Банкеръ Daily

Скандалите на 2018 г.

Скандали и гафове до безкрай

Младият Георг Георгиев целуна ръка и стана заместник-министър.

Александър Маринов

"Пачавра леке не хваща."

Българска народна поговорка

 

Годината започна с еуфорията на европредседателството. Трубадурите на властта се надпреварваха да ни убеждават, че България се е превърнала в международен фактор от общоевропейска величина, че "В нашия глас се вслушват", а авторитетът на премиера ни е такъв, че когато говори, другите европейски ръководители си водят записки. Но първият скандал не закъсня. Министерството на европейското председателство си позволи да цензурира поздравителното слово на самия председател на Европейската комисия. Можем да гадаем какво точно в съкратения абзац е подразнило Борисов, Павлова и сие. Може би призивът към българите да са лично благодарни на тогавашния премиер на Люксембург, благоволил да сложи подписа си под договора за българското членство в ЕС през 2005-а, "защото бил в добро настроение".

Последва второ голямо излагане. В непровокиран изблик на верноподаничество  пред Европейския парламент премиерът Борисов даде гаранции, че ще ратифицираме Истанбулската конвенция. Не се получи, защото дежурното обяснение "Така искат от Брюксел" вече действа на повечето българи като червено на бик. Да не говорим за станишево-борисовото "Ако сме против конвенцията, значи подкрепяме насилието над жените". 

Чувствителната у нас и в чужбина тема за корупцията също породи гафове и скандали. Според министъра на финансите - "корупцията е вестникарска фантазия", според външния министър - "въпрос на усещане". Нищо че министър-председателят тържествено обеща пред Европарламента това (усещане) да бъде изкоренено за "две-три години". Впрочем  не за последен път премиерът бе опровергаван от своите - след показния разстрел на високопоставен данъчен служител Борисов обеща незабавен суров отговор, но бързо министърът (по онова време) на вътрешните работи постави нещата на мястото им: "Няма такава спокойна държава като България".

С пролетта цъфна нов скандал - продажбата на ЧЕЗ. Това бе един от впечатляващите, но не и единственият пример на схема, която се размириса не само заради порочността си, а и заради прибързаната и немарлива реализация. Тогава започна и поредицата от странни - ту приети, ту отхвърлени - оставки във властта. Министърът на енергетиката без замисляне подаде оставка заради познанството си с купувачката, после с лекота забрави за нея (оставката). И двете действия очевидно бяха плод на нечие разпореждане.

През април европредседателската еуфория придоби клинични измерения. Заваляха "експертни" преценки като: "България - политически лидер на страните от Западните Балкани", "България - обединител на Западните Балкани" и дори "На България й предстои да укроти опърничавите и да очертае сложния път за решаване на проблемите на Западните Балкани". За да не забравяме кои сме обаче дойде конфузът около младежката среща, проведена в рамките на българското европредседателство. Нахлулите в напълно непозната за тях територия "млади надежди" на ГЕРБ приложиха това, което владеят - у стотици младежи от разни краища на Европа остана (не съвсем погрешното) впечатление, че в България вниманието към проблемите на младежта се изразява не в диалог и включване, а в обилно напояване с алкохол и забавления със стриптизьорки.  

Един такъв надежден млад кадър, изстрелян по върховете на администрацията, помогна да се роди анекдот: "Целуваш ръка - ставаш заместник-министър. Какво е изискването за министър?"

Следващите месеци отново преминаха под знака на свободните съчинения на тема "външна политика". Председателят на парламентарната група на ГЕРБ обвини президента в саботаж на евроатлантизма заради посещението в Русия "точно по времето на българското европредседателство", а оценката се пренесе върху премиера, летял до Москва малко по-късно.

Поредното горчиво разочарование на международното поприще бе драмата на кравата Пенка, засенчила успехите на миротвореца Борисов. Ако влезем в особения хумор на говорителя на Европейската комисия, с международна подкрепа добичето-незаконен мигрант спаси кожата, но политическото бъдеще на българския министър-председател ставаше все по-мрачно.

Лятото протече и под знака на скандалите около лобистки законопроекти - най-вече вътре в проправителствената коалиция. Премиер и депутат от избралото го мнозинство си размениха остри реплики по повод на законопроекта за повишаване на акциза върху "електронните" цигари, а, както обикновено, най-цветисто се изрази Валери Симеонов: "Новият закон за горивата е отвратителен лобистки закон, насочен към обслужването на големи фирми за горива, на първо място "Лукойл" и другите такива, които са обсебили 80% от пазара!"

Сполетя ни трагедията край Своге. И отново по нашенски драмата бързо премина във фарс. Борисов патетично заяви, че както е в Европа, в ГЕРБ подават оставки в израз на поемане на политическата отговорност. След него Цветанов обяви, че повод за напрежение в коалицията няма, защото… всъщност няма оставки, следователно никой не е поемал политическата отговорност за тази и много други трагедии. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева също направи изумително изявление: "Подаването на оставка е политически акт, а приемането й е вече съвсем друга тема. Дори и други да дойдат, ще продължат работата им, защото те бяха много успешни министри и още са много успешни министри". В края на краищата "успешните" си тръгнаха, но, разбира се, бяха заслужено трудоустроени.

Октомври дойде с нова ударна доза от шумни скандали - големи фирми, явно фаворизирани при раздаване на европейски фондове и обществени поръчки, игнориране на общественото недоволство по повод спорните ремонти в София, ново изостряне на конфликта между властта и протестиращите родители на деца с увреждания.

Взривоопасната атмосфера бе възпламенена от поредната уникална изцепка на Валери Симеонов, която шокира не само с "уж болните деца", а и с упоритото нежелание да признае грешката си и да се извини. За зла участ и премиерът падна жертва на синдрома "Език мой, враг мой". Опитите да се оправдае с апокалиптични последици от оставката на Симеонов ("срутване на цялата конструкция и хвърляне на държавата в тежка криза") поставиха самия Борисов на мушката.

Не по-малко скандална бе реакцията на бизнеса, както и на синдикатите. Тези, които преди три месеца определяха вицепремиера Симеонов с всякакви цветисти епитети и го заплашваха със съдебни дела, сега се хвърлиха да го защитават от "диктата на уличната хунта". После избухна пореден корупционен мегаскандал около Патриотите - организираната престъпна схема за продажба на българско гражданство. Ако добавим новината, че в Агенцията по вписванията са били изплатени ДМС за месеците, когато се срина Търговският регистър, положението на малкия коалиционен партньор стана неудържимо. Симеонов си отиде, "синята каска" Каракачанов (засега) остана.

Но ГЕРБ не обича да остава встрани от общественото внимание, включително и в съревнованието по скандали и гафове. Първо - чрез телевизионния "брак по сметка", т.е. гостуването на премиера Борисов в предаването на Слави Трифонов. Че бе нагласено, не ни изненада - иначе нямаше да се състои, но впечатляващо бе крайно нескопосаното изпълнение на сценария.

За финал дойде новината за социалнослабите министри Горанов и Ненков, живеещи без пари в луксозни чужди жилища, но същевременно убедени, че не правят нищо нередно и изтъкващи чистата си съвест. Което ни връща към цитираната в началото поговорка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във