Банкеръ Daily

"Алфа Рисърч":

Спомените за социализма постепенно избледняват, но се раждат митове

Над половината от българите имат положителна оценка за Тодор Живков, но младите не знаят почти нищо за онова време

S 250 6a18bd45 1ac4 42f7 a003 f0fa9cdfcbc5
S 250 39aeeebb 7d5e 40c7 af19 eedabef33e21
S 250 114862ab 841c 40dd bcc9 52cb21e58414
S 250 f78afcfa 9cb2 4ed0 ab11 3fa36375ab19

Цели 25 години след началото на демократичните промени у нас, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва. Това показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч", представено днес. То е посветено е част от инициативата "25 години свободна България". Изследването е проведено сред 1200 български граждани над 16-годишна възраст. 

Оказва се, че 94% от най-младото поколение между 16 и 30-годишна възраст заявяват, че не знаят почти нищо за онзи период, 92% не могат да назоват границите на комунистическия блок. Една трета не знаят, че преходът започва през 1989 г., а 40% не могат да посочат, дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена.

В същото време обаче се забелязва тенденция към носталгично идеализираният образ на комунизма, а представите за периода 1944-1989 особено на младото поколение идват от разказа от семейството и приятели. 


Младите не знаят и ключови фигури за онова време. Повече от две трети от 16-30-годишните не знаят коя е Маргарет Тачър, 73% не знаят кой е Роналд Рейгън, 89% - Хелмут Кол, 76% - Михаил Горбачов. Дори името на Тодор Живков не говори нищо на повече от половината анкетирани. 


Познанията за епохата за цели 55% от младите се дължат на разговори. Едва по 10% от хората са натрупали знанията си за комунизма от книги или училище и университета. Познанията на други 16 на сто от младежите  идват от филми и публицистични предавания.

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах. 

Освен това обществото е силно поляризирано в отношението си към социализма. Една част от анкетираните предимно най-възрастните посочват най-често "работата за всички", "безплатното здравеопазване" и "доброто образование" като отчетливи характеристики на социализма. Други ясни спомени, макар и за по-малко от хората обаче са и "забраната да се пътува в чужбина", "задължителните манифестации", "дефицитът на стоки", "силовата поддръжка на режима" и "привилегиите на членовете на БКП".

Цялостната оценка за периода е също силно поляризирана. В единия полюс отчетливо се вижда носталгията по "спокойствието" и "сигурността" на периода, а в десния - "ограничения", "безправие", "липса на свобода", "диктатура" и "цензура".

Още по-драматична е промяната в оценката дългогодишният и последен ръководител на БКП – Тодор Живков. Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков. Днес отрицателните оценки падат до 25%, а положителните се покачват от 16% до 55%.

Що се отнася до прехода очаквания и реалност се покриват само по няколко показатели: отваряне на граници и свободно пътуване, връщане на собствеността и повече права и свободи. Не са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, повишаване на благосъстоянието, нови работни места. Половината от запитаните смятат, че преходът е бил неуспешен. В личен план едва една трета от хората смятат, че са загубили от прехода. Само 6% са спечелили в семеен план от прехода. Според запитаните от прехода най-много са спечелили политиците и мафиотите, а загубили са хората от народа.

Според анализаторите това е показател, че колкото по-конкретен и обозрим е обсегът на оценката, толкова по-умерени и нюансирани са мненията, а обобщенията на високо ниво са свързани с далеч по-силни присъди за провал на българския преход.

В отношението към последните 25 години, за разлика от това към периода 1944-1989 г., няма полюси. Хората са единни в отрицателната си оценка - 50% от населението над 16 години намира развитието на България за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения. Същевременно, оценките в личен план са доста по-слабо песимистични – едва 29% смятат, че са загубили по време на прехода, което според анализаторите е показател, че колкото по-конкретен и обозрим е обсегът на оценката, толкова по-умерени и нюансирани са мненията, а обобщенията на високо ниво са свързани с далеч по-силни присъди за провал на българския преход.

Изследването показва, че разминаването между високата лична оценка и ниска обществена - очертава корените на усещането за провал. Спечелилите и загубилите от прехода според мнозинството са "политици – обикновени хора", а фундаменталният проблем на прехода е провалът на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт. 

Убеждението и на леви, и на десни, и на хора с висок, и на хора с нисък социален статус е, че преходът е облагодетелствал преди всичко политиците и престъпниците. Поради това днес той е еднакво недолюбван и от ляво, и от дясно. Масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода. Изследването ясно показва, че хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години. 

За неуспеха на прехода хората не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност,  която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността.

Ако обобщим, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да е бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във