Банкеръ Daily

Общество и политика

Съвременният разкол в световното православие

Вселенският патриарх Вартоломей подписва в Истанбул томоса (декрета) за автокефалия на православната църква на Украйна. С този документ се формализира независимостта й от Руската православна църква, към която тя бе обвързана от 1686 година.

Иван Симеонов

Ще започна нестандартно - със следните наложителни обяснителни бележки:
1. Поместна православна църква е независима автокефална самоуправляваща се църква. Поместните православни църкви са 14 на брой. В това число влиза и Вселенската (Константинополската) патриаршия.

2. Думата “автокефална”, която е от гръцки произход (в буквален превод “самоглавна”), не трябва да ни подвежда. Този, който е начело на поместната църква и я представлява, не се нарича глава, а “предстоятел”. Глава на Православната църква взета в цялост е самият Исус Христос.

3. Титулът на предстоятеля на съответната поместна църква може да е патриарх, архиепископ или митрополит.

4. Всяка поместна църква има своя географска област или част от населено място, наречени диоцез. Границите на диоцеза почти никога не съвпадат с политическите граници на държавата, където е седалището на поместната църква. Последната разпростира своята юрисдикция върху целия си диоцез.

5. В някои случаи диоцезите, които са извън границите на държавата, където е седалището на висшия ръководен църковен орган, се наричат  екзархии.

6. Висшият ръководен орган е винаги колективен - Св. Синод, Архиерейски събор или някоя друга форма на Поместен събор. В него предстоятелят на църквата е само “пръв между равни”. В Гръцката (Еладската) православна църква ръководният орган се нарича “Йерархия”

7. Автономна поместна църква - нейният статут подробно е уреден в едно от решенията на православния Свят и Велик събор, състоял се от 18 до 26 юни 2016 г. на остров Крит. В най-общи линии автономната църква има различни форми и степени на зависимост от една конкретна автокефална църква.

Малцина у нас имат ясна представа за одиозния разкол (разцепление), настъпил в “едната света, съборна и апостолска Църква”, както се изповядва в 9-тия член на Символа на вярата. Разколът е между двата най-влиятелни центъра на Православието - Московската патриаршия и Вселенската патриаршия. “Ябълката на раздора” е определянето на каноничния статут (автокефалията) на Украинската църква. Разбира се, първопричината е външните, извън Православието, световни сили, които инспирираха нестихващия геополитически конфликт между Русия и Украйна. Тези сили се явяват обективни причини за разкола. Оттам нататък сме си виновни самите ние, православните! В какво се състои нашата вина, която е субективен фактор за разкола?
Голямата историческа, морално-етична и църковно-канонична вина тежи на съвестта на 4 поместни църкви: Руската, Българската,  Антиохийската и Грузинската, защото те в последния момент изненадващо решиха да не присъстват на споменатия по-горе Събор в Крит. По-точно казано - умишлено бойкотираха Събора.
Св. Синод на нашата Българска православна църква (БПЦ) с Решение от 1.06.2016 г. заяви категоричното си неучастие. Изброените в Решението съображения бяха безпочвени и даже съвсем дребнави.

Грузинската църква реши да не участва в Събора на 10.06.2016-а. Докато Антиохийската църква още в края на м. април 2014 г. обяви разкол (преустанови евхаристийното общение) с Йерусалимската църква, заради спора за каноническата принадлежност на територията на Катар. Това послужи и като аргумент за неучастие в Критския Събор.

Св. Синод на Руската православна църква (РПЦ) начело с предстоятеля Негово светейшество патриарх на Москва и цяла Русия Кирил, много се “потрудиха” за провала на Критския Събор още през подготвителния му етап. Патр. Кирил (за съжаление подкрепян от БПЦ), упорито поставяше неизпълнимото условие, че всички въпроси, разглеждани на предсъборните съвещания и конференции, следва да бъдат приемани с пълно единодушие (консенсус), а не с обикновено мнозинство! РПЦ не отиде в Крит без предварително писмено официално решение.

