Банкеръ Daily

Общество и политика

Стамболийски подписва Ньойския договор, който разпокъсва България

На днешния ден през 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския договор между България и страните от Антантата (Франция, Британската империя и Русия), поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна под огромния натиск на Съглашението на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Това е станало в една от залите на кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи в битката с войската на цар Калоян при Одрин. Битката на 14 април 1205 г. е сблъсък между българската армия, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Тя е спечелена от българите след успешна засада.

В България Ньойският договор е ратифициран на 15 февруари 1920 година, а влиза в сила на 9 август същата година. От откъснатите земи в следващите три години в България пристигат над 100 хил. бежанци. Около 600 хиляди българи обаче остават извън границите на майка България.

Александър Стамболийски (1 март 1879 - 14 юни 1923 г.) е политик и водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919-1823 г.).

Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин".

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. През лятото парламентът изпраща българска делегация, в която е и той да участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел "Шато дьо Мадрид" без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.  След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор, след което, според някои медии, счупва писалката. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

 

Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните съседи

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

Според военните клаузи България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили са свити до 20 хил. войници, жандармеристи - 10 хиляди, и пограничната стража - на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. 

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2.25 млрд. златни франка.

Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във