Банкеръ Daily

Общество и политика

Срещата на върха на ЕС - големите надежди

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Премиерът Бойко Борисов пристигна в Брюксел за участие в заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе днес и утре.

В белгийската столица евролидерите ще обсъдят последващите действия на държавите членки, свързани с пандемията COVID-19. На последната си среща, която се проведе чрез видеоконферентна връзка, държавните и правителствените ръководители дискутираха начините за разработване на общ подход на ЕС за използването на бързи антигенни тестове, които допълват PCR тестовете.

По отношение на темата за климатичните промени, Европейският съвет ще направи опит да постигне съгласие по предложението за повишаване от 40% на „поне 55%“ спрямо нивата от 1990 г. на амбицията за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове.

В дневния ред на Европейския съвет са включени и други актуални отношения като борбата с тероризма и ситуацията в Източното Средиземноморие.

Лидерите на Европейския съюз ще обсъдят  дали да одобрят компромиса, договорен от германското председателство, за отпадане на ветото на Унгария и Полша върху сделката за бюджета на ЕС и отлагане на механизма за върховенство на закона, докато съдиите от общността го утвърдят, пише Euractiv.

Ветото бе наложено преди три седмици, оттогава наблюдаваме политически пози, заплахи и търсене на начини Полша и Унгария  да бъдат изключени от пакета стимули срещу пандемията. Двете страни сигнализираха, че са готови да отблокират одобрението на многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021-2027 г. и фонда за възстановяване, на обща стойност 1,8 трилиона евро.

Само че поставят условие – в замяна да получат отстъпки за механизма за върховенство на закона. Тази възможност трябва да бъде одобрена от лидерите по време на срещата на върха в четвъртък.

Ако лидерите на ЕС приемат декларацията механизма на върховенството на закона в четвъртък, процесът на одобрение на бюджетния пакет  може да бъде активиран още тази седмица, смятат дипломати. Въпреки това първите плащания от фонда за възстановяване от 750 милиарда евро няма да се случат преди следващото лято, тъй като процесът на ратификация на бюджетната сделка на ЕС трябва да приключи във всички 27 държави-членки.

На срещата на върха ще бъдат обсъдени и евентуални санкции за Турция. Франция настоя Анкара да поеме отговорност за действията си в Средиземно море и за използването на наемни войници в конфликтни зони.

Миналата седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече френския си колега Еманюел Макрон "бреме за Франция" и пожела на гражданите на страната "да се отърват по-бързо от него". По-рано той го посъветва "да отиде на психиатър". Помолен да коментира изказването, френският лидер заяви в интервю за интернет изданието "Брют", че вярва в уважението и подчерта, че размяната на обиди между политически лидери не е най-добрият подход.

Въпросът за оръжейното ембарго върху Турция беше повдигнат от Гърция на срещата на върха през октомври, искане, което в крайна сметка беше блокирано от Германия, Италия, Испания и Унгария. Според говорителя на гръцкото правителство Стелиос Пецас, премиерът Кириакос Мицотакис ще повдигне въпроса отново на срещата на 10 до 11 декември, която ще разгледа и отношенията между Брюксел и Анкара.

Мицотакис наскоро подчерта, че европейските държави не трябва да доставят боеприпаси на държава, която може да ги използва срещу други държави-членки.

Анализатори смятат, че не са изключени “леки санкции“ срещу отделни лица, подобни на тези, наложени на Турция заради незаконните сондажи на газ край Кипър. Тези санкции обаче не успяха да стреснат Анкара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във