Банкеръ Daily

Общество и политика

Съдия, а не прокурор трябва да разследва главния прокурор

Ръководителят на отдел "Човешки права" към Съвета на Европа Кристоф Поарел е изпратил до България нови писма с препоръки, свързани с подготвяните промени в българското законодателство за отговорността на главния прокурор. 

Преди около месец в писмо до българските власти Поарел оценява положително възможността за назначаване на независим прокурор, който да разследва обвинител №1. Кристоф Поарел обаче поставя под съмнение предвижданата самостоятелност на този прокурор и я определя като "недостатъчна при разследване на главния прокурор и висшестоящи служители".

На 18 и 19 януари тази година Поарел е изпратил допълнителни препоръки, в които е посочил, че обсъжданите законодателни промени биха представлявали временно решение. Той е препоръчал по-строги мерки за назначаването и отчетността на независимия прокурор, за сътрудничеството му с МВР, за разширяване на правомощията му за разследване на заместниците на главния прокурор, за осигуряване на способ за съдебен контрол над отказите му да предприеме разследване, както и за въвеждане на правила за отзоваване на главния прокурор.

Още по-любопитното предложение на Съвета на Европа е след края на мандата на този специален прокурор да бъде назначен за съдия, който да поеме задълженията му. 

Поарел е отбелязал, че предвижданият начин за избор на независимия прокурор не осигурява действителна независимост. Според него този прокурор трябва да работи с мандат от три години. Той е предложил по-нататък да се помисли дали съдия или група съдии не биха могли да водят разследвания срещу главния прокурор.

По темата за назначаване на специален разследващ прокурор взе отношение и правосъдният министър Десислава Ахладова. 

Според нея проблемът е в това, че в Европа няма аналог на такава фигура. "В никоя европейска държава не е предвиден такъв механизъм – да има разследващ прокурор на главния прокурор. Другият проблем е конституционен и затова този проблем не е решен толкова години. Съветът на Европа е категоричен, че такъв механизъм следва да бъде изработен в рамките на Конституцията", поясни Ахладова. 

В същото време комисията LIBE към Европейския парламент изпрати нови 14 въпроса до българските власти. Сред тях отново се повдигат темите  дали се подготвят промени в обхвата на правомощията на главния прокурор, колко често той се намесва в решенията на подчинените прокурори, кой назначава ръководителя на българската прокуратура.

Останалите въпроси са свързани със собствеността и финансирането на българските медии, развитието на проверките по т. нар. "Барселона гейт" и на записите с глас, подобен на гласа на премиера и снимките от резиденция "Бояна", предоставянето на т. нар. златни инвеститорски визи, изпълнението на препоръките на Европейската комисия по отношение на върховенството на закона. Досега парламентарната подкомисия свика две закрити заседания, посветени на нашата страна. Изпрати и множество допълнителни писмени въпроси.

Правосъдната министърка Ахладова коментира, че България работи активно за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор.

"Главният прокурор в България се назначава от Пленума на ВСС. С последните изменения в Закона за съдебната власт беше предвидена процедура, с която със 17 гласа се назначават не само главният прокурор, но и председателите на ВКС и на ВАС. Това е мнозинството във ВСС, което определя тримата големи в съдебната система. Тази система на избор беше много добре обсъждана с Венецианската комисия и много европейски организации и беше одобрена. Не знам какви са притесненията на ЕП по отношение на избора на тримата големи, но в някои държави това не се осъществява от независим орган, а България е една от малкото държави, където това става от независим орган, какъвто е ВСС", посочи Ахладова. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във