Банкеръ Weekly

Общество и политика

Субсидии ще спасяват общинските болници

Новото правителство възнамерява да пренасочи все по-комерсиалния здравен сектор към позабравената му социална функция. Обсъжда се схема, по която общинските болници в затруднено финансово положение да бъдат пряко субсидирани от държавата. Идеята бе анонсирана от депутата от Коалиция за България Явор Куюмджиев и вече бе подкрепена от новия здравен министър д-р Таня Андреева. Предвижда се от бюджета на Министерството на здравеопазването да бъдат заделени средства, които да се изразходват само за спасяване на застрашените от ликвидация общински лечебници. При нужда всяка от тях ще може да разчита на около 250 хил. лв. годишно от специалния фонд. Според Куюмджиев тези пари не са достатъчни, но поне ще гарантират оцеляването им. Проблемът дойде отново на дневен ред, след като бъдещето на здравните заведения в Попово и Омуртаг за пореден път е поставено под въпрос.


От БСП са изчислили, че с около 8 млн. лв. ще покрият малките болници в цялата страна. От една страна, планираната мярка е резонна, дори наложителна при сегашната ситуация. Но осъществяването й ще е трудна мисия. В повечето региони от страната пациентите имат затруднен достъп до медицинска помощ. Местните лечебници не могат да се самоиздържат без достатъчно квалифицирани кадри и съвременна апаратура. Заради това работят с твърде ограничен обхват на клинични пътеки. Така че, ако продължат да разчитат само на приходите от Националната здравноосигурителна каса (по и без това недофинансираните пътеки), са обречени на сигурен фалит. За разлика от мегаболниците, побратимите им в обезлюдените региони


не взимат допълнителни кешови плащания

за избор на екип, вип стаи, индивидуално обслужване, специални менюта за храна, кабелна телевизия или други екстри. В масовия случай техните пациенти са социалнослаби и не доплащат лечението си за дейности, непокривани от касата. Същевременно нямат право да връщат никого и така трупат нови дългове. Министър Андреева посочва, че до 2009-а работеше механизъм, според който болниците от труднодостъпни районите, намиращи се в неравнопоставено положение спрямо по-големите, са субсидирани по определени критерии. След спирането на държавната помощ повечето от тях логично прекратиха дейността си.


Реализирането на идеята на социалистите обаче ще се затрудни най-вече от обстоятелството, че общинските болници, както и всички останали са регистрирани като търговски дружества. Тегенерират приходи и разходи, могат да печелят от наеми, но нямат право да получават нерегламентирана помощ. Затова ако държавата се намеси, може да попадне под ударите на европейското законодателство. Подобна процедура вече е в ход и се чака отговорът на Брюксел. Бившето правителство на ГЕРБ, чрез Закона за държавния бюджет за 2013-а, промени и Закона за лечебните заведения. Депутатите приеха нова техника и оборудване да бъдат закупувани само за държавните и общинските болници, както и да се покриват дълговете единствено на държавните и областните лечебници. По този повод Центърът за защита на правата в здравеопазването изпрати сигнал до Европейската комисия, в който се отбелязва, че нормативните корекции грубо погазват правилата на свободния пазар, пренебрегват интересите на частния сектор и нарушават правото на избор на пациентите. От пациентската организация изтъкнаха също, че


някои болници придобиват конкурентни предимства

пред останалите, ако получават правителствена помощ и че това е нарушение на Директива 2011/24 на ЕС, както и на Договора за функциониране на Европейския съюз. В случая казусът е същият, а вероятно и засегнатите интереси ще са много повече. Само за сведение, въпросната евродиректива не бе в сила през 2009-а, докогато държавата подпомагаше застрашените болници.


Търговският статут на лечебните заведения е смятан от мнозина експерти за най-голямата грешка в здравния сектор. При действащата сега система болниците от позицията на търговски дружества сами провеждат търгове за медикаменти и апаратура, но няма единна методика за сключване на договори, която да важи за всички. Ето защо някои управители купуват лекарства на три-четири пъти по-висока цена от останалите. Други пък пълнят складовете си със скъпа техника, за да оправдаят отпуснатите им пари по някой проект от оперативна програма. За да спре изтичането на средства, бившият здравен министър д-р Стефан Константинов предложи в края на 2010-а здравното министерство да стане принципал на всички болници и така да контролира по-добре финансирането им. Промяната бе заложена в Концепция за по-добро здравеопазване на България, впоследствие приета от Министерския съвет. В документа се предвиждаше болниците да бъдат преобразувани от търговски в публични дружества, изцяло държавна собственост. Реформата обаче бе замразена и така и си остана само на хартия.


nbsp;


nbsp;


Лекарите бягат от провинцията



Дефицитът на лекари и медицински персонал се превръща в най-сериозния проблем на здравните заведения в по-малките населени места. Само в рамките на една година досегашната си работа са напуснали почти половината специалисти по вътрешни болести и около една четвърт от хирурзите, оповестиха от Сдружението на общинските болници.



Толкова рязка промяна в двете най-важни специалности в медицината не може да не се отрази негативно на системата, заяви председателят на организацията д-р Неделчо Тотев, който ръководи болницата в Чирпан. Според него миграцията на лекари ще се почувства най-болезнено от по-малките лечебници. Те ще са принудени да вдигнат разходите си за заплати, за да задържат специалистите и при недостига на пари ще са обречени да трупат още загуби. В противен случай пациентите няма да се лекуват комплексно и да имат достъп до необходимия лекар.



Последната статистика показва, че в 13 области на страната потреблението на болнична помощ е намаляло с 10% спрямо средното за жител в България, а в седем области хората се лекуват два пъти по-малко от останалите.


Facebook logo
Бъдете с нас и във