Банкеръ Weekly

Общество и политика

Слабите политици са силни в хаоса

Христо Монов, кризисен психолог, пред в. БАНКЕРЪ

Христо Монов е роден на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско. Завършил е психология в СУ Св. Климент Охридски, специализира в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет, чете лекции и в Пловдивския университет. Той е експерт по кризисна психологическа интервенция, работил е при случаите със земетресението в Перник, заложническата драма в Сливен и 12-те деца, които се удавиха в река Лим. Член е на Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България. Бивш заместник-председател е на Държавната агенция за закрила на детето.



Г-н Монов, какво се случи в България в последния месец и половина? Какъв е вашият прочит на това, което стана в страната?

- Оптимистичен. Една голяма част от нас осъзна, че гражданското общество сме всички ние. И че от това, доколко го осъзнаваме, зависи как ще живеем. Имаше доста дълъг период, в който автентичността на гражданското общество, такова каквото е в Аристотеловата традиция, беше подменена от казионни организации. Още от периода след 1989 г. те се представиха за говорители на гражданите, но същевременно бяха и много близо до властта.


Кои по-точно имате предвид?

- Имам предвид организации като Отворено общество, Центъра за либерални стратегии, Института за пазарна икономика и др. Едни и същи хора от тях се въртяха край управляващите, а някои и участваха в управлението. Надявам се, че в последния месец и половина да сме разбрали, че от нас зависи дали можем да формулираме своите интереси, да ги заявим на хората, които избираме и да поискаме те да ги осъществят като политики. И да контролираме как правят това. Но имаше и една друга малко тъжна тенденция - видя се колко много сме се разслоили през тези 23 години.


Освенче сме различни, в известен смисъл сме и несъбираеми. Можем ли българите да функционираме заедно като общност?

- Надявам се все още да можем да функционирме като общност и мисля, че протестите го показаха. Аз лично смятам, че някои се опитаха да ги яхнат и да предизвикат хаос. Слабите политици се силни в хаоса, тогава е най-лесно да се дойде със здравата ръка и да се тропне по масата. Но онова, което се случи в по-големите градове, показва, че няма разпад на социалността. Напротив, различните социални групи, според своето ниво на личностно развитие, са в състояние да формулират цели и да кажат какво искат. А всъщност в съвременния свят то звучи просто - да дадем възможност на всеки човек да се случи, първо, като личност, да се изрази и да бъде щастлив от това, което върши. Било то като представител на интелектуалния елит, като политик, или било като човек, който има своя малък бизнес като магазинче, работилница, няколко декара земя. Ако се върнем на терминологията на основателя на хуманистичната психология Ейбрахам Маслоу, това е смисълът на човешкия живот. Да бъдеш самореализиращ се човек не е необходимо много - трябва да са задоволени базисните ти ценности и да има правила, които се спазват, и да не настъпват много резки промени. Голямата българска трагедия е, че няма две поколения, които да са израснали при едни и същи условия, за да се убедим, че спазването на правилата е нещо, което има смисъл.


Възможно ли е след това, което видяхме по площадите, да се роди някаква политическа сила, качествено различна от ГЕРБ и от НДСВ - защото те също бяха нови лица, когато дойдоха на власт?

- Мисля, че ако човек формулира точно жизнените си цели и има представа как да ги постигне - има достатъчно голям спектър от политически партии. Не виждам какво принципно ново е възможно. Има лява, доказала себе си партия, като БСП, има за съжаление криза в десницата, изчезнаха партии, като демократическата например. Аз по-скоро припознавам като десни партии СДС и ДСБ, а ГЕРБ е дясна само по това, че е член на ЕНП. Но според мен хората имат възможност за политическо представителство. Ако се роди нещо ново, това ще бъде партия на младите. Такава имаше в началото на прехода в Унгария. Но след като влезе във властта, тя много бързо стана стара, превърна се в една доста реакционна политическа сила и мисля, че вече не съществува.


Като психолог как бихте определили случая на човек с преклонена главица, който търпи всичко, но в един момент просто може да помете всичко? Какво точно е това състояние?

- То е типично българско. Славим се с една 1300-годишна държава, но де факто нея я е нямало през по-голямата част от това време. Последните години на 135-годишната трета българска държава ние сме живели в недемократични условия и тук нямам предвид само 45-те години социализъм. Да не споменавам за последните три и половина години. Това е довело дотам, че ние нямаме гражданския инстинкт да подлагаме властта на натиск, вместо да чакаме. Имаше един хубав израз от края на 90-те години: Когато нормалните хора не живеят добре, те не си свалят радиаторите, а правителството. Мисля, че оттук нататък тези, които ще управляват, ще знаят, че са във фокуса на този обществен натиск. Не казвам, че трябва вечно да се протестира, но не бива и вечно да се търпи - това не са нормални амплитуди на психиката. Когато отделната личност се люшка от една крайност в другата, това говори за болестно състояние.


