Банкеръ Weekly

Общество и политика

Стажовете изпревариха реформите

Напоследък се превърна в нещо като мода българските студенти и ученици зорлем да бъдат "бизнес ориентирани". Процесът на сближаване между фирмите и бъдещите им служители с всички сили се поощрява от сегашния кабинет, който не жали средства за идеалната цел. Само през 2014-а за ученически и студентски практики, които ще обхванат над 100 хиляди души, ще бъдат изразходвани повече от 31 млн. лева. А още "по-дебелите" финансово проекти предстои да бъдат открити догодина. Отделно работодателите ще влязат триумфално в школата, за да правят "образователни паркове", каквото и да значи това. Дали обаче най-накрая "кухото" ни откъм практическо съдържание образование ще се приближи поне на йота към потребностите на бизнеса? Май няма такава гаранция.


Ръководствата на редица компании са били шокирани от знанията на младежите, които се цанят да практикуват срещу заплащане. Изследване на Българската търговско-промишлена палата установи неотдавна, че едва 8% от обучаващите фирми виждат насреща си бъдещ перспективен служител. Малко по-приемливо е положението с професионалните гимназии, чиито възпитаници поне "си носят" от училище компютърните умения. Но професионален талант и предприемаческо мислене липсват и при двете категории, и то в особено големи размери.


На фона на този сив пейзаж следва да се запитаме защо се харчат грешни пари за стажантски програми, преди нашето средно и висше образование да станат адекватни на реалностите в ХХI век. Сега работодателите са принудени да полагат петорно повече усилия, за да обучат качествено някой от питомците си. Другата им опция е в рамките на 6 или 12 месеца "да го претупат", за да получат комисионата си по съответната оперативна схема.


Качеството на провежданите стажове задълго ще остане мистерия, която едва ли ще бъде разплетена и с последните промени в Кодекса на труда. Напротив, актуалните поправки, вместо да регулират процеса "де факто" и "де юре", по-скоро ще разочароват бизнеса и стажантите, а може би и ще ги настроят едни срещу други. Според новоприетите регламенти работодателят може да сключи трудов договор за стаж по съответната длъжност със завършил средно или висше училище, който все още не е практикувал професията си. Контрактите ще са за половин до една година, като фирмата ще решава колко да плаща на временния си служител и какво работно време да му отреди. В 14-дневен срок след изтичането на договора и съответния положен изпит е необходимо стажантът да получи препоръка, удостоверяваща резултатите от обучението. Този документ по някакъв начин трябва да му послужи при кандидатстването за работа в друга компания. Освен това се изисква наставниците на практикуващите да имат същата или сходна професия и поне тригодишен трудов стаж или професионален опит. Те ще подписват с работодателите допълнителни споразумения към трудовия си договор, които уреждат допълнителното работно време и надбавката към заплатата.


Много е вероятно тези промени в Кодекса на труда да откажат мнозина компании от стажовете. Както посочва Десислава Николова от Института по пазарна икономика, има доста добри специалисти и с две години и половина трудов стаж по дадена специалност, които успешно са обучавали студенти, но сега автоматично отпадат от листата на наставниците. Един счетоводител с 20-годишен опит, но с диплома за средно образование от Националната финансово-стопанска гимназия в "Лозенец", в много отношения е по-подходящ за обучител и често знае и може повече от висшист, завършил в Свищов. Тези изисквания ще ограничат възможността за избор на наставници до един кръг служители, които по презумпция имат повече и по-отговорни ангажименти в работата си. В същото време работодателите ще бъдат натоварени с повече бумащина и административни разправии покрай допълнителните споразумения и много от тях ще си спестят главоболията.


Системата за оценяване на резултата от стажовете също подлежи на преоценка. Финалният изпит се прави от работодателя. А точно той няма никакъв интерес да открие, че не е научил работника си на нищо, тъй като държавните пари към него набързо ще секнат. Дори обаче стажантът да се окаже страшно талантлив, той няма да получава възнаграждение, адекватно на това, което е заработил. На него не са му гарантирани и минималните за страната 340 лева. Спорът дали младежите да получават по време на стажа си 100-процентово възнаграждение, както настояваха синдикатите, или до 70%, каквито бяха исканията на предприемачите, така и си остана нерешен. По време на парламентарните дебати около поправките в трудовия кодекс депутатите от "Атака" предложиха да бъде приета гаранция, че работодателите ще изплащат в пълен размер заплатите и полагащите се обезщетения на временните си служители. Но и тази идея бе отхвърлена. Така бизнесът получи картбланш еднолично да се разпорежда с доходите и работното време на стажантите си, което е в разрез с нормалното трудово законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във