Банкеръ Weekly

Общество и политика

Стратегията за заетост - лъскава, но евтина

За модерни работни места ще са необходими далеч повече от 2 млрд. лв.

Почти 2 млрд. лв. ще отдели държавата до 2020 година за реанимирането на намиращия се на командно дишане пазар на труда. Около 737 млн. лв. са средствата от държавния бюджет, а 1.2 млрд. лв. трябва да дойдат по оперативната програма Развитие на човешките ресурси от следващия програмен период. Предвижда се с тези пари да бъдат увеличени инвестициите в човешките ресурси и да се създават повече и по-качествени работни места. Това е есенцията от Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020, подписана от служебния социален министър Деяна Костадинова. За разлика от предшественика му, който бе със срок на действие до 2015-а, и от други кухи програми и стратегии, в този документ най-накрая са посочени конкретни цели и мерки за борба срещу бич №1 за Европейския съюз. С по-малко от 2 млрд. лв. инвестиции за 7 години едва ли обаче ще стигнем до някакъв икономически бум.


Логично за приоритет на стратегията е заложено


създаването на работна сила със знания

и умения, съответстващи на потребностите на бизнеса. Досега университетите ни произвеждаха безработни висшисти, а отпадналите рано от училище се оказваха вечни клиенти на бюрата по труда. Затова мерките, осигуряващи втори шанс за включване в образование и обучения, са крайно наложителни, както и актуализацията на морално остарелите държавни образователни изисквания за учебното съдържание и програмите на обучение. Необходимо е да бъде създадена и национална система за прогнозиране на търсенето на работници и служители, а Националната класификация на професиите и длъжностите, която също има доста архивен вид, да бъде осъвременена. Досегашното правителство се оправдаваше с кризата, за да прилага само краткосрочни мерки за заетост, по които бяха харчени стотици милиони левове без никакъв видим ефект. По схеми, субсидирани от бюджета и оперативните програми, бяха наемани нискоквалифицирани работници, които с нищо не допринасяха за развитието на икономиката.


Не е за подценяване фактът, че като приоритетни за настаняване на пазара на труда са посочени трайно безработните и обезкуражените. Именно тази група трябва да бъде стимулирана активно да търси работа и да повишава квалификацията си. Тези хора досега бяха в черния списък на кабинета Борисов като лично бившият финансов министър Симеон Дянков ги бе отписал от сметките.


Индивидуалните планове за развитие на младите хора, завършващи училище или университет, също е свежа идея, но младежката безработица едва ли ще бъде преодоляна само с консултации и без по-мащабни инвестиции.


Добра мярка е и прехвърлянето на част от дейността на Агенцията по заетостта към частни трудови посредници, които да се занимават с нискоквалифицираните и хората с увреждания. В този си вид бюрата по труда работят тромаво и имат по-скоро административни и бюрократични функции, отколкото са реален трудов посредник.


Колкото до планирането на насърчителни схеми, чрез които бизнесът да разработва програми за по-добро съвместяване на семейния и професионалния живот, то даже е закъсняло. Няма съмнение и че с


изграждането на индустриални зони

nbsp;


във всеки средноголям град и високотехнологични паркове, базирани на научна и изследователска дейност в София, Пловдив, Варна и Бургас, търсенето на квалифицирани служители ще се увеличи, но въпросът е кой ще инвестира в тях - държавата, българският или чуждестранният бизнес и какви ще са данъчните и законовите облекчения това да се случи?


С инвестиции в зелена икономика Евросъюзът планира да създаде 5 млн. работни места до 2020-а в секторите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, само че в тази насока май у нас е необходимо да се пипа с меки ръкавици. По подобен начин стоят нещата и със заявеното намерение за разкриване на бели работни места в сферата на социалните и здравните услуги. Чиновниците в многобройните държавни агенции и сега са повече от достатъчно.


Нелицеприятната част на актуализираната стратегия е отчетната й част. Всички


провали в социалната политика на ГЕРБ

някак са попаднали в графата негативни последици от финансовата и икономическата криза, а декларираният от вицепремиера Деяна Костадинова осезаем напредък и положителни резултати май са видени от нея през розовите очила от периода й като заместник на бившия социален министър Тотю Младенов. Едва ли някой трябва да се гордее, че за четири години са изразходвани 590 млн. лв. от държавния бюджет за обучение и заетост на безработни, след като към януари 2013-а България счупи антирекорд за трудовия пазар с 12.4% незаети, а при младежите под 25-годишна възраст страната ни отчете 28.3% безработни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във