Банкеръ Daily

Общество и политика

Съдът на ЕС отпуши гражданската конфискация

Съдът на Европейския съюз отново развърза ръцете на КПКОНПИ по делата за отнемане на незаконно придобито имущество. Както ръководеният от бившия главен прокурор Сотир Цацаров антикорупционен орган, така и засегнатите лица, очакваха решението с нетърпение, защото стотици производства за милиони левове бяха вдигнати "на трупчета" до произнасянето на съда в Люксембург. Битката около тълкуването на антикорупционното законодателство е поредният епизод от войната около отнемането на т. нар. необясними богатства без оглед на резултата от водените срещу притежателите им наказателни производства. 

 

Делото пред Съда на ЕС беше образувано през април 2019 г. по т. нар. преюдициалното запитване, отправено от състав от Софийски градски съд (СГС), във връзка с делото за конфискация срещу бившата управителка на  Клиниката по дерматология във ВМА Мирослава Кадурина и нейните съпруг и син. Искът на КПКОНПИ срещу тях е за отнемане на имущество в размер на 2.8 млн. лв., а в питането до евромагистратите са визирани 6 въпроса. Общото между тях е попада ли гражданската конфискация в обхвата на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. 

В решението си Съдът на ЕС посочва, че висящото пред СГС производство срещу Кадурина е гражданско, а във вътрешната ни уредба има

отделен режим на конфискация по наказателното право.

Подчертано е, че първият режим се прилага независимо от евентуалното наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и от евентуална осъдителна присъда за него. Съдът приема, че Директивата не се прилага за гражданската конфискация, защото тя не е обвързана с развитието на наказателното производство, въпреки че образуването му е основание за нейното започване. Аргументът е, че при този тип съдебни производства не се установяват престъпления.

На практика евросъдът в Люксембург потвърди тезата на антикорупционната комисия, че гражданската конфискация не попада в обхвата на директивата. Заради преюдициалното питане обаче се стигна до спиране на общо 346 дела, пръснати из съдилищата в цялата страната. Сред тях са производствата по искове на КПКОНПИ срещу бизнесмена Васил Божков, евродепутата Елена Йончева, адвоката Лазар Карадалиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

Нещо подобно се случи и миналата година, когато пак заради преюдициално питане, друг състав на СГС спря делото срещу банкера Цветан Василев. Еднотипен бе и отговорът на Европейския съд - отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен път не е обусловено от влизането в сила на осъдителна присъда по наказателно дело. Мотивът -

българската уредба на гражданската конфискация е в съответствие

с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления.

Едновременно със Съда на Европейския съюз, режимът за отнемане на необясними богатства е предмет на тълкуване и от българските върховни съдилища. Миналата година Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение по въпроса. То бе подписано и огласено само седмица, след като Сотир Цацаров представи в Народното събрание отчета на КПКОНПИ за 2019 г. и от парламентарната трибуна заяви, че заради забавянето на решение във ВКС са спрени 128 дела за конфискация. 

Тълкувателното дело беше образувано по предложение на състав на ВКС, който установи разнопосочна съдебна практика и по трите закона относно характера на срока на проверка от страна на антикорупционната комисия. С изтичането на този срок, държавата следва да предяви в съда иск за отнемане на установеното незаконно придобито имущество в нейна полза. Според едни съдебни състави този срок е само инструктивен и неспазването му не пречи на комисията да предяви иск за отнемане на имущество, когато е готова. Други съдебни състави обаче решават сходни казуси по точно обратния начин - ако комисията е предявила иск за конфискация след изтичане на срока за проверка, делото се прекратява.

Отговорът на ВКС беше в подкрепа на първото разбиране:

неспазването на срока за проверка не е пречка КПКОНПИ да предяви иск

за отнемане на имущество. Посочено беше обаче, че произволното неспазване на сроковете не трябва да бъде толерирано и за него може да се търси отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Седем от върховните съдии не бяха съгласни с тази теза и затова подписаха решението с особено мнение. Според тях гражданската конфискация си остава с наказателно-правен характер и трябва да бъде разглеждана единствено като наказателна репресия за престъпна дейност, доказана с влязла в сила присъда.

Въпреки тълкувателното решение, засягането на големи материални интереси продължава да води до противоречива съдебна практика. Миналият месец ВКС образува ново тълкувателно дело по искане на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, главния прокурор Иван Гешев и бившия вече министър на правосъдието Янаки Стоилов. Установеният от тях разнобой в практиката е по отношение на понятието „имущество“.

Според съдиите в единия лагер под „имущество“ трябва да се има предвид стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не „незаконно придобито имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“. Според обитателите на другия лагер, незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверявания през изследвания период, което е налично в края на този период.

Втората разделителна линия е по отношение обхвата на понятието

"значително несъответствие" между имущество и законен нетен доход. 

Освен това, ВКС трябва да отговори и на въпроса "Следва ли ответникът да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“

Спорът в тази насока е дали да се отнема всяко имущество, преминало през патримониума на проверявания, или само наличното в края на проверявания период, когато част от придобитото може да е отчуждено или укрито, но може да бъде конфискувана паричната му равностъоност. Иначе казано разнобоят в съдебната практика отразява отново острото противопоставяне около приложението на антикорупционния закон като ефективно, но и опасно оръжие за постигане на справедливост. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във