Банкеръ Weekly

Общество и политика

Следващият кабинет няма да изкара цял мандат

Даниел Вълчев, член на НС на Движение България на гражданите, пред в. БАНКЕРЪ

Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г. в Бургас. Завършва право в СУ Св. Климент Охридски, има и докторска степен. През 2001 г. е избран за депутат от НДСВ. В кабинета на тройната коалиция (2005 - 2009 г.) е вицепремиер и министър на образованието. Освен че се занимава с политика, Даниел Вълчев е адвокат и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е сред учредителите на Движение България на гражданите и член на националния му съвет.



Г-н Вълчев, казахте, че няма да правите коалиции с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихте ли подкрепили обаче едно експертно правителство, зад което евентуално стои някоя или някои от тези партии?

- Движение България на гражданите има решение, че ще се яви самостоятелно на изборите и че след тях няма да влиза в коалиции нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС. Не сме обсъждали други варианти. Но веднага искам да кажа, че имаме амбицията не да подкрепяме някакво правителство, а да се представим така, че да имаме възможност ние да сформираме кабинет. От гледна точка на казионната социология днес това може да изглежда твърде смело очакване, но до изборите има шест месеца. Българските избиратели неведнъж са изненадвали политиците и аз се надявам, че и този път ще го направят.


Освен това аз изобщо не знам какво значи експертно правителство. Ако имате предвид това на г-н Беров например, то не беше експертно, а имаше много ясно мнозинство в парламента. Едно правителство е на парламентарните групи, които го подкрепят, и тук няма нужда от шикалкавене. Накратко - ние участваме в състезанието за златния медал, а какво ще ни отредят хората, предстои да се види.


Тоест вие сте готови да бъдете опозиция в следващия четиригодишен период, ако не получите достатъчна подкрепа?

- Това е честната позиция. Още повече че аз не мисля, че предстоящият политически цикъл в България ще е четиригодишен. Сега през лятото имаме парламентарни избори, през 2014 г. ще бъдат тези за Европейски парламент, една година по-късно ще се проведат местни избори, а на следващата след нея - и президентски. Влизаме в цикъл, в който всяка година има избори. Ако няма стабилно мнозинство, както и да се състави правителството, много трудно ще му бъде да издържи четири години.


Какви грешки според вас допуска министърът на образованието Сергей Игнатов?

- Никога не съм си позволявал да критикувам г-н Игнатов, не би било проява на добър вкус. Ще си позволя обаче да кажа нещо, което се отнася до цялостната политика на правителството в областта на образованието. Мисля, че една от най-сериозните грешки на това правителство е, че разходите за образование бяха сериозно намалени. През 2008-2009 г. като процент от БВП те бяха 4.1-4.2 (съответно 0.5-0.7 за наука), а сега вече втора година той е 3.5% (съответно 0.2 за наука).


Не сте доволни от високите разноски за референдума. Ако обаче вие бяхте на власт и имаше събрани достатъчно подписи за насрочването на допитването, нямаше ли и вие да похарчите средствата, необходими за провеждането му?

- Проблемът не е дали парите са малко или много, а дали въпросът, който е зададен, е смислен. Ако той беше такъв - нека да се дадат и повече, ако трябва. Как да гласува един човек, ако не е против ядрената енергетика, но счита, че около Белене има много неясноти. Аз мисля така, например. Преди време в Литва имаше референдум дали да се строи ядрена електроцентрала, но имаха една година, в която се дебатираше за или против. Беше ясно обаче кой ще я строи, колко процента ще има, колко пари ще се дадат, за колко време ще се изгради, каква ще е цената на тока и кой ще направи инфраструктурата. За да бъде демократичен един референдум, трябва да поставя въпрос, който е ясен и важен, а отговорът на хората да бъде обвързващ.


Според мен трябваше да има например референдум дали идващите избори да не са за Велико народно събрание заради необходимостта да се промени конституцията поне в няколко пункта. Сред тях би трябвало да е драстичното намаляване на броя на депутатите - не заради популистката теза, че ще спестим от заплатите им, а за да има по-ясна отговорност. Сега знаем ли кои са хората, които решават най-важните въпроси на страната?


За важни смятам и други два въпроса - за индивидуалната конституционна жалба и за заместник-министрите. Българите трябва да имат правото пряко да сезират Конституционния съд. А що се отнася до заместник-министрите -трябва да преосмислим нуждата от тях. От всички 27 страни членки на ЕС подобна длъжност има само в три, които са горе-долу на нашия хал. В министерствата сега има 70-80 човека, които витаят там и упражняват политическа, а не експертна власт. Това пак е начин за размиване на отговорността.


Партията ви сега силно критикува сделката с дюните в Несебър. Какво беше личното ви отношение към заменките на тройната коалиция като министър в кабинета й?

- Нека да напомня, че тази практика беше прекратена именно по предложение, което направихме двамата с Николай Василев. Сега чувам, че на правителството му трябвали 100 млн. за развалянето на сделките. Това е законов въпрос - нека да си променят закона. Четири години защо не го направиха?


