Банкеръ Weekly

Общество и политика

Специалният надзор отпада, да живее евро надзорът!

Ръководството на БНБ в лицето на управителя Димитър Радев разполага вече с по-мощен инструментариум, който ограничава компромисите

Най-сериозният от години пакет промени в банковото законодателство въвежда в Закона за кредитните институции завишените изисквания на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година. С нея се втвърдяват надзорните механизми в Директива 2013/36/ЕС (за капиталовите изисквания) с цел отстраняване на слабостите в част от регулаторната рамка. Хармонизирането със секторните правила на Европейския съюз обхваща и разпоредби в Закона за пазарите на финансови инструменти, като ще трябва да бъдат коригирани и редица наредби на БНБ.   

 

Поради разминаване със срока за въвеждане на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници, новите изисквания по техен адрес ще бъдат транспонирани по-късно - чрез ремонт на Закона за пазарите на финансови инструменти

до средата на следващата година,

когато изтича крайния срок за отразяване на новите еврорегулации в бранша.

Промените предвиждат:

- осъществяване на директен надзор по отношение на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност;

- улесняване на надзора спрямо групи от трети държави;

- подобряване на управлението на лихвения риск в банковите портфейли;

- поддържане от БНБ на систематизирана информация за дейността на клоновете на банки от трети държави в България;

- подобряване на извършвания пруденциален надзор над тях.

Централната банка ще прилага единен подход при налагане на допълнителни капиталови изисквания към банките в България, както и ще издава препоръки за допълнителен собствен капитал - когато прецени, че дадена банка

трябва да поддържа по-висок размер на собствения капитал

за покриване на загуби при стресови ситуации.

Една от основните нови регулации е въвеждането на изискване за издаване на одобрение на финансов холдинг, на финансов холдинг със смесена дейност и на предприятие майка на група, в състава на която има банка или инвестиционен посредник.

Целта е да се гарантира спазване на изискванията на консолидирана основа в цялата група и подаване на консолидирани надзорни отчети на ниво холдинги, които стават пряко отговорни за спазването на основните пруденциални изисквания на закона. БНБ ще осъществява пряко надзорни правомощия спрямо финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност.

БНБ ще издава одобрение на финансов холдинг и на финансов холдинг със смесена дейност и в още една хипотеза - когато централната банка е консолидиращ надзорен орган на групата. За целта ще се извършва преценка за спазване на определени условия относно изискванията на консолидирана основа и прозрачност на организационната структура на групата.

Отпада задължението на БНБ за одобрение на холдинги,

чиято основна дейност е свързана с придобиване на дялови участия в дъщерни дружества. Както и ако холдингите не участват при вземането на управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или дъщерните дружества, които са банки, инвестиционни посредници или финансови институции. 

Установен е механизъм за взимане на съвместни решения и за сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки, упражняващи надзор на консолидирана, съответно на индивидуална основа, върху дружества от групата.

Въведени са нови правила за пряк надзор върху одобрените холдинги, за определяне на консолидиращ надзорен орган на групата, както и правомощията на БНБ за налагане на наказания и прилагане на специфични надзорни мерки спрямо финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност.

Групите от трети държави, притежаващи активи в Европейския съюз в размер над 40 млрд. евро, трябва да създадат

междинно предприятие майка в границите на съюза,

за да бъде улеснени надзорът върху групата и възможностите за евентуалното й преструктуриране. Междинното предприятие може да бъде банка с лиценз, инвестиционен посредник, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, на който е издадено одобрение от БНБ, и централната банка е консолидиращ надзорен орган.

Уредена е и възможност (като изключение при определени условия) групите от трети държави да имат две междинни предприятия майки от Европейския съюз. Клоновете на банки от трети държави ще трябва да предоставят на БНБ подробни данни за своите активи, собствен капитал и прилаганите правила за управление.

Доразвит е режимът за налагане на допълнителни капиталови изискване на банките, като се прави подобрено разграничение между микро- и макропруденциалните мерки на разположение на БНБ.

Допълнителното капиталово изискване ще се налага

въз основа на надзорния преглед и оценка,

в рамките на който БНБ оценява всички рискове, включително идентифицираните при стрес тестове. Банката трябва да изпълни допълнителното капиталово изискване с регулаторен капитал от най-добро качество - основно с капитал от първи ред, като три четвърти от него следва да се състои от базов собствен капитал от първи ред. Централната банка може да изиска покритието на допълнителното капиталово изискване да бъде с по-голям дял предвид спецификата на случая.

Препоръките за допълнителен собствен капитал на банка, който тя трябва да поддържа, ще изискват превишение над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и формираните капиталови буфери.

Ако банката

не успява да поддържа адекватно ниво на капитала

в съответствие с издадената от БНБ препоръка, може да последва задължаване за поддържане на по-висок размер на капитала чрез налагане на допълнително капиталово изискване вместо препоръка. Детайлно са уредени и процедурите за взимане на съвместно решение за определяне на препоръка за допълнителен собствен капитал при осъществяване на надзор на индивидуална или консолидирана основа в рамките на група.

Надзорни мерки ще може да бъдат налагани и при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка. БНБ получава правото да изиска незабавна замяна на одитор на банка, който не спазва изискванията на закона. В същото време отпада възможността за поставяне под специален надзор на проблемни банки, които не отговарят на условието за наличие на публичен интерес, необходимо за предприемане на действия по преструктуриране. На практика това означава, че за проблемните, но маловажни банки, директно ще бъде откривано производство по несъстоятелност или ликвидация.

Разширен е и

кръгът на свързаните лица, към които банките имат експозиции.

В него попадат вече и лицата, които управляват и представляват контролирани от банката дружества. 

Възлагат се нови правомощия на БНБ и по-тясно сътрудничество с ДАНС в мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. При съмнения и повишен риск в тази насока, ще бъдат налагани подходящи надзорни мерки, като ще може да бъде преразгледана и пригодността на управляващите и представляващите лицата. Нещо повече - при необходимост централната банка ще може да разпореди освобождаването им.

Със законопроекта е определен механизъм за предоставяне на поверителна информация на международни органи, като Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, за да се обезпечи изпълнението на функциите им. В тази връзка са регламентирани задълженията на БНБ и Комисията за финансов надзор, които да гарантират използването на информацията само за конкретни задачи и от пряко ангажираните лица с оглед на опазването на професионалната тайна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във