Банкеръ Daily

Общество и политика

Свързват храм-кладенеца при с. Гърло с културата Нураги на остров Сицилия

Входът на Храм-кладенецът (отвътре).

България крие много тайни места, за които не знаем или пък сме забравили. Хубаво е, че има неуморни хора, които обикалят, търсят и ни ги показват. 

Такова е и праисторическото светилище - храм-кладенец. Той е открит при разкопки през 1972 г. от екип, който е работил под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен, под връх Кула при село Гърло. То е разположено в котловинна местност, в полите на Гребен планина до град Брезник. Надморската му височина е 823 метра. Климатът е умерено-континентален, планински, със сурови зими и прохладни лета. 

Според местните хора селото носи това име, защото се намира в т.нар. „гърловина“. Планините, обграждащи селото, образуват тази гърловина точно на мястото, където се намира селото. Според тях, името на селото е Гърло „от край време“. През Средновековието името на селото е Гръло - така е изписано в ПопСтефановия поменик от XVIII век. Според едно от обясненията името на с. Гърло идва от дълбокия древен храм-кладенец, който се намира в покрайнините на сегашното село.

Проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х век пр. Хр. и го свързва с културата Нураги, от която най-голям брой запазени паметници, тип "нураг", днес има на остров Сардиния, Италия. Нураг или Нурага, в мн.ч. Нураги (на италиански: Nuraghe (м.р.); мн.ч. на италиански: Nuraghi) е тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на 2 хилядолетие пр.н.е., включително и до присъединяването на острова към Римската република.

Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторически времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (дромос) с дължина седем метра, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (толос), в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 метра. Толосът (кръглата зала) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша.

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло. Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките "нураги", запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при село Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.

Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни обекти на италианския остров по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен.

Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност - съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било изключително сложно. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.

За популяризирането на обекта след 2004 г. изиграват важна роля многобройните статии на инж. Любомир Цонев, който е един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във