Банкеръ Weekly

Общество и политика

Стари проблеми с новата "безопасна" вода на Хасково

Два милиона лева бяха закопани на вятъра за осем ненужни кладенеца

S 250 4f4a81b0 5bf7 4ef6 90e5 c5c30920d935

Покрай коронавируса съвсем забравихме за проблеми, които от няколко години насам засягат живота на хиляди българи. За един от тях все още няма окончателно решение и това продължава да предизвиква тревога. Става въпрос за новооткритите източници на питейна вода за Хасково и дали тя е безопасна за хората.

Осемте дублиращи нови кладенеца за питейна вода вече са факт.

Резултатите от пробите, взети през декември м.г., показват, че естественият уран е под пределно допустимата норма от 0.03 мг/л.

На 28 февруари, по време на редовно заседание на Хасковския общински съвет, кметът Станислав Дечев обяви, че резултатите от последните проби (те са взети на 5 февруари - бел. ред.) също са прекрасни и опасност за здравето на хората няма.

Странно защо обаче от 1 март насам никой не чул хасковлии да са се похвалили с денонощно шуртяща, бистра и безопасна за употреба вода.

История на проблема

Хасковлии не пият и не готвят с чешмяна вода от от април 2017 г., когато бе съобщено, че в нея има повишена алфа активност, а естествената концентрация на уран е над максимално допустимите стойности. Замърсяванията бяха открити в тръбните кладенци, захранващи четири района на Хасково. За справяне с проблема "спешно" бяха отпуснати 2 млн. лв., а мерките изглеждаха внушително - изграждане на нови 8 дублиращи кладенеца и два тръбопровода. С тяхна помощ чистата и замърсената вода ще се смесват и ще се получава... безопасна амалгама.

Думата спешно е в кавички съвсем умишлено, защото общинарското размотаване продължи до началото на 2019 г., когато - за кой ли път - прокуратурата трябваше да се намеси и да задейства т. нар. отговорни лица: тогавашния кмет на Хасково - Добри Беливанов, и управителя на ВиК-Хасково - Тодор Марков.

По стар народен обичай, тяхната реакция бе... още по-банална: двамата започнаха да си прехвърлят отговорността с такъв ентусиазъм, че накрая в историята трябваше да се намеси и премиерът Бойко Борисов. В типично негов стил, той разпореди на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да провери как върви строителството на кладенците и водопроводите. А след няколко месеца, когато министър Петя Аврамова докладва, че нарушения не са констатирани, а нормалното за България забавяне няма как да бъде санкционирано, премиерът отметна проблема като решен.

Както можем да се досетим, след скандала и намесата на премиера, строителството някак "естествено" потръгна и през декември 2019 г. проектът беше завършен. Очакванията обаче, че след като всички нови кладенци заработят едновременно, забраната за ползването на чешмяната вода ще падне, някак не се сбъднаха. И продължават да не се сбъдват, макар от триумфалното ритуално рязане на трикольорната лента минаха вече три месеца.

 Ненужните кладенци

Причината е заровена дълбоко под земята - в наситените с уран скални масиви в района на вододайната зона. Този проблем беше установен още през 2017 г., когато след публикации в медиите прокуратурата поиска разследване за укриването на информация за превишените норми на уран в питейната вода на Хасково. Разследването продължи година и половина. Заключението е радостно: водата на Хасково е безопасна, няма виновно неизпълнение на задължения, няма  укриване на информация от конкретно длъжностно лице. Експертите от БАН, изработили комплексната съдебна експертиза, са категорични: качеството на питейната вода е в съответствие с изискванията на нормативната уредба.

В хода на досъдебното производство обаче е установена и една негативна тенденция: дългогодишната експлоатация на подземните води е довела до спадане на нивата им и до осушаване на големи площи от водоносния хоризонт. Това води до активизиране на окислителните процеси и до засилване мобилността на урана в горните части на хоризонта.

Установено е и още едно много важно обстоятелство: повишените стойности на уран в питейната вода на Хасково не се дължат на находището „Чешмата“, отстоящо на 6 км западно от кв. "Болярово", в което някога се е извършвал геотехнологичен добив на уран. Според анализите, основният източник на замърсяването са...

наситените със уран скали в района на самите кладенци!

Ето защо, още през май 2017 г. проф. Павел Пенчев - председател  на Българска асоциация по подземни води, препоръча спешни мерки за... пречистване на самия водоносен хоризонт под Хасково. А не "пробиване" на нови кладенци, от които... пак ще блика замърсена вода. Също толкова безполезно е и изграждането на пречиствателна станция: водоснабдяванията са малки, а капиталовложенията изключително големи и, на практика - невъзвращаеми. 

Според него решението е да се преминем към пречистване на водоносния хоризонт и спиране на замърсяването чрез технология, която вече се прилага в САЩ, Великобритания и други държави. Той припомни, че у нас преди години са правени подобни успешни опити с пречистването на манган във водата.

Никой обаче не чу препоръките на проф. Пенчев. Никой не обърна внимание и на становището на прокуратурата, според което повишените стойности на уран в питейната вода се дължат на естествено обогатените скали в района на самите кладенци.

Резултатът е (пред)известен: двата милиона бяха похарчени за напълно ненужни кладенци. Които, ако трябва да вярваме на науката, бяха "изкопани" насред естествено радиоактивния водоносен пласт, заради чието заобикаляне държавата осигури милионите! Пък после - защо никой не давал гаранции, че новата вода няма да е като старата...

 

 


Опасността „Уран“


нещо като колаж от  картинки с номера  213137 и  213156

Проблемът с урановите мини в България съществува от край време и засега взетите мерки за решаването му не са достатъчно ефективни или резултатът не е задоволителен.

Много специалисти смятат, че ликвидацията на уранодобива у нас е извършена прибързано и нескопосано, в резултат на което в редица участъци не са реализирани пълните технически решения за тази дейност. Не са взети адекватни мерки и в още една посока: обезопасяване и пълна рекултивация на районите около затворените мини и преработвателни предприятия.

Според актуалната световна практика, България е единствената държава, която е ликвидирала добива на уран преди находищата да са изцяло изчерпани. И която не е продължила да добива уран от ненужните уж табани с отпадъчна скална маса около мините.

Facebook logo
Бъдете с нас и във