Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТЪТ ПРЕЗ 2005: КРИЗАТА КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Годината на физиката и на гениалния й представител Алберт Айнщайн, за каквато бе обявена 2005-а, бавно преминава в годината на великия композитор Волфганг Амадеус Моцарт, каквато ще бъде 2006-а. Изтекоха 100 години, откакто заради едно лунно затъмнение Алберт Айнщайн хвърли човечеството в най-голямото приключение на мисълта, и започва времето, в което ще се отбележат 250 години от момента, в който се е появил човекът, чиято Вълшебна флейта съпровожда хората в едно от най-големите приключения на духа.
Играта с годишнини може и да изглежда наивна, а съвпаденията на юбилейни дати случайни. Те обаче със сигурност предизвикат въображението за новата дефиниция на реалното политическо статукво в света и осмислят днешните позиции на събитията от вчера, както и събитията от… бъдещето. Казват, че политиката е пресечната точка между миналото и бъдещето. Тя, за разлика от историята, се повтаря, докато сама не се превърне в история. Проблемът е, че хитростта на историята се състои в това, че тя никога не е …последна.
Точно преди десет години в международната политика се разиграваше балкано-кавказкият гамбит. По Бертолд Брехт, който преди половин век написа Кавказкият тебеширен кръг, той би звучал като Балкано-кавказкият тебеширен кръг. Когато оръжията на Балканите замлъкваха, тези в Кавказ започваха да гърмят, и обратно. Всяко временно затишие в Босна се редуваше с бомби в Чечения, а всяко мирно споразумение в Грозни правеше актуални военните карти на Косово. Тогава третият ъгъл на Бермудския триъгълник в световната политика - Ирак, не беше актуален. Десет години след това Багдад продължава да забърква света в омагьосания кръг на следвойната и да е мярката за световна политика, с която измерват остарялото разстояние между Ванкувър и Владивосток. Заради Ирак Европа и Америка продължиха и през 2005 г. да са в най-трудния си, макар и успокоен трансатлантически гамбит. Той вече беше придобил азиатски измерения, които започнаха да пишат новата митология на световната политика в условията на латентна криза на доверието. Той сякаш кара международната политика да се случва така, че и през 2005 г. да се доказва прогнозата, че светът не е узрял да се ръководи повече от принципи и ценности, отколкото от доктрини и сфери на влияние. Парадоксално, но с основания е твърдението, че границите между двете страни на Атлантика минава по поречието на реките Тигър и Ефрат.
2005 г. можеше да стане годината на съюзническата дипломация, да промени иракското настроение между Европа и Америка. Тя поне започна оптимистично. Президентът Джордж Буш встъпи във втория си мандат и веднага след това се опита да преоткрие добрата стара Европа. През февруари той стана първият американски президент, който посети официално европейските институции и това даде голямо основание мотото да звучи така: Европа и Съединените американски щати са най-важните стълбове на свободата и демокрацията през новия век. Никога не беше се случвало американски президент да срещне всички лидери на НАТО и после всички държавни ръководители от Европейския съюз. В централите на НАТО и Европейския съюз, които се намират в белгийската столица на по-малко от десет километра една от друга, Буш поиска Съединените щати и Европа да преоткрият отново ерата на единството. В това преоткриване се случи голямото очакване Европа да започне да излиза от мускетарския си период в отношението си към Америка, а Америка да започне да разбира, че без Европа светът трудно ще бъде подреден. В крайна сметка в най-усмихнатата европейска обиколка на американски президент бе констатиран опит за промяна в стила. Промяната в съдържанието остана за бъдещето. Както и простата констатация, че в началото на XXI век никой не може да смята самостоятелно по формулата геополитически цели плюс икономически интереси. Според един сполучлив коментар на в. Либерасион вече е невъзможно трансатлантическите отношения да бъдат разбрани без американско-британската интервенция в Ирак. По същия начин диалогът Европейски съюз-Русия не може повече да заобикаля обстановката в Кавказ. Стратегията нова-стара Европа се оказа несполучлив експеримент с краткотраен, но все още с трудно заглъхващ ефект.
Голямото очакване за помирение между Европа и Америка премина през различни фази през годината. Първо, бяха особеностите на Парижкия квартет - Франция, Германия, Русия и Испания. В Елисейския дворец те стигнаха до убеждението, че в отношенията на Европейския съюз с Русия е ключът за мира, демокрацията и правовата държава на нашия континент. Това се родееше с тясното и стратегическо сътрудничество с Русия на германския канцлер Герхард Шрьодер, което превърна Шрьодер от канцлер в председател на борда на акционерите в консорциума, който ще изгради германско-руски газопровод в Балтийско море.
