Банкеръ Daily

Общество и политика

Съединението събира българите от Княжеството и Източна Румелия

На 6 септември отбелязваме Деня на Съединението през 1885 г. между Княжество България и автономната област Източна Румелия, която се откъсва от Османската империя.

През август 1878 г. в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите "Единство", които си поставят за цел национално обединение, което да отхвърли решенията на Берлинския договор за разделяне на българските земи. В началото на 1879 г. пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков  и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Това става под ръководството на временните руски власти. Поради негативното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват усилията на комитета от обединението с Княжество България и Македония към подготовка за отпор срещу предвиденото в Берлинския договор изпращане на турски войски в Източна Румелия.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/ се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември , но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието.

На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“. На следващия ден е вече в Пловдив и назначава три комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България. Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на Независимостта на България  през 1908 - 1909 година.

Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във