Можем ли да сложим случаите на самозапалване под един общ знаменател? Възможно ли е да се говори за своеобразна солидарност на отчаяните в България?

- Подвеждането под общ знаменател в моята професия е забранено, всеки случай е уникален. Мога да коментирам само тенденциите. Известен е ефектът Велтер при самоубийствата, когато в средствата за масова информация се появи подробно описание на такива случаи. Но мисля, че тези хора са били еднакво отчаяни. Работил съм с хора, които са посягали на живота си - това изобщо не е елементарен избор, освен ако не става въпрос за личностна патология или зависимост от психотропни вещества. Това е много труден избор. Да не забравяме, че преди това имаше два случая на разширени самоубийства - в София и в Пловдив. Те са показателни нетолкова за психичното здраве на нацията, колкото за това, че много хора бяха притиснати до стената от обстоятелствата. И не трябва да храним илюзии, че като изберем ново правителство или като проведем изборите, нещата с магическа пръчка ще се оправят. Напротив - съдейки по ситуацията в образованието например, не бих искал да съм на мястото на следващите управляващи. Има опасност в 60 на сто от училищата новата учебна година изобщо да не започне, защото те ще фалират със сегашната ситуация на делегираните бюджети и с популисткото вдигане на заплатите на учителите. Да вземем и Софийския университет - за четири години бюджетът беше намален с 30 на сто, не разполагаме и с 1 лев за капиталови разходи.


А как са се проявявали по-масовите депресивни тенденции при социализма?

- Когато старата система си отиваше, аз бях на 31 години и вече бях завършил психология и бях работил шест години като психолог. Имаше ги и там тези неща, но механизмите на отреагирването бяха по-други. Нямаше степени на свобода, както сега. При наличието на възможност да сравняваш своя начин на живот с този на останалите по света понякога може да стане дори и по-опасно. Защото без личностна зрялост е възможно по-лесно да изпаднеш в депресия. И да си кажеш: животът ми е безсмислен, никога няма да постигна стандарта на еди кой си и пр. Преди, при онова информационно затъмнение, човек по-лесно можеше да следва своя личен път, защото я нямаше дилемата на избора. Но и при социализма, и при неолибералния модел, който го замени, по един и същи начин отсъстваше човекът. Той е само инструмент, а една определена група хора печелеха и печелят пари благодарение на него.


Като студенти много сме се смели на лозунга за все по-пълно задоволяване на все по-нарастващите потребности на трудещите се. Защото каква беше потребността - възможността да избираш между москвич и трабант?


Впрочем хич не ми е тъжно за социализма напротив, и колкото по-бързо хората го забравят, толкова по-добре. Голямата част от онези, които гласуваха за Бойко Борисов, го направиха, защото той им напомня за Тодор Живков. За да не се появяват подобни носталгии, трябва да разберем, че вече живеем в друг свят. Сами сме отговорни за живота си и всеки път, когато усетим, че някой ни пречи да съществуваме нормално, трябва да намираме адекватния начин да реагираме. Такъв начин беше излизането на улицата. А, както се видя, това, от което най-много се страхуват диктаторите, е на площадите да излязат много хора.


Работите като преподавател в Софийския университет. Как оценявате развитието на образоването през последните три годни и половина?

- Едно от хубавите неща, което се случи с преждевременното разпускането на този парламент, е, че не можа да приеме прехваления Закон за предучилищното и училищното образование. Защото покрай тези спорове за четиригодишните деца, което беше прекрасен пиар ход на вносителите му, не се обърна внимание на много други неща. Например, нямаше нито един готов от 17-те стандарта, което трябваше да имаме, преди да приемем този закон. Имам деца, които са на входа на образователната система - в първи и трети клас, и смятам, че важното е какво те учат. Сравнявайки техните учебници с тези на покойния им брат, трябва да ви кажа, че днес учебниците са по-некачествени, а условията на труд и за учители, и за ученици са много по-лоши. Това са големите въпроси, на които законът не даваше отговор. Сега чувам пак от казионни неправителствени организации, че законът трябвало да бъде приет, защото за него вече били похарчени 24 млн. лева. Направих простата сметка, че с тези пари можеше да се осигури по един таблет за всички петокласници и шестокласници. Това щеше да ги облекчи много. Чантата на голямата ми дъщеря тежи 40 на сто от нейното тегло, а учебниците след 4-и клас са по 200 страници. Гръбначните изкривявания пък водят до невросоматични изкривявания, до невротичност и неустойчивост на стрес. Но да се върна на предишния въпрос за съпоставката между предишната и настоящата система. Аз се радвам, че сега има възможност за избор, но човек трябва да бъде подготвен за тази свобода. Как да сме подготвени обаче, след като непрекъснато се сриваме в международните класации по образованост?

Facebook logo
Бъдете с нас и във