Банкеръ Daily

Общество и политика

Съдът на ЕС ще тълкува липсата на 1 млн. евро от българска банка

Съдът на Европейския съюз е сезиран по казус за изчезнали близо 1 млн. евро от сметка в българска банка. Въззивната инстанция по воденото между нея и клиент гражданско дело е отправила питане относно дължимата от финансовата институция проверка на пълномощника с права да се разпорежда със средства на титуляра. Отговорът на Съда в Люксембург е решаващ за изхода на процеса, след като първата инстанция се е произнесла в полза на вложителя - полски гражданин. Предявените от него искове са за възстановяване на 982 000 евро, преведени с 6 броя неразрешени платежни нареждания, близо 75 000 евро лихви и 1182 евро обезщетение за удържаните комисиони при операциите. 

Случаят се развива през януари 2018 г. в рамките на 20 дни, като страните в правния спор се разминават при описание на част от фактите и дължимите от банката действия.

Два месеца по-рано полякът открива разплащателна сметка на свое име като физическо лице и на 12 транша превежда в нея - във връзка с инвестиционните си намерения - близо 1 млн. евро.

В началото на февруари, при опит да се разпореди със средствата си, той е уведомен, че

в сметката му има само 16 000 евро.

Банковият служител предоставя извлечение, от което става ясно, че разликата е преведена по сметки в чужбина от италиански гражданин и въз основа на представено пълномощно. Заверката е направена от италиански нотариус, а според титуляра на сметката в предаваното му от банката пълномощно неговият подпис липсвал.

Последвали сигнали - както до ръководството на банката, така и до Управление "Банков надзор" на БНБ. Полякът изпратил запитване и до италианския нотариус, чиито отговор потвърдил подозренията - пълномощното е фалшиво и той не го е заверявал. Същият отговор бил даден и на банката с добавката, че е уведомен Нотариалният съвет в Милано. В исковата си молба полякът твърди, че служителите на банката са действали непредпазливо и с груба небрежност, тъй като са допуснали операциите въз основа на нередовно от външна страна пълномощно

предвид липсата на подпис на упълномощителя. 

Именно в тази насока са и различията с версията на банката.

Оттам твърдят, че при откриването на сметката през ноември 2017 г. клиентът е бил придружен от двама италианци, които не само присъствали, но и участвали в разговора със съответния служител.  Единият бил клиент на банката от броени месеци, а другият се представил като финансов консултант на поляка. От проведения на английски разговор станало ясно, че сметката ще служи за международни трансакции чрез пълномощник. С цел предоставяне на дистанционен достъп и контрол върху движението на сумите, служителят предложил интернет банкиране, есемес известяване и дебитна карта, но полякът отказал и трите опции. 

В средата на декември 2017 г., единият от двамата италианци дошъл в банката с въпросния пълномощник и още едно лице, представило се за финансов съветник. Представен бил оригинален препис на заверено от италианския нотариус пълномощно,

заверено с апостил и преведено на български от заклет преводач.

Оказало се, че пълномощникът също е италианец, които при следващите преводни нареждания бил придружаван от жена, която превеждала. При всеки от преводите представяли въпросното пълномощно, което банката приемала за редовно и пускала преводите.   

Банката твърди още, че титулярът по сметката приел спокойно новината за изтеглянето на средствата по нея. Полякът попитал само от кого са направени преводните нареждания, предоставили му копие от пълномощното, но не последвала реакция възражение, изненада и още по-малко - изумление.

Нещо повече, малко по-късно същия ден полякът се върнал и поискал да оттегли пълномощното, като пуснал съответното писмено изявление - отново без да твърди нередности по упълномощаването. Едва две седмици по-късно направил това първо устно, след което подал и писмен сигнал в тази насока. 

Казусът се заплел допълнително, след запитването на банката до италианския нотариус, който отговорил:

"Прикаченият документ е ФАЛШИВ. Не го използвайте".

Последвало запитване до италианска заместник-прокурорка, която с подписа си заверила чрез апостил преписа на пълномощното. Отговорът е, че апостилът върху преписа на пълномощното е действителен. Оттук и позицията на банката, че представеният препис не съдържа подпис на упълномощителя, тъй като е препис, а не оригинал. А верността на последния е удостоверена чрез апостил от компетентен италианки орган, с което е потвърдена истинността на документа, включително заверката му от нотариус. 

В резултат банката се позовава на клауза в приложимите и базирани на Закона за задълженията и договорите общи условия: „Банката не носи отговорност за изплатените суми и извършени разпореждания по пълномощно, ако не ѝ е било съобщено писмено, че то е оттеглено, и ако преди получаването на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да я получи“.  

На първа инстанция обаче Софийският градски съд уважава иска с мотива, че

това общо правило не се прилага

поради засилената отговорност на банките по Закона за платежните услуги и платежните системи.

Съгласно тази специална уредба, отговорността за неразрешените операции се понася по правило от банката, освен ако извършването им е в резултат на умишлено или при груба небрежност неизпълнение на задължение на титуляра. А такова недобросъвестно поведение от страна на поляка нито било доказано, нито твърдяно. 

След анализ на приложимото право и проверка на съдебната практика, апелативният съд стига до извода, че трябва да сезира Съда на ЕС в Люксембург с искане за тълкуване на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар. Въпросите са:

1. Дали пълномощието, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 4, т. 23 от Директивата?

2. Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната трансакция по смисъла на чл. 4, т. 19, във вр. с чл. 59, ал. 1 от Директивата?

3. Когато платежният инструмент (вкл. такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната трансакция е разрешена, а именно, че платецът е дал съгласие за нейното извършване?

Facebook logo
Бъдете с нас и във