Банкеръ Weekly

Общество и политика

Субсидията – новата дъвка на партиите

След като отхвърли идеята за намаляване на партийната субсидия до 1 лев на глас преди изборите, ГЕРБ внесе същото предложение вече в новия парламент.

След като внесе в Народното събрание законопроект за мажоритарна избирателна система в два тура, ГЕРБ предлага и промени в Закона за държавния бюджет за 2017-а, с които партийните субсидии да бъдат намалени до 1 лев на глас, получен на последните парламентарни избори. В момента политическите формации, подкрепени от повече от 1% от гласувалите на вота за народни представители, вземат по 11 лв. на глас на година.

Депутатите на Бойко  Борисов искат държавната помощ за политическите формации да се намали още от обнародването на актуализацията на бюджета, но се застраховаха все пак, че тези текстове може и да не бъдат приети в пленарната зала. Ако това все пак се случи, партиите ще получат по-ниски субсидии само за част от годината. Новият-стар председател на правната комисия Данаил Кирилов обеща, че ГЕРБ ще предложи 1 лев субсидия на глас и в проектобюджета за 2018-а.

Такова предложение беше внесено в края на ноември 2016-а веднага след провеждането на президентските избори и всенародното допитване, организирано от "Шоуто на Слави" и преди гласуването на бюджета за тази година. Само че тогава то беше отхвърлено както в бюджетната комисия, така и в пленарната зала, и то с гласовете на ГЕРБ. Така държавната помощ остана 11 лв., при това без таван на сумата, която може да бъде получена. "За" въвеждане на въпросния таван в 43-ото Народно събрание бяха 30 депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ, "Атака" и Български демократичен център. "Против" гласуваха 39 народни представители от ГЕРБ и "БСП Лява България", а също 39 (от ГЕРБ и ДПС) се въздържаха от взимане на позиция. В крайна сметка предложението на Министерския съвет и Комисията по бюджет и финанси субсидията да остане 11 лв. за глас, без да има лимит, се прие със 71 гласа "за", 10 "против" и 21 "въздържал се".

Какво накара ГЕРБ няколко месеца по-късно да извърти позицията си на 180 градуса не е ясно, тъй като резултатът от референдума и тогава, и сега е един същ - гласувалите за субсидия от 1 лев са дори повече от тези, подкрепили мажоритарните избори. Да не забравяме също, че тогава Бойко Борисов, все още фрустриран от загубата на президентските избори, се заканваше да предложи субсидия 0 лева. Е, сега явно е поомекнал, кандисал е на 1 лев. А и защо да не поомекне, след като партията му стана милионер през последните 7-8 години, тъй като получаваше от държавата по 10-12 милиона годишно. ГЕРБ има солиден буфер и може да си позволи такъв експеримент, насочен всъщност срещу по-малките партии. Както и мажоритарният вот. Така на политическата сцена ще останат само големи формации с твърд електорат като ГЕРБ, БСП и ДПС. Патриотите, десницата и редица други партийки и движения ще изчезнат.

През 90-те години на миналия век законодателите у нас  решиха политическите партии да получават подпомагане от държавата, за да не зависят от различни икономически групировки със съмнителни интереси. Демокрацията е скъпо удоволствие, но е по-добре политическите формации да се финансират прозрачно от държавния бюджет, отколкото на тъмно от задкулисни играчи. Важните въпроси в случая са колко да бъдат отпусканите пари и за какво да се харчат.

Безспорно държавна помощ от 11 лв. на глас е твърде много, особено за бедна държава като нашата. Но като се има предвид, че в България избирателите са сравнително малко на брой, един лев изглежда прекалено малко, за да се гарантира съществуването на една партия в политическия ни живот - да има офиси, структури из цялата страна, партиен апарат... На практика малките формации  ще бъдат принудени да прибягват и до нерегламентирани начини за набавяне на нужните им пари. Отделна тема е, че сега от държавната дотация се плащат екзотични командировки (екскурзии), издържат се партийни телевизии. Нищо че по закон държавното финансиране се полага за агитация, работа по места, обезпечаване на кампании и предизборни материали.  

