Банкеръ Daily

Общество и политика

Според социолози и политолози преходът не ни донесе демокрация

S 250 9d0aa0ff 43a8 4aaa aac8 9ed6c36fea4b
S 250 9ba59cfc 236d 4596 9a07 ec2b96fe86a7

В края на 1989 г. ние не харесвахме държавата, в която живеем. Днес, 30 години по-късно, отново не я харесваме. Постигнахме ли тогава свободата, която искахме? На този въпрос се опитват да отговорят авторите на книгата "Преходът. България 30 години по-късно". Тази книга е кратка равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните 30 години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов и Николай Михайлов.

На премиерата на сборника в Литературен клуб "Перото" част от авторите споделиха гледните си точки, свързани с този спорен процес.

Историкът Искра Баева посочи, че освобождаването на обществото от единомислието е най-ценното, постигнато по време на прехода. Падането на Тодор Живков е посрещнато с надежда, че бързо ще съчетаем една социална сигурност с разнообразие, благоденствие и с политически плуразлизъм. "За съжаление някои от тези неща се случиха, а други - не. Оттук дойде и разочарованието. При по възрастните това води и до носталгия. При по-младите виждаме и разочарование от прехода и желание за нова промяна. Това вече не е носталгия. Отново се връщаме към онези времена, когато искахме да разрушим онази система", твърди историкът.  Тя обаче предупреждава, че разочарованието от прехода има опасност да се превърне в разочарование от демокрацията, а това не вещае нищо добро за бъдещето.

Според медийния експерт Георги Лозанов, най-сериозният проблем, свързан с трудността от осмислянето на този период е, че хората се отъждествявали падането на тоталитарното общество с идването да демокрацията. А това са две различни неща. "С едното се справихме горе-долу добре, с другото - почти никак", смята Лозанов. Но влизането в желаната либерална демокрация не се е състояло, защото това преди всичко е културен процес. Това е толерантност към другия. "Демокрацията дойде само в отделни малки общности. СДС беше голямо, когато имаше надежда, че ще се случи демокрация като цяло. След това тази партия се фрагментира, когато демокрацията стана персонална грижа."

Социологът Андрей Райчев определи думите на Лозанов като разкази, които "фундаментално фалшифицират процеса". По думите му българите са целели свободен живот, но реалният процес е бил преразпределение на собствеността и всякакъв разказ, който откъсва ценности от собственост, е "фалшив и апологитичен". Едно безкласово общество е станало класово. И революцията, довела до събарянето на Живковия режим, е започнала отляво заради номенклатурата. "Това беше ляв бунт, но премина в дясна практика. Собствеността стана отново привилегия на малцина", отбеляза Райчев. Той допълни, че социалното разстояние при социализма е било 50 хил. лева, а сега може да би е 500 млн. Социологът заяви, че преходът е свършил не, когато "някой е помислил нещо", а когато окончателно и необратимо се е преразпределила собствеността през 2001 г. "под бурните ръкопляскания на обраните". 

Все пак според колегата на Райчев - социолога Кънчо Стойчев, ние сме успели в прехода, защото не сме се избили. А нашият тоталитаризъм не е бил краен, поради особеностите на тогавашния властник. Сегашният също не е краен, отново поради особеностите на днешния властник. "А двамата властници доста си приличат."

Политологът Антоний Тодоров изрази надежда младото поколение също да напише такава книга и да оцени по своему прехода. Носталгията по началото на периода, според Тодоров, е свързана с младостта и с със спомена за високите очаквания, които не са се реализирали. Тодоров припомни, че на лозунгите от първите митинги, независимо дали са били сини или червени, не е имало надписи като "Искаме повече пазар" и "Искаме повече пари".  Хората са искали свобода, справедливост, равенство. Бунтът е бил срещу една несправедлива система, като очакванията са били новата система да бъде справедлива. Тези очаквания за много хора обаче не са се реализирали и затова преходът за тях не се е състоял. Но краят на политическия преход  се е състоял около 2001- 2002 година, защото "синьото и червеното противопоставяне са избледнели".

Райчев отбеляза, че най-важното, на което трябва да се обърне внимание е легитимацията на елита. В България тази легитимация е станала чрез противопоставяне червено- синьо. А бъдещото, което легитимиралия се елит е обещавал, е било тъждествено. И БСП И СДС са обещавали "Европа, пазар, мир, свобода". Но истинската война е била за миналото. И по времето на това "символично насилие" се е случило преразпределението на собствеността. Социологът подчерта, че преходът не е история за ценности. "Сега, когато механизмът на противопоставяне се е изчерпал, как елитите взимат властта? Чрез чудесен брак по между си на база собственост", заключи той.

"Думата преход никога не ми е харесвала, защото не знам какво точно се разбира под това. Знам началното състояние, но кое е крайното? Ключовата дума за мен е промяна. Не си харесвахме държавата, знаехме, че нямаме демокрация. Разделителната линия беше "за" и "против" демокрацията, но тази разделителна линия се измести", посочи експертът по етнически въпроси Михаил Иванов. Той се съмнява в идването на либералната демокрация, тъй като днес главният прокурор се посочва от подчинените си и това се случва по неясен за гражданите принцип.

Facebook logo
Бъдете с нас и във