Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАНЦЪТ НА ДЖУДЖЕТАТА

Разпадът на СССР предизвика две фази на разпад на федерациите в Източна Европа. Чехия и Словакия се отделиха много бързо и без сътресения една от друга. Но най-мъчителен бе разпадът на Югославската федерация, създадена от Йосип Броз Тито. След обявената на 21 май независимост на Черна гора практически завърши разпадът на Югославия. Остава да се реши статутът и бъдещето на Косово и Босна и Херцеговина. С този завой на югославската криза обаче започва нов кръг от дилеми около другите непризнати територии, като например турската република в Кипър и най-вече непризнатите републики в постсъветското пространство - Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия.
Приднестровието никога не е било част от Молдова (Молдавия) и има право на независимост, заявиха тези дни американските историци и политолози, които участваха в Дейтънските споразумения за разделянето на бивша Югославия. Това са експерти от университетите в Оксфорд, Станфорд, Харвард и Кембридж. Според подробния исторически и юридически анализ, територията на сегашното Приднестровие никога не е била част от Молдова. Самата Република Молдова е била обявена за независима от Йосиф Сталин в началото на Втората световна война, като механично към нея е било включено и Приднестровието, обясняват експертите. Според тях, след разпада на Молдовската ССР са се образували две независими държави - приемнички - Молдова и Приднестровската република. Днешната граница между тях фактически е границата още от Средновековието.
В периода, когато Молдова се отделя от Модовската ССР, Приднестровието вече се е отделило и властите там са управлявали територията независимо от Кишинев. Според международно приетите критерии за държавност и независимост, определящи са постоянното население, обособеността на територията, съществуването на правителство, което е в състояние да влезе в отношения с други държави. Приднестровието има законно избран президент и парламент, въоръжени сили и свое правителство и влиза в контакт с други държави. Над половин милион жители на Приднестровието, разположено върху територия от 4163 кв. м., имат своя валута, конституция, данъчно законодателство, органи на властта.
Значителна част от жителите на Приднестровието, както и преобладаващата част от жителите на Абхазия и Южна Осетия са с руски паспорти.
В сряда, 14 юни, на тристранна среща в Сухуми, лидерите на трите непризнати територии Игор Смирнов, Сергей Багапш и Едуард Кокойта подписаха декларация за съвместни действия, като същевременно обявиха за недопустима смяната на формата на миротворческите операции в зоната на конфликта. Вместо руските миротворци Грузия и Молдова настояват в зоните на замразените конфликти да влязат сини каски на ООН, НАТО или на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Трите непризнати републики учредиха общност За демокрация и права на народите. В обръщение те призоваха да бъде сложена точка на разпада на СССР чрез международното им признаване. Целите си непризнатите ще постигат с мирни средства и политически методи. Те ще търсят благоприятни условия за развитие на икономиките и на националната, териториалната и културната идентичтност на народите. Независимостта ще се потвърди чрез референдум и преговори за определяне на приемливи форми за междудържавни отношения с Грузия и Молдова.
Ако руските миротворчески сили бъдат изведени от зоните на грузино-абхазкия конфликт, на тяхно място ще застанат въоръжените сили на Абхазия, заяви президентът на Абхазия Сергей Багапш. А ако се поиска изтегляне на руските сини каски от Приднестровието и Южна Осетия, на тяхно място ще бъдат създадени смесени миротворчески сили на трите непризнати републики. Русия е гарант на мира и стабилността в региона, заявиха президентите на трите републики. На среща с руския президент Владимир Путин грузинският президент Михаил Саакашвили нарече действията на Москва анексия, макар че според него Грузия и Русия са обречени на добросъседство.
Истината е, че сепаратизмът в трите територии, изострил се след разпада на СССР, бе поощряван от левите национално-патриотични сили в Русия и част от генералитета. Абхазия през 1990 г. поиска да стане част от Руската федерация, но сега е за свободно асоцииране и членство заедно с Приднестровието в ОНД. В началото на този месец Южна Осетия поиска от Конституционния съд на Русия да потвърди, че тя, заедно със Северна Осетия, никога не е излизала от състава на федерацията. Тя се позова на документа за присъединяване на единна Осетия към Русия през 1774 г., докато излизането на Южна Осетия документално не е потвърдено. Москва заяви, че с уважение се отнася както към териториалната цялост на Грузия, така и към правото на южноосетинците на самоопределение. В Цхинвали,столицата на Южна Осетия, сега има руски миротворчески контингент от 500 войници.
Грузино-южноосетинският конфликт започна на 10 ноември 1989 г., когато Съветът на народните депутати обяви автономия в рамките на Грузия. Въоръженият конфликт продължи до 20 септември 1990-а, когато бе приета Декларацията за независимост и бе поискано републиката да бъде призната в рамките на СССР. През декември 1990 г. започна вторият въоръжен конфликт между Грузия и Южна Осетия, който завърши през май 1992 г., когато бе приет акт за държавна независимост. На 24 юни същата година президентите на Русия и Грузия Борис Елцин и Едуард Шеварднадзе подписаха заедно с лидерите на Южна Осетия принципите за регулиране на конфликта. Следващия месец в зоната на конфликта бяха вкарани миротворчески сили, които се подчиняват на Смесената комисия с представители на Грузия, Русия, Северна и Южна Осетия. Населението на Южна Осетия, след завземането от Грузия през 1990-1991 г. на Знаурски и части от Ленигорски и Джавски район, е 85 хил. души, а територията до 1989 г. бе 3900 кв. километра.
Грузино-абхазкият конфликт възникна почти веднага след регулирането на грузино-южноосетинския. Абхазия бе автономия в състава на Грузия. Конфликтът започна през януари 1992 г., когато след улични боеве в Тбилиси бе свалено правителството на Звиад Гамсахурдия. В страната се завърна бившият съветски външен министър Едуард Шеварднадзе. Той прекрати войната с Южна Осетия, но не можа да спре конфликта с Абхазия от август 1992 г. Той се изостри след намесата на руските войски в района и на въоръжените сили на Конфедерацията на кавказките народи. През 1994 г. абхазците изтласкаха грузинските правителствени войски, а територията сега е под контрола на миротворчески контингенти на Русия и ООН.
Отношенията между Кишинев и Тираспол се изостриха след като Молдова, както и повечето съветски републики, поиска независимост. Радикално настроени местни националисти поискаха присъединяване към Румъния. Основните жители на Приднестровието са гагаузите, руснаците и украинците. През 1989-а, след като руският език бе отменен като официален, започна стачка в предприятията на Приднестровието. През януари 1990 г. на референдум Тираспол бе обявен за самостоятелна територия. Тази вълна обхвана и други части по левия бряг на Днестър, а през март 1992 г. започна война с Молдова с използване на тежки оръжия. През август същата година воюващите страни бяха разделени от руски миротворчески сили. От 1993 г. конфликтът бе прекратен, а през 2003 г. Москва предложи план за обединяване на Молдова и Приднестровието във федерация. Той предвиждаше демилитаризиране на зоната на конфликта, създаването на още един субект на федерацията - Гагаузия и въвеждането на руския език като официален. Проектът бе отхвърлен от президента на Молдова Владимир Воронин.
Обявената независимост на Черна гора и новият статут на Косово повдигат въпроса за бъдещето на другите непризнати територии. Руският президент Владимир Путин вече зададе въпроса: Защо за Косово може, а за останалите не може? Очевидно е, че танцът на джуджетата ще продължи до постигането на приемливи решения за отломките от федерациите, образувани след края на Втората световна война. Това вероятно ще доведе и до съществени промени в международното право.

Facebook logo
Бъдете с нас и във