Банкеръ Daily

"Франс прес" за демографската политика на българските управници:

Скоро нито ще има кой да им работи, нито кой да им гласува!

Според националната статистика на практика всеки месец изчезва по едно българско село. Това означава, че ако тази тенденция не се промени, скоро тук ще живеят огромно количество пенсионери и малцинство работещи хора.

В седмицата на изборите на 2 октомври у нас "Франс прес" публикува репортаж от Габрово, посветен на обезлюдяването на по-малките градове и селата в България и разочарованието на хората от политиците. Не, че ние не знаем, че населението ни продължава да се топи с бесни темпове заради емиграцията и високата смъртност, но е хубаво понякога да се видим и през чуждите очи.

"Празни коридори и само осем бебета в креватчетата. Родилното отделение в град Габрово ви разказва всичко, което трябва да знаете за драстичния спад на раждаемостта в България“така започва репортажът на френската агенция.

А по-надолу четем тъжното обобщение: "Корупцията, липсата на перспектива и спиралата от политически кризи, заради които българите ще гласуват в неделя на четвърти парламентарни избори за 18 месеца, прогониха разочарованите млади хора“.

Ако попитаме обаче  управлявалите правителства досега, те ще отговорят, чеса се борили до смърт с демографската криза. Ето – българките имат най-дълъг отпуск по майчинство, получават минимална работна заплата, актуализирана е националната стратегия и всичко би трябвало да е съвсем наред.

Резултатите обаче са други - България е загубила една десета от населението си за десетилетие, което я прави една от най-бързо намаляващите нации в света. Сега има 6.52 милиона души в сравнение с близо 9 милиона жители през 1989 година. Друг е въпросът, че една четвърт от населението е над 65 години и много скоро на България ще й се наложи да внася работна ръка.

Конкретни мерки  в хилядите изписани със стратегии страници може да няма, за сметка на това има безброй статистики за причините довели до спад на раждаемостта. Предишната национална демографска стратегия (2006-2020 г.) и отчетите за изпълнението й, подготвени от Министерството на труда и социалната политика, могат да се открият в Портала за обществени консултации. Там надълго и нашироко се обяснява, че причината за кризата са високата смъртност, ниската раждаемост и емиграцията. За съжаление обаче темповете на миграцията и смъртността трудно могат да се забавят, освен ако този проблем не се изведе като приоритет и не се поработи за реални програми.

За да се забави смъртността, например, трябва да се подобри здравеопазването и профилактиката. Това звучи като "молебен за сняг над Сахара“, защото в много населени места в страната, например в Ахтопол има по един медик и една линейка. В други няма и толкова. Хората на такива места имат не труден, а направо невъзможен достъп до здравеопазване.

Темпът на емиграцията пък може да се ограничи с качествени работни места, конкурентни заплати и прогнозируемо бъдеще както за младите, така и за не чак толкова младите хора.  Иначе фактите сами говорят за трагичното положение  - над 2 млн. икономически активни българи в момента са зад граница, 2.7 млн. души у нас са в работоспособна възраст, но от тях близо 700 000 са на държавна заплата. А пенсионерите и децата, нямащи право да работят, са около 3.надхвърлят... вече са над 2 милиона.

Според националната статистика на практика всеки месец изчезва по едно българско село. Това означава, че ако тази тенденция не се промени, скоро тук ще живеят огромно количество пенсионери и малцинство работещи хора.

Политиците досега постоянно ни уверяваха, че работят по програми и трошат пари, за да може страната ни да стане атрактивна и българите в чужбина ще се завърнат. Направо ни уверяваха, че ще се извият на опашки по летищата. Това не се случи, нищо че от време на време показват някой завърнал се българин, я да развива бизнес у нас, я да се ожени. Не бива да обвиняваме хората, че искат да живеят нормално, а трябва да направим така, че това да се случва и тук.

Анализаторите прогнозират, че изборите ще доведат до фрагментиран парламент без партия, която да може да създаде силна коалиция. Може би ще отидем на нови избори, а това което се предлага на политическия пазар е същото.

Може би е време политиците да се отворят очите, че скоро освен, че няма кой да работи, няма и кой да гласува за тях.

В репортажа на АФП е интервюиран ученик в първото държавно училище в България, основано в Габрово през 1835 година. Гимназистът Иво Димитров мечтае да замине за Западна Европа, за да получи качествено образование и нови хоризонти. Какво му пречи да ги получи тук?

Facebook logo
Бъдете с нас и във