Банкеръ Weekly

Общество и политика

Спасението от терора e в ръцете на давещите се

Ахмед Муса (в средата) твърди, че е съден за религиозните си убеждения, което нарушавало човешките му права.

Европа е в стрес. В рамките на три месеца три терористични атентата окъпаха в кръв Англия. Статистиката е смразяваща: Лондон, 3 юни - 7 жертви, 48 ранени, трима застреляни нападатели; Манчестър, 23 май - 22 загинали, 59 ранени, нападателят се е самовзривил, отново Лондон, 22 март - 5 загинали, над 40 ранени, нападателят е загинал. Преди това атаки имаше в Петербург, Париж, Берлин, Истанбул, Кабул, Брюксел… Милост няма - най-малката жертва е 8-годишно момиченце, сред жертвите има и християни, и мюсюлмани от най-различни националности.  

Новата вълна от нападения

извършени с подръчни средства според експерти датира от първите дни на 2015-а - с нахлуването и разстрелите в редакцията на парижкото сатирично издание "Шарли Ебдо". Оттогава извършителите на подобни атаки по правило се оказват местни, т.е. родени в страната, в която убиват, и радикализирани не в някоя арабска държава, а у дома. 

Нова е и целта. Докато през 70-те години на прицела на различни радикални движения попадаха видни политици, индустриалци и магистрати, днес философията на терора е друга - да бъдат избити колкото се може повече хора, без значение какви са те.

Как става зарибяването

което оказва се е в основата на смъртоносната зараза "джихад"?

Развъждането на змия в пазвата е лесно. Даже под носа на държавните власти в Европа. През 2009 г. например в Австрия хората бяха скандализирани от проучване на Виенския университет, според което 23% от 200 преподаватели по ислям не приемат демократичното управление, защото противоречало на религията им. До този момент държавата бе оставила в ръцете на органите, представляващи исляма в Австрия, грижата да набират преподаватели, често пъти идващи от чужбина. Така стана ясно, че 40% от проповедниците нямат никакво педагогическо образование, а нивото на което владеят официалния немски език, често пъти е много ниско, отколкото предполагат  ценностите на общността.

Политическият трус, предизвикан от проучването, доведе до промени. Независима комисия бе натоварена със задачата да провери всички учебници, учебни програми и действащи преподаватели. От тях вече се изисква да доказват, че притежават класическо висше образование. Има ли резултат? Като че ли да - в Австрия досега не е извършван терористичен акт.

Нещо подобно опитаха да направят и във Франция - да организират университетско обучение на мюсюлмански кадри, основано на  светските и републиканските принципи. Общият брой на имамите в страната е 1500, а 80% от тях идват от чужбина. Нито един от големите парижки университети обаче не откликна на идеята. Така задачата за ограничаване на радикализация остана грижа само на силовите структури. Но те, уви, могат да действат само постфактум, т.е. когато бъде установено престъпление. В резултат на това Франция е сред "отличниците" в печалната статистика на кървавите атентати.

И нас ни уверяват, че полицията и службите държат 

всичко под контрол

"Няма пряка терористична заплаха за България", отсече ден след трагичните събития в Манчестър вътрешният министър Валентин Радев. Чуваме това след всеки кървав атентат. Само че в България вече е извършван атентат. На 18 юли 2012 г. на летище "Сарафово" в Бургас бе взривен автобус с израелски туристи. Загинаха шестима, сред тях един български гражданин, а над 30 бяха ранени. В България вече е водено и дело за проповядване на радикален ислям. От 13-те имами в Пазарджик обаче ефективна присъда получи единствено самопровъзгласилият се за имам Ахмед Муса. А на 29 юли 2016-а Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата му от две години лишаване от свобода. Преди дни - на 30 май, Апелативният съд в Пловдив пък отложи за пореден път делото заради невъзможност да се намерят експерти, които да изготвят поръчаната от ВКС комплексна тюркологична, арабистка и теологична експертиза. Самият Муса твърди, че е съден за религиозните си убеждения, а не заради разпространението на антидемократична идеология и това нарушавало човешките му права.

