Банкеръ Weekly

Общество и политика

Спорните политики на Берлин

След два последователни мандата на опияняващи успехи като канцлер на Германия Ангела Меркел навлезе в трънлив трети период на управление. Той започна с дълги пазарлъци за съставяне на широка коалиция, премина през шокиращи разкрития, че американците са шпионирали нея и най-близките й сътрудници и продължи с "креватния режим" заради ски инцидента по Нова година в Швейцария. А след като пред обективите на фоторепортерите я замести министърът на външните работи - опитният политик социалдемократ Ханс-Валтер Щайнмайер, се случи и чудото - популярността му надхвърли одобрението за Меркел. Накрая се забърка кашата с Украйна и започнаха напоителни телефонни разговори между нея и руския президент Владимир Путин, чиято душевност и задни мисли дамата все още не може да разгадае.


Критиците на правителствената политика в Германия пък не спират да недоволстват от промените в някои икономически сектори. На първо място е спорното споразумение за въвеждане на единна минимална надница от 8.50 евро на час за цялата страна. Икономисти от три университета в Берлин, Дрезден и Магдебург са изчислили, че то ще засегне около 14% от работната сила и в частност 20% от заетите в по-ниско развитата източна част на държавата. Този минимум заплашва да закрие 900 хил. работни места и да попречи на младежите между 18- и 21-годишна възраст да получат добра квалификация и постоянна работа.


Другата реформа със съмнителен ефект е на пенсионната система. По-специално - намалението на възрастта за пенсиониране на някои категории работници от 67 на 63 и дори на 61 години, ако се включат и периодите, в които лицата са били без работа. Това, в комбинация със застаряващото население, буди основателна тревога в работодателите, както и сред част от законодателите от десноцентристкия лагер на Меркел.


Енергийният преход от ядрени и твърди горива към използването на слънце, вятър и биомаси също не върви гладко. Цените на електричеството се качват, германските компании губят конкурентната си мощ в състезанието с чуждестранните предприятия, а въглеродните емисии растат. Необходимите промени в огромните и отличаващи се с липса на гъвкавост субсидии за получаване на енергия от възобновяеми източници ще струва 24 млрд. евро само през тази година. Затова кабинетът прави друга реформа, която да не тормози потребителите и фирмите.


Правителството се намесва хаотично и на пазара за недвижимите имоти, на който наемите се качват особено бързо в някои големи градове. Идеята е да се ограничи ръста на рентите при подновяване на съществуващи или сключване на нови договори за наем до максимум 10% от средния им размер за съответния район. Въпреки че засега правилата са доста общи и неясни, едрите рентиери са в паника и започват да увеличават наемите в очакване на промените. А инвеститорите, които планират да строят нови жилища, не бързат.


Реформите обаче са популярни сред населението. И съвсем неслучайно са част от списъка с условия на Социалдемократическата партия, за да влезе в коалиция с политическите си противници. За тях отговарят знакови левоцентристки политици. Пенсионните корекции и минималната надница са в ресора на министъра на труда Андреа Налес, която конкурира по популярност канцлера Меркел. За енергийния сектор отговаря Зигмар Габриел. А за рентите и за широко одобряваните промени на законодателството за двойното гражданство се грижи министърът на правосъдието Хайко Маас, макар и в сътрудничество с министъра на вътрешните работи - християндемократа Томас Майциере.


Тази реалност определено дразни десните в Германия, които вече се страхуват, че политическите им противници от ляво могат да извлекат дивиденти от участието си в коалиционния кабинет, въпреки спечелените едва 25.7% от гласовете на септемврийските избори. Докато в същия момент най-голямата германска политическа сила - християндемократите, не върши нищо забележимо и само финансовата емблема Волфганг Шойбле се хвали, че ще постигне първия за последните 45 години балансиран бюджет през 2015-а.


Стратегията на санкции срещу Русия пък изправи германската бизнес общност срещу канцлера Меркел. Което до известна степен обяснява натрапващото се визуално отсъствие на дамата от групата на лидерите на "наказателния отряд". Нейни сътрудници твърдят, че задкулисно Берлин крои планове за следващата фаза на санкциите, които да са по-болезнени за Москва, сред които - изключването на руските банки от системата за международни разплащания SWIFT. Засега обаче търговският обмен между Берлин и Москва не е засегнат от санкциите, защото госпожа Меркел е заплашена от бунт на местните производители, в които 350 хил. работни места зависят от търговията с Русия. В тази връзка на въпроса дали руският президент трябва да бъде спрян, главният изпълнителен директор на "Адидас" - Херберт Хайнер, отговори: "Аз бих попитал по друг начин - дали пък някой не трябваше да включи Путин в украинските процеси много по-рано, вместо да започва разговори с него, когато е прекалено късно?"

Facebook logo
Бъдете с нас и във