Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛАДКАТА ФИНАНСОВА БОЛЕСТ НА ПАРТИИТЕ

За решителни законови промени, чрез които партиите да бъдат задължени да декларират своите дарители и да ги обявяват публично, настояха от Асоциация Прозрачност без граници по време на семинар за парите в политиката. Понастоящем 60 на сто от българите изобщо нямат представа как става финансирането, а още по-малко пък откъде идват средствата на политическите партии, сочат резултатите от изследване, проведено от асоциацията.
През последните две години се наблюдава и намаляване на равнището на отчетност на политическите партии у нас, за което говори мониторингът на Transperancy International - България, изразено в т. нар. индекс на прозрачност на партийното финансиране. За 2004 г. той е бил 2.66 при възможен максимум 10, а за 2005-та - едва 2.07.
Тези критично ниски равнища увеличават потенциалната опасност от разрастване на политическата корупция и превръщането й в нещо, което едва ли не се подразбира от само себе си. А това обезверява още повече избирателите, които продължават да не участват в избори, защото не вярват, че биха могли да повлияят с гласа си за някаква съществена промяна.
С приближаването на новата избирателна кампания - този път за президент - става все по-актуален въпросът за цената на политиката, която расте пропорционално на намаляването на доверието в нея. Оттеглянето на все повече хора от политическия живот води до увеличаване на разходите, които се налага да правят партиите, за да достигнат посланията им до избирателите. Това пък увеличава зависимостта им от парите на донорите и още повече ги отдалечава от реалните интереси на гражданите. Проучване на социологическата агенция Маркет Линкс показва, че в последните четири-пет години има значително нарастване на партийните разходи за предизборни кампании.
Когато способността на една партия или неин кандидат да спечели изборите все повече е резултат от това, колко пари може да осигурят за своята кампания, идеята за успешна политика започва рязко да се променя и на сцената излиза нов герой - политикът бизнесмен, констатира преди време политологът Иван Кръстев. Според него, България през последното десетилетие е пострадала не толкова от неизпълнените обещания на политическите демагози, колкото от изпълнените обещания към хората с пари, които отклоняват политиката от мисията й да служи на обществото. Тяхното срастване с партиите става възможно чрез обръчите от фирми, които всъщност са в основата на ширещата се политическа корупция у нас.
Засега партийното финансиране се осъществява по следната формула: на базата на резултатите от последните избори политическите партии получават през държавния бюджет определена сума пари, която трябва да изразходват за политическа дейност. Извън това, разбира се, остават средствата, които се набират от членски внос и от дарения. Има и изградена система за контрол върху изразходването им. Но широко разпространено е убеждението, че ефектът от нея на този етап е почти нулев. Наистина с последната промяна в Закона за политическите партии се даде възможност на Сметната палата да извършва последващ одит на декларираните финансови отчети от партийните централи. За съжаление тази институция може да рови само в наличната документация за финансирането на партиите, в която отсъстват данни за източниците на даренията - корпоративни и лични. Това бе открито заявено от председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров, според когото все още няма създадени механизми за ефикасна борба със скритото финансиране на партиите.
Всъщност много от изследователите не вярват, че политическата корупция може да бъде премахната по законодателен път. Целта е обаче тя да бъде все по-ограничавана. Но самата идея, че със затягането на контрола ще се реши проблемът, изглежда утопична. Просто защото корупцията е само симптом на заболяване, което е обхванало цялата ни политическа система и борбата за нейното ограничаване не премахва причините за неговата поява.