Главното мюфтийство категорично отрича всякаква връзка със самозваните пазарджишки проповедници. И на свой ред атакува: "Какви са тези в Пазарджик? Ако държавата беше канализирала отношението към всички мюсюлмани в България, може би нямаше да се стигне дотам. Защото не е тайна, че когато някой иска да влезе в България, той може да го направи. Ние нямаме контрол върху преминаващите границата бежанци, нямаме контакт с тях, не знаем какви са и какви идеи изповядват. Последният закон за изповеданията е дискриминационен, защото разрешава на всеки да си организира собствено ръководство на изповедание. Така обаче се губи контролът", заяви пред БНР главният мюфтия Мустафа Хаджи. И даде за пример тъкмо с джамията в ромския пазарджишки квартал "Изток", в която е действал Муса - тя не е под контрола на мюфтийството.  В останалите, според него, се проповядва традиционният ислям, "предаван от бащи и деди", който не е опасен.

Така ли е наистина?

През януари 2016-а бившият премиер Иван Костов представи анкета на неговата "Лаборатория за управление на риска". От разработката става ясно, че 5% от всички мюсюлмани у нас заявяват, че заради вярата си са готови да пренебрегнат всичко. "Това е радикализиране на големи мнозинства, които са готови да извършат провокация", предупреди Костов. Според него опасността се крие в превръщането на  "мирния български ислям в турски политически ислям или в политически ислям на радикалните ислямисти". А това става по два начина. Първо, чрез необяснимото (и недопустимо) преотстъпване на права на Комитета по религиозните въпроси в Турция, т.нар. Дианет, който финансира трите ни средни мюсюлмански духовни училища - в Русе, в Момчилград и в Шумен, както и Висшия ислямски институт в софийския квартал "Враждебна". Субсидията е над 2 млн. лв. годишно. Тези заведения получават и символична сума от Главно мюфтийство и нито лев от българската държава! Вторият начин е човешкият фактор - Дианетът осигурява имами и преподаватели. Премиерът Бойко Борисов призна за наличието на 23-ма техни служители у нас. "Нека българската държава да осигури средствата и финансирането отвън ще спре", контрира Мустафа Хаджи.

„Мюсюлманите в България са факт. След като ги има, те, естествено, ще имат и организация, и храмове, и имами, които трябва да бъдат финансирани. Религията е като водата - тя не може да бъде спряна. Дали това ще бъде финансирано от държавата, или отвън, дали ще става по прозрачен, или по таен начин, зависи от държавата. Ние сме за прозрачност и това да става от държавата, но досега не успяхме да го обясним на българските държавници", допълва мюфтията.

Така на дневен ред отново излезе темата за създаване на висше духовно училище, което да обучава мюсюлманските кадри за вътрешна употреба. Висшият ислямски институт не е институция по смисъла на Закона за висшето образование, няма статут на университет. Проблемът се търкаля от 15 години, но никое правителство не се нагърбва с разрешаването му. Опит за пробив направи през 2009-та тогавашният просветен министър Даниел Вълчев, който предложи да бъде създаден Факултет по ислямска духовност и култура към някой от съществуващите университети с държавно финансиране. Идеята за държавна акредитация на средните мюсюлмански училища и на Института бе залегнала и в предизборната програма на Реформаторския блок, но въпреки че участваха в управлението, те не я реализираха.

Изненадата може да дойде

от най-неочаквано място. След като дълги години протестираха срещу всеки подобен опит - а пътьом забраниха бурките, и вкараха в НК текстове, инкриминиращи радикалния ислям, Патриотите изведнъж узряха за такава идея. В 43-ия парламент сегашният вицепремиер Красимир Каракачанов отсече, че за да не се допуска радикализация и да спрем проповядването на ислям от граждани, завършили в Саудитска Арабия или на подобни места, имамите трябва да се обучават у нас. Предвижда се и забрана за финансиране на духовни институции от чуждестранни организации и държави. Такива са залегнали в законопроект, който в момента се подготвя и ще бъде внесен от името на „Обединените патриоти“. Според експертите такива регулации съществуват в повечето от съседните ни страни.

Намеренията са похвални, но реализацията им остава проблемна. Защото нещата отново опират до пари. Дори когато става въпрос за съвсем битови въпроси - например за заплатите на имамите. В България има около 1470 джамии. Близо 450 от тях са затворени, защото липсват духовници. А липсват, защото заплата от 300-400 лв. не блазни никого и възпитаниците на средните училища бягат в чужбина. Всяко действие за разрешаване на този проблем пък веднага ще се сблъска с контравъпрос - а защо промяната не започне с повишаване на възнагражденията на православните духовници? Ха, де! И все пак, въпреки уверенията, че радикалният ислям няма почва в страната ни, а оттам и терористичната заплаха е слаба, опасността съществува и горчивият европейски опит доказва това.

Мария Филева

Facebook logo
Бъдете с нас и във