За разлика от предложението за мажоритарен вот, за което Патриотите са категорично против, ГЕРБ ще получи подкрепата на коалиционните си партньори по въпроса за намаляване на партийните субсидии. От патриотичното обединение вече обявиха, че ще гласуват "за" намаляване на партийната субсидия от 11 на 1 лев на глас на година, но под условие. А то е - равнопоставеност на всички партии при медийното отразяване. За това настояваше и лидерът на "Нова република" Радан Кънев в края на миналата година, когато пак се дискутираше този въпрос.

"Воля" са единствените, които ще подкрепят категорично в пленарната зала предложенията на ГЕРБ за сто процента мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура и намаляване на субсидията на 1 лев.

"БСП ще отчете желанието за намаляване на партийната субсидия, но няма да приеме предложението за намаление до 1 лев", заяви заместник-председателят на лявата парламентарна група Жельо Бойчев. Той коментира, че начинът, по който се разходва партийната субсидия, повдига много въпросителни и е необходима промяна в механизмите за контрол и отчетност от страна на Сметната палата. Според него, ако се намалят парите на партиите, това би излязло по-скъпо на всички. "Историята показва, че финансиране ще се намери и ние ще станем една много корпоративна демокрация. Всяка от по-големите корпоративни структури ще си направи политическа партия или ще си финансира политическа партия и тогава цената, която ще трябва да се плати, ще бъде много по-голяма", смята социалистът.

ДПС също са против с аргумента, че техните избиратели не били гласували на референдума.

Да припомним, че в 43-ия парламент депутати от Реформаторския блок предложиха една нелоша регресивна скала за изчисляване на партийните субсидии като по-справедлив вариант на сегашното положение, но тя дори не беше допусната за разглеждане в пленарната зала. Идеята им беше за първите 100 000 получени на избори гласа да се получават по 11 лв., за следващите 100 000 - по 10 лв., и да спадат, докато се мине 1 милион. Оттам нататък - по 11 стотинки на всеки глас. Този начин на субсидиране удряше само и единствено големите партии - в случая ГЕРБ, които щяха да загубят около 3 млн. лв. от 10-милионната си държавна помощ.

През декември 2013-а пък, по времето на правителството "Орешарски", парламентът намали символично субсидията от 12 на 11 лева. Това стана по предложение на Йордан Цонев от ДПС и беше записано в Закона за държавния бюджет за 2014-а. По думите на тогавашния финансов министър Петър Чобанов намалението щяло да спести на хазната около 4 млн. лева.  

В крайна сметка, на думи всички искат намаляване на субсидиите, ама като се стигне до гласуване в залата, нещо не се получава. Защото трябва да има за депозити в банките, за луксозни коли, за пиарски дарения... От друга страна, живеем в България и виждаме, че пред очите ни се пазаруват не само отделни депутати, но и цели партии.

 

 

Колко получават сега партиите в парламента

След изборите на 26 март ГЕРБ взема 12 620 212 лв. за година и ако предложението й бъде прието, субсидията ще бъде намалена на 1 147 292 лв., колкото са гласовете за партията. "БСП за България" получава 10 510 390 лв. и дотацията й трябва да бъде намалена на 955 490 лева. На "Обединени патриоти" сега се полагат 3 503 643 лв., които ще се свият до 318 513 лева. ДПС взима 3 475 736 лв., които ще се наложи да бъдат редуцирани на 315 976 лева. Парите за "Воля" пък от 1 602 007 ще се стопят до 145 637 лева.

В Германия субсидията за политическите партии е под 1 евро на глас, и то с ограничение за максималния брой. В Гърция също бе намалена и е под 1 евро, в Италия - 2 евро, а в утвърдена демокрация като Англия изобщо няма подобно финансиране. Средно в ЕС партийните субсидии са 3.5 евро на глас, или 7 лв., а в момента в нашата "богата" държава е 11 лв., или 5.5 евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във