Банкеръ Daily

Общество и политика

Стоян Данев е най-дълго живелият министър-председател на България

На днешния ден през 1901 г. е съставено правителсто на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев. 

Проф. Стоян Петров Данев е юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-то (1901-1902 г.), в 24-то (1902-1903 г.), в 25-то (1903 г.) и в 33-то (1913 г.) правителство. Той е бил и председател на V Велико Народно събрание (1911 г.) и на XV Обикновено Народно събрание (1911-1913 г.).

Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари, стар стил) 1858 г. в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евроги Георгиев - в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Две години по-късно завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и в Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж. 

След завръщането си в България Стоян Данев е чиновник в Министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София. От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище (Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - най-старото висше училище у нас. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс). 

Стоян Данев е активен деятел на Прогресивнолибералната партия и става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 година.

В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, което е в коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция* (1902 г.).

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народна партия (1911-1913 г.) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 година. Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за спиране на военните действия – първата от 20 ноември 1912 г.,  спазвана до 23 януари 1913 и втората от 31 март 1913 г., влязла в сила на следващия ден - 1 април, и спазвана до прогонването на тракийските българи при турската инвазия, започнала на 29 юни 1913 г. през Междусъюзническата война.

Стоян Данев ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913 г.). Лондонският мирен договор от 17 май  (30 май  по нов стил) е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла поражение във войната, Османската империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война (юни 1913 г.).

По време на тази Междусъюзническа война Стоян Данев отново оглавява правителството.

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916-1934 г.). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920 г.). През 1922 г., както и други водачи на опозицията, е арестуван от правителството на БЗНС, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. 

От 1924 до 1939 г. Стоян Данев е председател на Българския червен кръст. Той е и член на Арбитражния съд в Хага.

Стоян Данев умира на 30 юли 1949 г., на 91-годишна възраст, и е най-дълго живелият министър-председател на България.

 

*Българо-руската военна конвенция от 31 май 1902 г. е споразумение, подписано в Петербург от военните министри на България - Стефан Паприков, и на Русия - Алексей Куропаткин. Този документ има подчертано отбранителен характер и изключва съвместни действия срещу Османската империя или „друга някоя балканска държава“, освен Румъния. Русия се задължава да помогне на България с военни средства, в случай че румънците нападнат българите и едновременно с това Австро-Унгария „мине към активни действия в помощ на Румъния“. България се съгласява да помогне с армията си на Русия, ако последната бъде нападната от Румъния, Австро-Унгария или Тройният съюз (между Германската империя, Австро-Унгария и Италия). В случай на война българските въоръжени сили се поставят под руско оперативно командване.

Споразумението приобщава неформално България към френско-руския съюз, прераснал впоследствие в един от основните европейски военно-политически блокове в навечерието на Първата световна война - Антантата. С изискването си към София за „строг неутралитет“ спрямо Османската империя Русия се стреми да ограничи активността на българската политика по македонския въпрос и да гарантира запазване на мира на Балканите.

Предвиждайки подялба на Османската империя, през 1910 г. България и Русия водят продължителни преговори за потвърждаване и допълване на конвенцията. Те обаче са безрезултатни, тъй като Петербург не иска да насърчи българско нападение срещу османците и не приема българските претенции за присъединяване на Одринско към България, за недопускане на сръбско териториално разширение в Македония и за самостоятелно командване. През декември 1912 г., скоро след избухването на Балканската война, когато Румъния настоява да получи Южна Добруджа като компенсация за българските завоевания в Тракия, руското външно министерство уведомява българските власти, че не могат да разчитат повече на конвенцията от 1902 година. 

През лятото на 1913-а Русия се опитва да ограничи румънската намеса в Междусъюзническата война, но само с дипломатически средства, които се оказват недостатъчни, за да спрат напредването на румънската армия към София. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във