителни условия, заявяват в Париж и поставят едно условие - Иран да се върне към пълния мораториум над тези дейности. Такава е позицията и на Германия. След две години преговори Иран разруши основата за по-нататъшни разговори… Ние все още разчитаме на дипломатическо решение. Но то трябва да бъде намерено чрез Международната агенция по атомна енергия и Съвета за сигурност на ООН, казва германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.
Държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс и върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана изглеждаха единни на последната си среща във Вашингтон. Според Райс големите държави в света в значителна степен са съгласни, че Иран е прекрачил границите на позволеното, като е снел печатите на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) от ядрените си обекти и е обявил за намерението си да пристъпи към обогатяване на уран за научноизследователски цели. Тя получи подкрепа в аргументите и от бившия държавен секретар Колин Пауъл. Международната общност трябва да предприеме незабавни действия срещу Иран, чиято ядрена програма е много опасна, заяви Колин Пауъл в интервю за британския всекидневник Сън.
Между впрочем Съединените щати не внасят петрол от Иран, а предимно от Саудитска Арабия. Независимо от това във Вашингтон добре са калкулирали факта, че всяко напрежение с Иран и в региона кара ОПЕК да вдига цените на петрола. Иранският петролен пистолет впрочем не е съвсем безобиден. При един потенциален бойкот на иранския петрол кризата ще е изключителна по своите мащаби, защото захранването на петролния пазар с 84 милиона барела ще намалее с 4.2 милиона. От търговска и финансова гледна точка това е, меко казано, неприемливо.
Русия в продължение на много години твърдо залагаше на геостратегическите и икономическите си интереси, от които и в този момент е трудно да се откаже. Ние разбираме, че европейската толерантност е изчерпана, заяви руският посланик в ООН. Външният министър Сергей Лавров обаче бе пределно ясен. В едно интервю той каза следното: Санкциите съвсем не са най-добрият и не са единственият начин за решаване на проблемите. Помним историята на санкциите срещу Ирак и знаем как завърши това. Според Москва въпросът за санкциите поставя каруцата пред коня. В крайна сметка руското виждане е за крайно внимателни действия по иранския въпрос, които да не предизвикват излишни резки движения и да изострят ситуацията.
Китай гледаше и, изглежда, ще продължава да вижда Иран не само с нервите на търговската си политика, но и умело да използва дипломатическата опция за двоен байпас, чиято причина са севернокорейските ядрени амбиции. Поне такова впечатление създаде през миналата седмица и тайнственото посещение на севернокорейския водач Ким Чен Ир в Китай. Китайската дипломация казва, че прехвърлянето на иранския атомен проблем в Съвета за сигурност още повече ще втвърди позициите. Китайският представител в ООН продължава да използва във всичките си изявления думата въздържане. То има своето обяснение във факта, че 14% от петрола си Китай получава от Иран и в най-скоро време се очаква да стане клиент номер едно. През 2004 г. Китай сключи с Иран и огромна газова сделка. Те подписаха договор за следващите 25 години за доставка на 10 милиона тона ирански втечнен газ. Търговският обмен между двете страни скочи през миналата година с 50 процента.
Дипломатическото танго около иранската ядрена програма, както го определиха наблюдателите, очевидно е много изморително. Танцуващите с Иран изглеждат уморени тъкмо когато тангото ще трябва да премине във виенски валс - на 2 или 3 февруари ситуираната във Виена МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) ще трябва да реши дали иранският проблем да поеме пътя към Ню Йорк и Световната организация. Шефът на МААЕ - Нобеловият лауреат Мохамед ел Барадей, даде на режима в Техеран срок до началото на март, за да приведе убедителни доказателства за мирния характер на ядрената си програма. Между впрочем поне три години сроковете постоянно бяха продължавани и въпреки това много от иранските ядрени дейности са в гъста мъгла. Иран продължава да е едновременно и енергийният източник, без който светът не може, и ядрената опасност, с която още повече не може.
ТПС: Кондолиза Райс и Хавиер Солана изглеждаха единни по отношение на иранския проблем на последната си среща във Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във