Банкеръ Daily

Общество и политика

Софроний е автор на първата печатна книга на новобългарски език

На днешния ден Българската православна църква чества паметта на Софроний Врачански - българският духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година.

Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно училище в родния си град. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.

Голямо влияние върху неговото развитие оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.

През 1794 година той става монах в  Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург – Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос.

През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Най-добрите си творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Излиза в 1000 броя в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Това е първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща „Позив“ до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката.

Той пише и друг сборник - „Неделное евангелское толкование“ (1805 г., пази се в Регионален исторически музей, Шумен).

"Житие и страдение грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем поредни броя на вестник "Дунавски лебед“ през 1861 година.

Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.  

Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във