Банкеръ Daily

Общество и политика

СЗО призова за масови тестове за „короната”

Методиката на двама български изследователи подкрепена на световно ниво

Кирил Петков
S 250 6046b081 0fc1 4593 94b8 662347a4169c

Стоенето вкъщи не спира епидемията, просто печели време. Необходими са масови тестове. Това обяви Световната здравна организация, подкрепяйки индиректно моделът за справяне с пандемията, оповестен от двама  български анализатори.

Генералният й директор Тедрос Гебрейесус каза, че държавите трябва да увеличат тестването на пациентите и броя на работещите в здравеопазването.

"Призоваването на хората да си стоят вкъщи и спирането на придвижването на населението е печелене на време и намаляване на натиска върху здравните системи. Сами по себе си обаче тези мерки няма да спрат епидемията. Призоваваме всички страни да използват това време, за да атакуват вируса", обясни той.

Тази позиция на СЗО е директна подкрепа и на българския принос в овладяването на пандемията. По-конкретно на възпитаниците на "Харвард" Асен Василев и Кирил Петков, предложили на правителството работещ план за действие, с който да се овладее по-бързо и по-ефективно ситуацията с коронавируса у нас.

Идеята им е интересна, защото ще се знае колко хора носят заразата, а и много ефективна, тъй като в близка перспектива набелязаните от тях мерки ще дадат шанс на бизнеса по-бързо да започне отново работа на високи  обороти. Схемата е проста и подкрепена от финансови разчети. Василев и Петков предлагат около 3 млн. души – в трудоспособна възраст, да бъдат подложени на задължителен бърз тест. За целта да се използват около 12 хил. избирателни секции, където хората по дата на раждане да отидат да се проверят за опасната зараза. Простият тест може да бъде провеждан както от лекари и медицински сестри, така и от служители на БЧК, студенти по медицина, доброволци, за които е необходимо да се осигурят около 25 хил. предпазни маски. Един тест струвал около 5 лв., което значело, че цялата операция ще излезе около 35 млн. лв.- сума незначителна на фона на правителствената програма за 4.5 млрд. лева. „Гласуването” с капка кръв ще отнема много по-малко време, отколкото при избори.

След теста ще стане ясно истинското ниво на заразата, ще бъдат открити острите й гнезда, а от друга страна здравите хора ще тръгнат на работа, за да не страдат те и икономиката.

Двамата анализатори не крият разочарованието си от пренебрежителната реакция на официалните власти. Според източник от правителството засега никой лекар не иска изобщо да обсъжда подобен вариант. Аргументът е, че нямало достатъчно надежден бърз тест и щели да се похарчат пари и усилия на халост.

Началникът на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски беше категоричен: " Няма да допуснем масовото използване на бързите тестове, защото световната практика показва, че те имат ниска достоверност. В Испания например са похарчили половин милиард евро, но се оказало че са верни само в една трета от случаите". След което добави: "Няма да позволя търгашество".

Притеснения предизвиквал и масовият скрининг, който щял да провали всички предприети мерки досега.

Ето накратко и плана на Асен Василев и Кирил Петков за действие и очакваните резултати:.

100% от българското население: тествани 

100% от влизащите в страната: тествани на границата 

Всички здрави: на работа със зелен пропуск 

Всички заразени: без право да напускат домовете и с осигурени хранителни доставки от социалните служби 

Всички нарушители: 14-дневна карантина в държавните центрове за карантина 

Всички постъпващи в болници: с предварително определен COVID-19 статус, за да предпазим лекарите 

Болниците: запазени за сериозните случаи 

Бизнесите: работещи със здрави служители и при стриктно, регулярно проследващо тестване 

Двамата учени предупреждават, че в най-добрия случай над един милион (1,049,630) български работници ще бъдат директно засегнати от кризата като или ще загубят своята работа, или няма да получават заплата ритмично, защото работят в сектори, силно засегнати от COVID-19.

