Банкеръ Daily

Общество и политика

Стимулите във филмопроизводството – предмет на обществено обсъждане

Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.

Срокът за обществено обсъждане вече тече – започна на 4 август и ще приключи на 4 септември 2020 година.

В мотивите към проекта е посочено, че Законът за филмовата индустрия е приет през 2003 г. и от тогава е претърпял само няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво през последните 15 години промените са драстични и са свързани както с цялостната дигитализация на процесите, така и със съвършено нови бизнес и културни модели. Практиката от последните 10 години в областта на филмовата индустрия в световен мащаб е потвърдила необходимостта и в България да се въведат успешно функциониращите схеми за стимулиране на филмопроизводството, каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия.

За да се адаптира българската филмова индустрия към съвременните модели, в проекта се предлагат промени в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема възстановяване на разходи, която има като ефект за стимулиране на инвестиции в сектора. Промените предвиждат до три години бюджетът за филмопроизводство да се увеличи годишно с 10 000 000 лева.

С изменението и допълнението на Закона за филмовата индустрия Министерството на културата най-вече иска да въведе схема за възстановяване на 25% от допустимите разходи, извършени от чуждестранните филмови продуценти в България за производство на аудиовизуални произведения.

Ако това се случи, Министерството очаква като пряк ефект от подобрените условия за филмово производство у нас годишно между 100 и 200 милиона долара да се вливат  в българската икономика.

В оценката на въздействието на законодателните промени са цитирани данни на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – британската Olsberg SPI. Те регистрират, че през миналата година 97 държави са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.

Тези 97 държави са го направили, за да привличат предснимачните, снимачните и постснимачните процеси по производството на филми на своя територия, тъй като това означава: приток на свежи пари; допълнителна заетост на снимачните им екипи, които ще бъдат ангажирани в производството на филма; износ на място на редица стоки и услуги от други индустрии, обслужващи филмовата индустрия, закупени с парите, вложени от чужбина; реклама на страната, където е сниман филмът и последващ приток от туристи, които желаят да посетят снимачните площадки на любимия си филм.

При оценката на въздействието на новите промени са дадени примери с девет филмови продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror.

При тяхното заснемане, предвидено за периода август 2018 година – януари 2019 година, България е била разглеждана като потенциална дестинация, но са били избрани други държави. Причината – там възстановяват определен процент от вложените разходи за филмовото производство – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%).   

От Националния филмов център отчитат, че общо пропуснатите ползи от тези девет продукции за българската икономика са в размер на 96 000 000 долара, които са били вложени в конкурентни на страната ни икономики. Освен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български специалисти в сферата на киноиндустрията, които, ако продължават да нямат възможност да реализират потенциала си, ще заминат в чужбина, където би имало чужди продукции, в които да участват.

В предвижданите законодателни промени е заложено и Националната комисия за категоризация на филми (тази, която определя дали филмът е подходящ за деца и има възпитателен характер или в него има значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или насилие) вече да не е организирана в осем равнопоставени състава от по седем членове, а в пет състава, състоящи се от по петима членове.

Изрично в промените е записано, че един от членовете ще е кинокритик, определен от изпълнителния директор на Националния филмов център. Вече към представителя на Министерството на образованието, който и досега е бил член на съставите на Комисията, ще има изискване да е педагог с пет години учителски стаж. Към психолога също ще има изискване за пет години професионален опит, като той трябва да бъде предложен от професионалната организация на психолозите в България. Ще се намалят представителите в Комисията на Националния съвет за кино.

Освен това се планира към Националния филмов център да се създаде и води регистър на експертите, които участват в националните художествени комисии по игрално кино, документално кино, анимационно кино, във финансовата и в техническата комисия, а също така и комисиите за разпространение и категоризация на филми.  

Залага се и по-голям средностатистически бюджет, който досега трябваше да „не е по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация”. С промените той трябва да е достатъчно голям, за да се снимат „12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във