Първоначално, предсъборно, бяха посочени 10 теми с наболели през вековете проблеми. Под натиска на РПЦ 4-ри от тях отпаднаха предварително от дневния ред, включително темата “Процедура за признаване на църковна автокефалия”. Разбира се, целта на РПЦ беше да не се приемат правила за провъзгласяване на автокефалност.
Никога не трябва да забравяме, че принципът на съборността е “душата на Православието”. Ние се гордеем с нея и я противопоставяме на единоначалието в Католическата църква, където папата не е “пръв между равни” и е удостоен с примат (първенство, главенство). Също така той е Наместник на ап. Петър на земята и притежава безпогрешност (незаблудимост), когато се изказва ex catherda (от катедрата). Съвсем неправилно е думата “безпогрешност” да се схваща като “непогрешимост”!

Именно въз основа на съборността, ние православните претендираме, че най-грижливо пазим без нововъведения непрекъсващата приемственост от самите Христови Апостоли. В същото време обаче, ние православните не успяваме да упражним на практика принципа на съборността в неговата пълнота вече .... 13 века ! (Последният Вселенски събор е бил през VIII век).

Подготовката за въпросния Свят и Велик Критски събор се е провеждала в Шамбези, предградие на Женева, Швейцария. Първото предсъборно съвещание е било през ноември в далечната 1976-а! Там е имало и наши представители. Четирите църкви, бойкотирали Събора, с лека ръка задраскаха 40-годишния труд на поколения учени-богослови и свещенослужители !

Най-сетне можем да направим бърз преглед на текущото състояние на разкола:
Три от църквите-отцепници - РПЦ, БПЦ и Антиохийската, дадоха много сходни оценки за Събора. Не го признаха за всеправославен и не признаха легитимността на приетите от него документи. На всичкото отгоре Антиохийската църква и РПЦ окачествиха Събора като подготвителна среща за друг нов Велик всеправославен събор.

Грузинската църква замълча.

През октомври 2018 г. стана най-лошото - Подобно на Антиохийската църква РПЦ преустанови евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. Преведено на светски език - РПЦ скъса всякакви верови и църковни връзки с Вселенската патриаршия.

Без да се допита до поместните църкви, на 6 януари 2019 г. Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей тържествено връчи на митрополит Епифаний (Думенко) томос за автокефалия на Православна църква на Украйна (ПЦУ). Съответно митр. Епифаний стана неин предстоятел. Досегашната “казионна” Украинска правосл. църква (УПЦ) е митрополия към Московската патриаршия с предстоятел Киевския митр. Онуфрий. По този начин сега ПЦУ и УПЦ воюват за украинския диоцез. Истинска църковно-гражданска война!

През ноември 2018-а Вселенската патр. съвсем изненадващо разпусна Архиепископията на руските енории в Западна Европа, чийто център е в Париж. Тази църковна структура беше екзархия в диоцеза на Вселен. патр. и е била създадена от руски емигранти след болшевишката революция. В крайна сметка предстоятелят на екзархията архиепископ Йоан (Жан Ренето) по свое желание премина в диоцеза и под юрисдикцията на РПЦ ! Този маньовър на Всел. патриарх Вартоломей, поне за мен остана загадка.

На 12 октомври 2019 г. стана важно събитие - Гръцката църква призна автокефалността на новата ПЦУ !
На 8 ноември същата година Александрийската патриаршия също призна автокефалността на ПЦУ.
На 21 ноември 2019-а Йерусалимският патр. Теофил беше на официално посещение в Москва и отправи покана към предстоятелите на поместните църкви да се съберат в Аман, Йордания, за да обсъдят въпросите за запазването на православното единство. Атинският архиепископ Йероним и Албанският архиепископ Анастасий веднага реагираха на предложението и заявиха, че инициативата за разрешаване на кризата трябва да дойде от Вселенската патриаршия. Много бих желал високо да се провикна: Нима не е очевидно, че православната съборност е вече бездействена, неефективна, в сегашната си вкаменена форма ! Нима Православието ще стане ерес, ако се даде на Вселенския патриарх главенство до известна разумна степен и той да стане ефективен канонично-първенствуващ йерарх? Също така още през 30-те години на миналия век много добре се е възприемала идеята да се създаде Всеправославен постоянен синод или съвет, разбира се различен от Синода на Вселенската патр. Той е трябвало да се състои от представители на всички поместни църкви. Бих добавил, че подобен орган трябва да има възможност да заседава на редовни сесии, а при нужда да решава възникнали казуси ad hoc (специално за даден конкретен случай).
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във