Второ, китайската рулетка на Западна Европа предизвика нещо като вторична инфекция на позатворената иракска рана. Европейските планове за вдигане на оръжейното ембарго, наложено на Китай, накараха Съединените щати и Европейския съюз месеци наред да са в позиция тип италианско преследване и да застъпват противоположна външнополитическа аргументация. Това засегна равновесието в общата китайска политика на Запада... Доколко е възможно, стратегическото партньорство с азиатската сила установяваше през годината и американската, и европейската, и руската политика. По нещо си приличаха американо-европейските дискусии за оръжейното ембарго срещу Китай, американо-китайският спор за Тайван и руско-японската драма за четирите спорни острова, които за Япония са северни територии, а за Русия Южни Курили.
Трето, годината за трансатлантическите отношения започна с надежда за часа на съюзническата дипломация, но някак несполучливо завърши в сивата зона на тайните полети и бе отнесена в една поредна буря в трансатлантическа чаша вода. В края на 2005 г. Европа и Америка отново бяха в дисбаланс заради предполагаемите тайни затвори, в които се държат опасни арестанти, и заради тайните полети на самолети на ЦРУ, с които те са превозвани. Получи се едно общо впечатление, което в. БАНКЕРЪ описа така: Европа и Америка пак са в един твърде рискован полет и по време на този полет или попадат в малки въздушни ями, или взаимно се измъчват с неудобни въпроси и отговори, или се разминават във вакуума на сложните си отношения по един твърде съществен въпрос - принципите и досегашната система за борба срещу международния тероризъм.
Като четвърти факт за трансатлантическите отношения през годината могат да минат иранските черти на иракския конфликт. Техеран успешно разстройваше нервната система на международната общност и с превърна в най-голямото й предизвикателство. Ядреното досие на ислямската република продължава да набъбва, докато в кървавата сметка на иракския диктатор Саддам Хюсеин ядрената информация… липсва. Иран преговаряше, но никога не се договаряше, а неговият ядрен покер приличаше на тези игри, които започват отначало и никога нямат резултат. Иракско-иранският гамбит на световната политика стана актуален и в него се събират накуп краят на дипломатическите илюзии, непреходността на икономическите интереси и прагът на военните възможности. А в Ирак, въпреки всичко, се случиха първите демократични избори, а Саддам Хюсеин пак въпреки всичко застана пред съда. Засега единственото сигурно нещо, което създава реалистичната картина за бъдещето на региона, е простият факт, че там има твърде много петрол...
Характерът на световната политика през 2005 г. се определяше от много фактори, но един от най-сериозните бе състоянието на европейската политика. Още през май беше ясно, че европейската политика ще бъде под знака на британския и германския вот, както и под сянката на отношението на французите и холандците към Европейската конституция. Британският премиер Тони Блеър насрочи изборите в подходящия момент, опита да превъзмогне собствената си Лейбъристка партия, преодоля пречките от иракската война и успя да победи консерваторите. Той спечели мнозинството от британците за трети пореден път и това само по себе си е изключително постижение. Хеттрик в политиката не се случва често в които и да е географски ширини, а на Острова може да мине за абсолютно постижение. За разлика от него германският канцлер, социалдемократът Герхард Шрьодер, направи политическо реми с основния си политически опонент Ангела Меркел, лидер на Християндемократическия съюз, но на практика третият му опит се оказа несполучлив. Френският президент Жак Ширак нямаше нито политическия късмет на Тони Блеър, нито надеждата, която раждаше борбата до последния момент, както беше при Шрьодер. Той не успя да убеди французите в предимствата на Европейската конституция и това бе откровен провал за политиката. Към това трябва да се прибавят коктейлите Молотов в парижките предградия, които подпалиха десетилетния френски модел на интеграция. Взети заедно, няколкомесечният германски пат и френското не на конституцията създадоха един от най-трудните моменти в историята на европейската политика. В крайна сметка годината за Европейския съюз завърши добре. С бюджет до 2013 г. и очевидната необходимост да възвърне доверието на гражданите в Европейския съюз и неговото разширяване. През 2005 г. Европа създаде част от сложния характер на геополитическия универсум, в който кризата освен всичко друго винаги е била и една… възможност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във