Банкеръ Daily

Общество и политика

Съдебните реформатори хептен забравиха защо са в парламента

Всеки, който продължава да храни някакви илюзии, че след вторите предсрочни избори за тази година нещата ще тръгнат по новому, защото партиите на статуквото са претърпели съкрушителен разгром, явно напоследък не е внимавал в картинката. И е изтървал плавното деградиране на т. нар. партии на протеста, за които ликвидирането на задкулисието и радикалната съдебна реформа отдавна не са нито революционно знаме, нито обикновен позив дори.

 

Примерите, с които можем да илюстрираме току-що изразеното мнение са много - на първо четене поне 15-20 на брой - но едва ли е нужно още сега да изгърмим всичките си патрони наведнъж. От деца би трябвало да знаем ефекта на залпа: три-четири минути нищо не чуваш от внезапния оглушителен трясък, но след това... сякаш нищо никога не е било. Всичко е минало и заминало скоропостижно. И понеже ние прекрасно помним този урок, ще си я караме по системата "На час по лъжичка".

Първото доказателство, че Враг № 2 на демокрацията - Иван Гешев, ще го пребъде на поста "Главен прокурор на Република България" са внесените  от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Те са общо три на брой и

дори да бъдат приети в пълния им блясък,

никаква реформа няма да има. Ще се израдваме на няколко промени, примерно - закриване на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, прекратяване на порочната практика човек да бъде следствен и обвиняем, докато на  прокуратурата й писне да го размотава - но... дотам. Защото става дума за козметично реанимиране на стари норми, а не за въвеждането на прогресивни и изкореняването на порочни практики.

Всъщност - и още един скок назад ще направим. Според едно от най-фундаменталните предложения на "Демократична България", Висшият съдебен съвет отново да заработи на сесии - по веднъж седмично, а членовете му отново да си станат редови магистрати и административни ръководители. Такова беше положението до месец август 2007 г., когато - уж под натиска на Европейската комисия - правителството на Сергей Станишев и депутатите на тройната коалиция (БСП - НДСВ - ДПС) изработиха чисто нов Закон за съдебната власт, направиха ВСС постоянно действащ и лишиха членовете му от статута и привилегиите на другите магистрати, т.е. превърнаха ги в особен вид чиновници.

Припомняме това не за друго, а защото възстановяването на "доевропейския" статут на ВСС е обосновано с един единствен аргумент: промяната ще доведе до разтурянето на сегашния съвет и до избирането на нов състав, който да... уволни Иван Гешев от поста "Главен прокурор". Прекрасно, но няма как това да се случи. Защото си имаме прецедент: преди 14 години, когато днешният реформаторски уж Закон за съдебната власт влезе в сила, "завареният" от него Висш съдебен съвет изкара пълния си мандат. И на никой не му хрумна мисълта, че

съветът трябва да бъде разпуснат,

защото му е променено работното време, а членовете му ще получават заплатите си по нови ведомости...

За съжаление - това е положението. От три петилетки - едно и също по адрес на Висшия съдебен съвет: ще е постоянно действащ, няма да е постоянно действащ... Същата работа е и с пращането на прокуратурата под опеката на Народното събрание: така беше от 1947 до 1990 година. С някои леки изключения, които обаче изобщо не са по силите на днешните реформатори... 

Е, чуваме вече ехидните подмятания "Като толкова много ви знае балалайката, що вие не предложите нещо реформаторско?"

Ами с най-голямо задоволство. Например - чрез елементарен ремонт на Закона за съдебната власт на днешната прокуратура - всевластна, безотчетна и безконтролно нагла - спокойно може да й бъде отрязана... едната глава, да се изразим метафорично.

Става дума за разпоредбите на чл. 145 от ЗСВ, регламентиращи правомощията на прокурорите по време на т. нар. предварителни проверки. По принцип, този институт съществуваше в НПК до 2003 г., когато - пак под натиска на Брюксел - правителството на Симеон Сакскобургготски и управляващото парламентарно мнозинство на НДСВ и ДПС го изхвърлиха от кодекса. Като зловреден и позволяващ на прокурорите да правят, каквото си искат, без да подлежат нито на инстанционен, нито на административен контрол.

В еуфорията, че най-после са озаптили поне малко от малко тогавашния главен прокурор Никола Филчев, управляващите депутати забравиха да махнат проверката като такава и от Закона за съдебната власт. И пролуката се превърна първо в пробойна, а след това и в кратер. Защото от 18 години прокуратурата безнаказано

конфискува, подслушва, следи, вика на разпит, обискира и арестува

по този текст от ЗСВ.

Порокът е, че на практика извършва процесуално-следствени действия по устройствен нормативен акт. В който - на всичкото отгоре - думите "адвокат" и "има право на защита" не се споменават въобще.

А най-кретенското е, че макар всички да знаят за какво става дума, някак неволно... нищо не се случи. Нито през 2004 г., когато главният прокурор Никола Филчев, правосъдният министър Георги Петканов и директорът на Националното следствие Ангел Александров отидоха на крака при президента Георги Първанов и в негово присъствие подписаха Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване. 

Меко казано, това беше един от най-мракобесните документи в новата ни история, защото в тази инструкция беше преписан почти целия Закон за специалните разузнавателни средства - от подслушването до агентите под прикритие и контролираните пратки. Казваме почти, защото остатъците от ЗСРС - където става дума за съдебния контрол и административно-наказателните последствия от нарушаването на процедурите - те просто бяха подминати.

Колкото и да е странно, тази инструкция продължи да действа чак до 2011 г., когато главният прокурор Борис Велчев и вътрешният министър Цветан Цветанов съчиниха нова.

В интерес на истината -

доста по-хуманна откъм прокурорски правомощия,

но също толкоз незаконна.

Този път и по още една причина (освен старата гавра, че прокурорите имат право да извършват процесуално-следствени действия по силата на устройствен закон): инструкцията на Велчев и Цветанов нито беше обнародвана в "Държавен вестник", нито беше подложена на обществено обсъждане - съгласно изискванията на Закона за административните актове.

И знаете ли какво се случи? Ами... нищо и половина. Защото през 2018 г. инструкцията е обявена от Върховния административен съд за незаконна, но прословутият текст за проверките в Закона за съдебната власт продължава да си стои. И не само си стои, ами става все по-мракобеснически и все по-незабележим за реформаторите. Чудно защо ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във