Банкеръ Daily

Общество и политика

Свалено е правителството на Петко Каравелов и започва т.нар. "Режим на пълномощията"

От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. "Режим на пълномощията".

На 27 април 1881 г. княз Александър Батенберг разпуска второто Обикновено  Народно събрание, уволнява правителството  на Либералната партия, ръководено от Петко Каравелов и назначава нов, служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот.

От възкачването си на престола през 1879 г. княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с Либералната партия, която държи на парламентарната система, заложена в Търновската Конституция, за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на първото Обикновено Народно събрание обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има господстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на император Александър II от народоволците през март 1881-а. Новият руски император - Александър III, повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.

Основен вътрешен поддръжник на княжеските амбиции и идеолог на едноличния му режим у нас е Консервативната партия в лицето на Константин Стоилов и Димитър Греков. В програмни документи от 1881-1882 година те развиват визията за централизирана власт, която дължи силата си на ограничаването на народното представителство, сдруженията и другите граждански свободи и се опира на управляваща партия, обвързана с чиновническия апарат и стопанския елит на страната.

След посещението на княз Александър в Русия през март 1881 година руското правителство се съгласява той да пристъпи към суспендиране на конституцията, санкционирано от новоизбрано Велико народно събрание, и Казимир Ернрот, който е в България от март 1880 г., започва да действа активно в тази посока.

Йохан Казимир Ернрот (на фински: Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя. Участник в Руско-турската война (1877-1878 г.), след Освобождението на България е военен министър (1880-1881 г.), Министър-председател (1881 г.) и минитър на вътрешните работи (1881 г.) на Княжество България. Още преди назначаването на Ернрот за военен министър, княз Александър Батенберг му поставя като условие да следва плътно неговите нареждания, включително в случай на организиран от княза преврат. Ернрот е притеснен от това изискване, но лично император Александър II го уверява, че Батенберг няма да прибегне до подобни действия без изричното съгласие на руския император.

Генера Ернрот е сред преките участници в държавния преврат на 27 април, с който княз Александър го поставя начело на ново временно правителство, което да проведе избори за Велико Народно събрание.

Малко след преврата Ернрот получава принципното съгласие на руския военен министър Дмитрий Милютин да се върне в Русия, като му е дадена свобода да се споразумее с княз Александър за подходящия момент за това. Междувременно по настояване на Ернрот страната е разделена на пет области, които са поставени под контрола на петима руски офицери, назначени за извънредни комисари, които трябва да организират успешното за новия режим провеждане на изборите. Взети са мерки за ограничаване на опозиционния печат и са предприети масови политически чистки в държавната администрация. В страната е въведено военно положение и са създадени извънредни военни съдилища, които да преследват противниците на режима. Генерал Ернрот дори влиза в конфликт с руския посланик Михаил Хитрово, който смята някои от мерките му за манипулиране на изборите за прекалено груби и потенциално компрометиращи княз Александър.

След избора на второ Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли Казимир Ернрот най-накрая получава разрешението на руското правителство да напусне България. Въпреки опитите на княз Александър да го убеди да остане, още същия ден той подава оставка като министър-председател и късно през нощта отпътува за Русия от Свищов, където заседава Великото народно събрание.

От 13 юли 1881 до 5 юли 1882  година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. "Режим на пълномощията".

Facebook logo
Бъдете с нас и във