Банкеръ Daily

Общество и политика

Случващото се в България е като сюрреална сапунка, смята германски историк

Германският историк д-р Кристофер Неринг добре познава България. Поне веднъж годишно посещава страната. Сега той отново беше в София и споделя своите впечатления пред "Дойче Веле".

Поне веднъж годишно съм в България. Две седмици отпуска може и да ви изглежда много, но в крайна сметка от тях остават само няколко дни за истински отдих. Останалото време се прекарва от маса на маса. На пръв поглед изглежда като удоволствие, но когато го правиш цяла седмица по три пъти на ден, се превръща в тежък труд. Но пък нали ние, германците, обичаме работата повече от отдиха - или поне така твърдят за нас в България.

"Подкрепяш ли протестите?"

Най-важното в разговорите на маса е да си в крак със събитията. Какво вълнуваше моите български приятели в лятото на 2020? Коронавирусът и протестите. След порой от разкрития, акции, изтичане на тайни разговори, обвинения, контраобвинения, ругатни и претърсвания, които в очите на всеки германски наблюдател изглеждат като сюрреална политическа сапунка, хиляди българи протестират вече месеци срещу правителството, корупцията и организираната престъпност. И всички в България говорят за протестите. Затова и питам всеки, когото срещна - независимо дали на маса, в такси или в някое кафене: „Подкрепяш ли протестите?". А отговорът неизменно гласи: „Разбира се!". Но когато попитам: "А ходиш ли всеки ден да протестираш?", ми казват неща като: "Ами, мързи ме", „Бях в отпуска", „Не ходя, защото съм много зает", „Да ходят младите, аз протестирах през 1989" или пък „Не ходя, защото жена ми не ме пуска заради епидемията".

Мен обаче нито ме мързеше, нито бях в истинска отпуска, а жена ми нямаше как да ме спре, понеже самата тя беше достатъчно заета. Така започнах да ходя на протестите. Бях там няколко пъти, включително на „Великото народно въстание" в Деня на независимостта.

Сам по себе си протестът не се различава кой знае колко от други протести по света. Речи, шествия, врява, лозунги и плакати. Онова, което ме заинтересува най-много, бе символиката на протеста в София, защото тя бе по-различна от тази на сходни акции в Германия. Навсякъде по улиците на София се виждаше българският трибагреник, развяван във всички възможни формати. Символиката бе повече от ясна: става дума за национален, патриотичен протест, който заявява: "Искаме най-доброто за нашата страна, искаме една по-добра България".

До скоро, България, остани си със здраве!

И това не е единственото противоречие, което ми направи впечатление в България. В момента всички си имаме работа с опасния вирус. Не само в България, но и в Германия отношението към него и към ограничителните мерки е изтъкано от противоречия, а хората се чувстват уморени и объркани от все нови и нови правила, предупреждения и указания.

Какво видях на протестите в София? Докато на снимките от юли почти всички демонстранти бяха с маски, през септември се чувствах направо като извънземен, защото бях почти единственият с маска. А пример в това отношение даваха полицията и жандармерията. Колкото и да се взирах в техните редици, успях да открия само един служител на реда, който срамежливо носеше предпазната си маска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във