Вижте, не съм от хората, които твърдят, че при ГЕРБ стават най-лошите неща. Проблемът е, че за четири години управление и въпреки приказките България не можа да направи сериозна крачка в нито един от ключовите сектори. България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз. Имаме в пъти по-ниски заплати и пенсии от гърците, които са в технически фалит. Накъде се движи здравеопазването - виждали ли сте друг път четирима министри да се сменят за три години? Цял легион заместник-министри се изредиха при това правителство. Ами науката? А какво стана с борбата с корупцията и организираната престъпност, където управляващите уж бяха най-големите специалисти?


Като част от НДСВ сте били свидетел на изгряването на звездата на Бойко Борисов. Какви бяха първите ви впечатления от него и как се промени мнението ви по-нататък?

- Мнението ми за г-н Борисов не се е променяло. Аз и сега считам, че той е един талантлив човек, особено като комуникатор. Освен това той е много интуитивен. Така че като всеки човек той си има своите качества и недостатъци. Но политиката не е мястото да си даваме лични оценки. Въпросът е какво и как се върши и дали хората са си на мястото. Ако аз съм например много добър специалист по математика и имам книжка за кола, от това не следва, че ще се справя като министър на транспорта. Нито г-жа Кунева, нито аз, нито който и да е от Движение България на гражданите имаме личен проблем с г-н Борисов, с г-н Станишев или с г-н Доган. Но, съгласете се, разликата между това, което се говори от телевизора, и онова, което реално се случва, може би не е била толкова голяма от времето на Тодор Живков.


Разкажете малко повече за адвокатския кръг около Кунева, който, по признанието на премиера, толкова много го притеснява?

- Истината е, че г-н Борисов ми е обиден и като всеки обиден човек първосигнално гледа и той да обиди. От едно от неговите интервюта успях да разбера, че съм бил казал неверни неща в Панорама преди Коледа. А аз просто заявих, че е време онзи, който управлява, да носи и отговорност. Когато бях министър и по време на учителската стачка, нито веднъж не изпратих мой заместник да говори с учителите или със синдикатите. А те сега се научиха, когато се режат ленти, да се нареждат първи да чупят бутилката с шампанско и да отчупват от хляба с мед. Ако обаче има нещо неприятно, веднага изпращат заместника на заместника на помощника. И за дюните сега излезе виновен шефът на някаква служба. И пак да кажа - политиката не е въпрос на лично харесване и лични обиди. Ако следвам примера на г-н премиера, сега трябва да му отговоря, както те си говорят със Станишев задочно и да кажа, че не адвокатският кръг, а кръгът Бай Ганьо - милиционер е провалил царя. Е, това разговор ли е? Не съм искал да го обиждам, но в политиката е така - като си се хванал на хорото... знаете края.


Миналия месец призовахте президента да не издава указ за назначаването за главен прокурор на Сотир Цацаров. Имаше ли законова възможност за това?

- Той можеше да откаже, но при второ предложение за същия кандидат вече нямаше да има такава възможност. Това обаче щеше да бъде важен политически жест. И то не с оглед на личността на г-н Цацаров, а заради начина, по който беше избран. Нямаше абсолютно никаква нужда от това, което се случи, защото то беше унизително и за самия кандидат.


А разочаровани ли сте от поведението на Плевнелиев?

- Не, аз по-скоро му симпатизирам. Мисля, че трябва да му се даде повече доверие. Аз бях голям критик на г-н Първанов и това явно все още ме държи. Считам г-н Плевнелиев за културен и модерен човек.


Кои грешки на НДСВ не бихте искали да повтаря Движение България на гражданите?

- НДСВ имаше обратна логика на създаване. Преди изборите през 2001 г. не беше допуснато да се регистрира като партия и такава се създаде чак когато бяхме във властта. Това буквално засмука много хора с различни виждания, интереси, мотивация. И цялото това нещо после беше много трудно за управление. Освен това самият Симеон никога не е бил партиен лидер по нагласа. Това е човек, възпитан по съвършено различен начин, който много повече се интересува от същината, отколкото от чиновническата процедура. А в една партия винаги има доста формални и административни процедури. Но най-важното според мен беше, че НДСВ не можа да придобие ясна политическа идентичност.


Направихме твърде много компромиси - като се почне с първия мандат и участието на ДПС и се стигне до правителството на г-н Станишев. Повярвайте ми, тази коалиция беше много сложна. Коалиционните управления изискват определен тип политическа култура - когато уважаваш своите виждания, но и тези на партньора си. А дори и тези на опозицията. Всяко едно решение беше изключително трудно. Примерът, който мога да дам, е с прокарването на решението за матурите. Първоначално бях критикуван, че и аз няма да имам смелост да ги въведа, а като внесох решението, същите хора започнаха да твърдят, че не му било сега времето, не бил този форматът и какво ли не още. Ходил съм да се разправям и в трите парламентарни групи, после и в Министерския съвет. Това беше важен урок.


Няма ли и Движение България на гражданите същите проблеми с идентичността?

- Ние приехме учредителни документи, в които ясно се заявява, че сме дясна политическа партия. Не центристка и либерална, а дясна. Ясно е, че в перспектива ще вървим към единение с Европейската народна партия. На ГЕРБ не им се иска, защото смятат, че това е игра в тяхното поле, недоволен е и г-н Костов, който по традиция смята, че държи ключа към всичко дясно. Ние обаче сме се определили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във