Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТЪТ ПРЕТОВАРИ С ОЧАКВАНИЯ ПОБЕДИТЕЛЯ

С избирането на Барак Хюсеин Обама за 44-и президент на Съединените щати несъмнено започва промяна, която според политическото клише се обозначава като нова ера или ново начало. Това клише с основание препълни вестниците по света и политическите поздравителни телеграми. Даже стои като висока литература в света на дипломатическия език и причината е очевидна. Триумфът на 47-годишния Барак Обама има огромно значение за Америка, защото по същество е революция. И то не толкова психологическа. Обама е първият афроамериканец, който реално смачка представите за расова бариера и стигна до американския политически Олимп. Един вестник много добре сложи заглавието: Те го направиха! Да, американците го направиха и отново показаха, че са способни да поднасят изненади и да преодоляват политическите бариери. Изборът на Барак Обама е преди всичко революция на мисленето, заради огромния товар с очаквания не само в Съединените щати, но и в света. В този смисъл даже и клишетата имат право на живот, та дори и той да трае само един незначителен миг.
Всяка политика започва с претенцията за ново начало. Така ще е, естествено, и с 44-ия американски президент. Впрочем за международната политика новото начало не е особено подходящ израз. Тя никога не започва отначало. В света на международните отношения представата за начало е забутана някъде в далечната или близката история и бавно си проправя път из дупките на актуалния международен ред.
Получава се така, че Барак Обама е прецедент и по отношение на нещо, на което не се обръща особено внимание. Той е от малкото президенти, които нямат време да се насладят на победата след нечовешкия предизборен маратон. Президентските отговорности го налегнаха само часове след изборната еуфория, макар че формално фанфарите на официалната церемония в Белия дом ще се чуят след повече от два месеца. Светът е особено нетърпелив към Обама и веднага напълни външнополитическата му поща. Той даже трудно дочака края на емоционалната му следизборна реч в Чикаго. Едва ли е имало друг случай, в който едновременно да се изпращат класическите поздравителни телеграми с уверения за по-добро бъдеще и да се правят отделни изявления, пълни с геополитически претенции и условия. При това от държави, с които отношенията се наричат стратегически. От Русия моментално хвърлиха ръкавицата заради противоракетния щит, от Китай не се забавиха да поискат Съединените щати да не признават Тайван, от Европа казаха - той се нуждае от нас, и в това закодираха посланието на един нов глобален играч.
За Барак Обама външнополитическото време действително тече по-бързо. Сега звучи наистина малко странно една случка, припомнена от в. Вашингтон таймс. През лятото на 2007-а Обама се срещнал с бившия американски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински. Тогава той го попитал: Какво може да направи един нов американски президент в областта на външната политика в първите дванадесет месеца от избирането му на президентския пост, което няма да може да свърши по-късно? Не се знае как е отговорил Бжежински и какво го е посъветвал. Събитията обаче показват, че въпросът сега трябва да се промени. Той би могъл да звучи и така: Какво може да направи един нов американски президент два месеца преди да е встъпил в длъжност, което трябва да свърши по-късно?
Във всеки случай Барак Обама очевидно е схванал посланието на света и това се разбира от бързината, с която демонстрира преходния си екип и с която иска да отправи своето послание чрез избора на новата администрация. Географията на първите посещения също ще играе ролята на външнополитически знаци. Преди осем години, когато Джордж Буш стана президент, първите му срещи с чуждестранни лидери бяха с канадския министър-председател Жан Кретиен и с мексиканския президент Висенте Фокс. А първият му международен форум бе този на двете Америки в Квебек. Така е било тогава. Днес обаче геополитическите реалности са други. Още на 15 ноември във Вашингтон ще се изсипят световните ръководители, за да търсят изхода от финансовата криза. Формално домакинът на Г-20 ще е Джордж Буш, но реално всички погледи ще са насочени към Барак Обама. Всъщност тази среща ще е първото външнополитическо предизвикателство за Обама и може би неговото първо неформално упражнение по управление на риска. При това става дума за регулиране на национални и глобални финансови пазари.
Важна подробност около събитието на 15 ноември ще бъде една друга среща. Само ден по-рано Европейският съюз и Русия ще се опитат във френския град Ница да подновят отношенията си след грузинската криза. От Европейската комисия по този повод дойде едно много съществено съобщение. Според неин доклад, цитиран от ДПА, Евросъюзът трябва да поднови възможно най-скоро диалога за стратегическо споразумение с Москва и следващият кръг от преговори е необходимо да бъде насрочен сега. Освен това преговорите трябва да продължат първо защото ще позволят на Европейския съюз да преследва собствените си интереси с Русия и, второ, защото това е най-добрият начин да се ангажираме с Русия въз основа на една единна позиция.
Споменаването на отношенията ЕС-Русия в контекста на външнополитическите предизвикателства пред Обама няма как да бъде подминато. Екипът на Барак Обама със сигурност е анализирал много сериозно факта, че само часове след президентските избори в Съединените щати Москва даде първия си външнополитически знак. И той не беше от най-любезните. В обръщение към нацията руският президент Дмитрий Медведев остро разкритикува САЩ за финансовата криза, за противоракетния щит и за грузинската криза. Той пръв хвърли ръкавицата на новоизбрания американски държавен глава. Русия смята да настани ракетни комплекси на територията на Калининград. Това не означава друго освен искане на Москва за нова архитектура в областта на колективната безопасност, която трябва да е част от радикална реформа на световната политическа и икономическа система. Получи се така, че говорейки на руснаците, Медведев предупреждаваше Запада.
Китай също не се стърпя да сложи още сега на масата претенциите си, и то към най-чувствителния въпрос в американо-китайските отношения - тайванския. Китайското външно министерство го каза в прав текст, че придържането на Съединените щати към политиката на един Китай е от важно значение за добрите връзки между Пекин и Вашингтон. Между другото повечето анализатори са на мнение, че при Барак Обама отношенията с Китай ще станат по-спокойни. Причините са много, но една от най-важните е финансовата криза. Следователно Китай също ще е част от управлението на риска в новата американска външна политика.
Ще има промени и в американо-европейските. Добрите новини, които очакват на Стария континент, са свързани с редица проблеми - от борбата срещу климатичните промени, през единния подход към финансовата криза до изтеглянето от Ирак и общия дипломатически път за усмиряване на иранските ядрени амбиции и решаването на вечния израелско-палестински конфликт. Рискове се крият и в основния приоритет - Афганистан. Със сигурност в Европа очакват Барак Обама да иска повече европейски ангажимент в тази война. Което също ще е част от управлението на риска, за което отговорност ще носи 44-ият президент на Съединените щати.
Точно в изборния ден бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт публикува една статия в Дейли Телеграф. Заглавието й бе Писмо до следващия президент и тя може да мине като наръчник по управление на риска в международните дела. Началото започва така: Поздравявам ви за вашия успех. Спечелихте впечатляваща победа, но с тази победа идва и отговорността да ръководите една разтревожена Америка в свят, разкъсван от конфликти, объркване и омраза. С встъпването си в длъжност ще се изправите пред трудната задача да възстановите авторитета на Америка като ефективен и изключителен световен лидер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във