Ако се използва пълният пакет мерки, прилагани от Китай, Испания и Италия, броят на българските работници, засегнати от кризата, ще се удвои и ще достигне почти 2 милиона (1,951,883). В случай, че между един и два милиона работници бъдат уволнени или спрат да получават заплати, икономическите последствия ще са огромни. Много по-големи обаче ще са последствията за обществения ред и здравето. По-голямата част от работещите имат спестявания само за 2-6 седмици и разчитат на ритмичното получаване на заплата, за да посрещнат текущите си разходи като наем, храна, телефон, ток и вода. Особено тежко е положението в ромските общности

Ако над един милион граждани спрат да получават доходи, никакви карантинни мерки няма да могат да ги задържат у дома. Ще има рязко покачване на битовата престъпност и грабежите, нерегламентирана работа на черно, контрабанда и бунтове. Положението ще стане особено тежко, ако всички бизнеси бъдат затворени и правото на движение се ограничи в рамките на квартали и махали или напълно. Има голяма вероятност този срив в реда и законността да съвпадне с пика на епидемията и да създаде ситуация, която силите на реда трудно ще могат да овладеят. 

В Китай налагането на пълна карантина беше съпътствано с ежедневна доставка на храна до всеки дом и силен контрол, упражняван от партийните и военните структури. Този подход е трудно приложим в България поради липсата на достатъчно материални резерви и разликата в общественополитическата организация. 

Особено опасни са здравните посредници, ако продължи досегашната политика, предупреждават учените. В момента основният фокус на мерките, които повечето държави предприемат, е върху намаляване на пика и разреждане във времето на пациентите, имащи нужда от хоспитализация. Като цяло се обръща по-малко внимание на друг системен риск, а именно фактът, че всеки един пациент, който влезе в което и да е болнично заведение, може да е заразен с COVID-19. Например пациент със сърдечен арест, със счупена ръка или родилка може да е преносител на коронавирус. Постепенното заразяване на медицинските лица и изваждането им от системата в пика на кризата представлява един от най-големите рискове при сегашната криза (пример Италия). 

Ако няма достоверна предварителна информация за COVID-19 статуса на пациента, всеки един пациент трябва да бъде третиран като потенциално заразен. Необходимо е линейките да се дезинфекцират след всеки курс. Всички протоколи за медицински триаж (разпределение) трябва да бъдат променени, така че първо да се установи COVID-19 статусът на пациента и чак след това той или тя да бъдат допуснати в чистата зона на болницата. Този проблем е още по-остър при личните лекари, където пациенти с най разнородни оплаквания могат да бъдат преносители на COVID-19 и където няма как да се осигури възможност за предварително тестване.

Много остър потенциален проблем е възможно да възникне и в онкологичните заведения, където дори един допуснат случай на коронавирус може да има опустошителен ефект върху всички пациенти, отбелязват двамата анализатори. 

Единственият начин да се предпази болничната система от срив е чрез агресивно тестване за COVID-19 на всички пациенти преди те да бъдат приети в болничното заведение и чрез обособяване на чисти зони или чисти болници, в които не се допускат пациенти и персонал, които не са тествани. 

Василев и Петков коментират и възможността правителството да емитира нов дълг. България има ниско ниво на външен дълг и на пръв поглед увеличаването му е вариант. Но за съжаление ниското ниво на външен дълг не гарантира, че страната ще може да емитира дълг. В момента на дълговите пазари излизат едновременно всички държави: от САЩ и Германия до Камерун и Зимбабве. Основните купувачи – Китай и Саудитска Арабия, нямат свободен ресурс, с който да купуват (Китай заради COVID-19, Саудитска Арабия поради ниската цена на петрола). Освен че ще има ниско търсене, цената на дълга (лихвените проценти) ще се вдигнат значително и заради очакваната висока инфлация. Тоест, България не може да разчита, че ще успее да пласира дълг и че дълговите пазари ще работят нормално

Повечето български банки са притежание на чуждестранни банкови институции, които вече са във финансов стрес. В създалата се ситуация те най- вероятно ще защитават основния си банков актив в Гърция, в Унгария или в Италия и няма да могат да подпомагат ликвидно българските си дъщерни дружества. Тъй като България не е в еврозоната, българските банки няма да могат да разчитат и на директна ликвидност от ЕЦБ, което ще постави допълнителен натиск върху съществуващите резерви в БНБ. Това, в комбинация с очакваната тежка ситуация с безработицата, ще направи емитирането на дълг още по-трудно на вече стресираните пазари. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във