Александър Томов, председател на партия Българска социалдемокрация: ДА ПРОМЕНИМ СЕГАШНАТА ПРАКТИКА
Обръщаме се с призив към всички партии за по-голяма прозрачност на финансирането им. Предлагаме приходната част - членският внос и даренията - също да стане публична и да се публикува в ИНТЕРНЕТ. Искаме коренна промяна на досегашната практика и за да бъдем по-убедителни, решихме да дадем личен пример. От 1 юли на ИНТЕРНЕТ страницата на нашата партия ще започнем редовно да публикуваме отчети на всичките си приходи.
Ще изнасяме данни за средствата от членския внос, които сега постъпват. В резултат членската ни маса, която е около 24 000 души, може малко да намалее, но тези, които не плащат членски внос по смисъла на нашия устав, не могат да бъдат членове на партията. Освен това членският внос ще се прави на база на декларацията за доходите, т.е., който получава повече, ще плаща и повече членски внос.
Предлагаме също даренията да бъдат отчитани поименно, да не се допускат никакви анонимни спонсори. Понастоящем повечето от партиите не декларират реалните си приходи и затова винаги има сериозно разминаване между приходната и разходната част в тяхното счетоводство. Искаме да стане задължително правилото даренията да се правят след плащане на данъци, тоест от парите, които са официално заявени пред държавата. По този начин контролът на Сметната палата ще може да се допълва и от този на данъчните власти. Целта е финансирането на партиите да стане напълно проверяемо, да излезе на светло, така да се каже. Да, това ще бъде голямо изпитание и няма да се посрещне с готовност от всички. Но трябва да признаем, че значителна част от корупционните практики в обществото са свързани с финансирането на политическите партии. И затова в Европа ни нямат доверие.
Нашият призив цели реално противопоставяне на сивата икономика, на тази мафия, която е парализирала сега партиите. Идеята е да се облекчи процесът проверяване на тяхното финансиране. Би ни се искало да приложим опита на Лейбъристката партия във Великобритания, която на всяка своя годишна конференция изнася пълен списък на донорите извън членския внос, т.е. на всички постъпили дарения. По този начин ще се избегне това, което е в момента се шири у нас - скритото финансиране чрез корупционни сделки и държавни поръчки, както и ще се задълбочи контролът върху разходите по време на изборни кампании. В крайна сметка рязко ще намалее и възможността за купуване на гласове.

Румяна Коларова, преподавател по политология в СУ Св. Кл. Охридски: ТРЯБВАТ ПОВЕЧЕ НЕЗАВИСИМИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Политическата корупция в съвременните демокрации е като лош, просрочен заем, който партиите рано или късно все пак трябва да платят. Колкото по-късно, толкова по-зле, защото е по-голяма лихвата. Например прекалено дългото забавяне в санкционирането на корупцията в политическия живот на Италия доведе до измитане на политическия елит - не само на лидери, но и на цели партии.
Навременната и адекватна реакция спрямо корупцията в нашите условия не е в законодателните промени, а в подбора на млади политици, които зад гърба си нямат обвързаност с икономически групировки и с каквото и да било финансиране под масата. Задължително е смяната на поколенията в българските партии да стане именно сега. Не вярвам, че е възможно партиите сами да преборят корупцията, прилагайки предложения като това на лидера на Българска социалдемокрация Александър Томов.
Без значителен брой независими разследвания не може да има резултати. Но за това се иска воля от управляващите, защото би довело до разплитане на престъпната мрежа, в която са оплетени всички. Стигне ли се обаче до 1000, 2000 и повече разследвани, както е в Румъния, тогава вече става много трудно използването на лична протекция или партийно вето срещу осветляването на определени фирми и групировки, които сега търгуват с влиянието си върху партиите. Затова мисля, че количеството на разследванията е един обективен критерий за това, дали реално се води борба срещу политическата корупция.
Опасявам се, че една операция чисти ръце, по италиански модел, няма до доведе до изцеление. В крайна сметка може да се окаже, че българският Берлускони ще се казва Васил Божков. Не съм убедена кое е по-доброто - да имаш в парламента Ахмед Доган, Бисеров и Данчо Цонев или Васил Божков.
Мисля, че санкциите при неподаване на имуществени декларации от страна на политиците трябва да бъдат много по-големи. Може би подобни некоректни политици би трябвало да не могат да се кандидатират за депутати в следващи избори.
Ако и некоректното финансиране на партиите се санкционира по-строго, би имало по-малко укриване на източниците на приходи. В САЩ например този процес е регламентиран до най-дребната подробност. Там са постигнали резултати, защото и контролът върху плащането на данъците е изключително ефективен. А той е много по-силен механизъм за санкциониране както на фирми , така и на политици, които се опитват да прикриват доходи.
Би ми се искало поне този път подготвяните поправки в Закона за избор на президент да имат ефект. Защото досегашните промени в избирателните закони, извършвани през годините, като че ли бяха правени, за да се даде възможност на бизнеса да манипулира с повече пари изборите. Колкото и да е неприятно, но дори и такива признати авторитети като проф. Михаил Константинов допринесоха за извършване на подобни промени. Реално либерализирането в избирателните закони води до отваряне на нови вратички за нахлуване на пари, чрез които се купуват гласове. Последната промяна в избирателния закон даде възможност на всеки да гласува където предпочете. Това доведе до невероятно снижаване на стандартите за честност и прозрачност на последните парламентарни избори. Промяната и на Закона за избор на президент, без да е съпроводена с публичен дебат по въпроса, може да доведе до нещо подобно. Под лозунга за либерализиране на режима на гласуване може отново да се стигне до купуването на цели автобуси избиратели, пристигащи от Турция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във