Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪРБИЯ ИЗПАДНА В ПАТОВА СИТУАЦИЯ

Конфликтът в управляващата коалиция в Сърбия достигна точка, от която няма връщане. Спорът между проевропейския президент Борис Тадич и премиера националист Воислав Кощуница доведе до падане на правителството, до разпускане на парламента и до насрочване на извънредни парламентарни избори през май. Демократическата партия на Сърбия, водена от Кощуница и Демократическата партия на Тадич, бяха двете основни формации в коалиционния кабинет, създаден преди десет месеца, след тежки преговори, последвали предсрочния вот през януари 2007 година. За първи път, откакто беше формирано правителството, партньорите във властта, които дълго време демонстрираха единство, открито признаха това, което от месеци не може да се скрие - коалицията, която води Сърбия, не работи. Този път паднаха и маските - защитата на Косово вече няма познатата обединителна сила. Пред западната ни съседка се очертаха неясни дни на политическа нестабилност.
Правителствената криза в Сърбия назряваше отдавна, но повратен момент стана едностранно провъзгласената независимост на Косово. Президентът Тадич обяви намеренията си да продължи процесът на сближаване с Европейския съюз, макар че голяма част от страните членки вече признаха независимостта на Прищина, а други се готвят да го направят. Подобно зрелищно прегрупиране на политическата сцена в западната ни съседка съвсем не е нещо невиждано, нова е единствено разделителната линия между управляващите партии. В случая тя е отношението на Сърбия към ЕС, ако Брюксел не признае териториалната цялост на страната и по-точно принадлежността на Косово към Белград. Гръмките заседания на правителството и на парламента само допълниха добре известния факт - управляващата коалиция принадлежи към миналото. Блокираната работа на кабинета и Скупщината само трябваше да уточни конкретната дата на желаните от всички предсрочни избори.
Началото на края беше поставено от предложението за резолюция на Сръбската радикална партия, в която се призоваваше ЕС ясно и недвусмислено да потвърди цялостта на държавната територия на Република Сърбия. Според вносителите това е единственото условие за продължаване на преговорите за установяване на по-тесни връзки между Белград и Брюксел. Документът беше моментално подкрепен от хората на премиера Кощуница, който от месеци открито се стреми към разместване на пластовете в управлението на страната. На свой ред прозападните депутати и министри от верните на президента Тадич среди се обявиха против текста и стопираха приемането му. Бавно, но сигурно Сърбия блокира политически, неспособна да реши дали да пристъпи към затопляне на отношенията си с ЕС, или напълно да му обърне гръб. Управляващите в Белград са толкова разделени в позициите си за европейското бъдеще на страната, че референдумът по въпроса става... все по-близък. Премиерът в оставка - Кощуница, не иска да се обвързва с ЕС без откъсналото се Косово, докато президентът настоява Сърбия да продължи с усилията за постигане на членство.
Най-знаменалното от серията събития през последните седмици беше демонстративната оставка на министър-председателя Кощуница. Оттеглянето на премиера върна спомените на сърбите към събитията десет месеца назад, оставяйки ги с усещането за нещо познато. И наистина историята определено се повтаря. Когато падна предишното правителство на Воислав Кощуница, на сръбското общество не бе даден отчет какво става. На гласоподавателите беше оставено сами да преценят какво е направила за тях изпълнителната власт от 15 май миналата година, какво се е променило в страната и в живота им и на кого са заслугите или вината за това. Изглежда, че и този път ще бъде приложено неписаното правило за заминаване без сбогом.
Белград ще остане в класическа патова позиция до момента, в който му бъде предложено да подпише Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Преизбирането на Борис Тадич на президентските избори на 3 февруари, в които той надделя трудно над кандидата-националист Томислав Николич, показа, че сърбите все пак виждат бъдещето си като член на Евросъюза.
Сърбия иска да влезе в ЕС и това е безспорен факт. Новите избори ще определят дали страната ще продължи по пътя към пълноправно членство в Общността и към останалите западни организации, или ще се върне към международната изолация от времето на Милошевич. Така че сметките за евентуалните коалиции между играчите на сръбската политическа сцена вече започнаха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във