Банкеръ Weekly

Общество и политика

Социалисти и независими искат оставката на Боил Банов

Боил Банов

Парламентарната група на „БСП за България“ намаля с още един депутат (Чавдар Велинов от плевенската листа) и така от 80-членна в началото на мандата на 44-ото Народно събрание тя вече се състои от 71 човека. Любопитното е, че това става след като редовите социалисти недвусмислено казаха своето мнение, че одобряват лидера Корнелия Нинова и водената от нея политика – с над 80% те я избраха за председател. Очевидно, след като се провалиха опитите БСП да бъде превзета отвътре, сега текат някакви центробежни процеси в парламентарната група.

В края на септември я напуснаха шестима депутати - Красимир Янков, Валери Жаблянов, Лало Кирилов, Георги Андреев, Димитър Стоянов и Николай Иванов, обединявайки се в "Прогресивни социалисти". Чавдар Велинов се присъединява към тях. През изминалите години групата напуснаха и двама от коалиционните партньори - Спас Панчев от земеделците и Александър Паунов от комунистите.

Социалистите не скриха, че са

изненадани от това действие на Велинов,

който подобно на Жаблянов, остава член на БСП.

По-късно и Таско Ерменков коментира случващото се с думите „Когато седем човека напускат парламентарна група от над осемдесет човека, трудно може да се говори, че няма общ език в партията. Трима от тях са еманация на синдрома „15/15”, мутирал през 2017 г. в „10/10”. Те са били на 10-то място в листата по места. Трима от тези седем са били членове на Изпълнителното бюро, както и членове на Националния съвет, двама от тях - кандидати за председател на партията. Партията даде своята оценка за тях на прекия избор на председател. Хората ги оцениха”.

Засега отцепниците от БСП не подкрепят правителството и не гласуват с управляващите, дори напротив – проявяват опозиционна активност. От името на колегите си, наричащи се "Прогресивни социалисти", в четвъртък (22 октомври) Красимир Янков поиска

оставката на министъра на културата Боил Банов

във връзка с предложените за обществено обсъждане промени в Закона за радиото и телевизията и подадената пред СЕМ оставка на генералния директор на БНР Андон Балтаков в знак на протест срещу "манипулираното и фалшифицирано" становище на националното радио по измененията.

"Изискваме да бъдем запознати с двата варианта на закона, както и да бъдат изслушани генералните директори на БНР,  БНТ и експерти, работили по закона, подготвен от обществените медии. Присъединяваме се към исканата оставка на министър Банов. Настоящият скандал е пореден пример за негова управленска некомпетентност", обяви Янков от парламентарната трибуна.

"Възмутени сме от изнесените факти от генералния директор на БНР господин Андон Балтаков, предизвикали като естествена негова реакция - подаване на оставка. Това за пореден път дава аргументи за натиск върху обществените медии и подчиняването им на механизми за политически манипулации", каза още Янков. Според него е недопустимо като вносител на закона за медиите министърът на културата Боил Банов да подменя подготвяното от БНР и Националната телевизия становище за промени в норматива.

От "БСП за България" също взеха отношение по случая. Говорителят на парламентарната група Александър Симов прочете декларация, в която настоя да се спре

"гаврата с с БНТ, БНР и достойните журналисти в тях,

както и с цялото българско общество" и също поиска оставката на Банов. Той обвини ГЕРБ, че за втори път в рамките на 2 години предизвиква криза в националното радио и "хвърля в хаос една от последните останали свободни медии".

"Излъчването на тишина в ефир вече получава юридическа маска и се превръща в правителствена цензура. Ние не приемаме отмяната на фонд „Радио и телевизия“ в скандалните ви промени. Това е пети опит за премахването му. Според новата ви идея СЕМ става администратор на парите за БНТ и БНР. Така давате власт на един орган, който отдавна блести със своята некомпетентност и завидно слагачество", отбеляза още Симов. Промените в този закон се извършили абсолютно на тъмно, непрозрачно, а работната група по него заседавала в условията на абсолютна секретност. Така и никой не разбрал кой е автор на предложенията, какво се цели с тях и какво е мнението на журналистическата гилдия.

Според социалистите още по-арогантен е фактът, че властта си позволява да

фалшифицира писмо на директора на БНР,

"писано за друг законопроект, като го пришие към собственото си недоносче".

На декларацията на левицата отговори дежурният говорител на ГЕРБ Тома Биков. Той посочи, че управляващите не приемат обвиненията за политически натиск върху БНР, че работна група все още работи по промените в закона, а предстои и обществен дебат. Според Биков в последната година националното радио работело свободно.

"Аз искам да видя кога господин Балтаков ще каже, че той е бил притискан по какъвто и да било начин, от който и да било политик от управляващото мнозинство, след като се говори по този начин. През последните месеци БНР е не просто обществена медия, критична към управлението, тя е опозиционна медия и ние нямаме нищо против това. И ние не сме направили нищо, за да спрем това, въпреки че част от водещите на БНР излизат от рамката на закона, който ги задължава да не правят политически коментари в рамките на своите предавания, а само да задават въпроси", отбеляза Биков.

Генералният директор на БНР Андон Балтаков е депозирал оставката си в Съвета за електронни медии в сряда (21 октомври). Датата, от която иска да бъде освободен от заеманата длъжност, е 1 ноември.

Като причина той обяви

липсата на воля от страна на управляващите

да осигурят независимост на общественото радио. Директорът изтъкна, че по измененията в Закона за радиото и телевизията в продължение на около година работи специална работна група под шапката на Министерството на културата. Но крайният резултат на законопроекта, предложен от Министерския съвет, не отговарял на решенията, обсъждани в групата. В доклада на Банов, с който е предложен проектът за промени в ЗРТ, бил подменен текстът, одобрен от националното радио. Основните промени, за които БНР е настоявало, са изключени от текста, внесен за консултации. В същото време обаче под тях стояло одобрението на Балтаков, получено преди месец за друг законопроект.

"Манипулира се и се фалшифицира моето мнение като генерален директор. Става въпрос наистина за поставяне на фундаментите на обществените медии. Повече от 20 г. обществото иска да има гарантирано свободни и независими обществени медии. В същото време продължаваме да шикалкавим и да се търсят от административна гледна точка вратички за това в БНР в частност да могат да се прокарват политически интереси. Изключително съм възмутен от липсата на управленска воля за промяна в българската нормативна уредба, която да гарантира независимо и напълно свободно от политически вмешателства обществено Българско национално радио", каза шефът на БНР и поиска оставката на министър Боил Банов.

На 22 октомври Министерството на културата излезе с отговор - законопроектът бил публикуван на страницата на ведомството и до 18 ноември можели да се правят предложения от всички заинтересовани страни, включително от Българското национално радио.

.

Facebook logo
Бъдете с нас и във