Банкеръ Weekly

Общество и политика

Скамейката не е къса, а празна

От лидер на младежката организация на ГЕРБ Георг Георгиев скочи направо в Министерството на външните работи като заместник-министър.

Александър Маринов

 

Ако влезем в тона на опростените и доста неточни аналогии със спорта, трябва да направим нерадостния извод, че "резервната скамейка" на българската политика не е къса, а направо празна. Това важи не само за управляващите днес, а за цялата прослойка на върха на държавата. Компетентно и взискателно подбрани (а преди това подготвени) кадри, които да заменят "излизащите от играта", няма. За известно "успокоение" можем да отбележим, че и тези, които са "на терена", не отговарят на нормалните стандарти за меритократична селекция и оценка. И едните, и другите са закономерен продукт на тежкото заболяване на българската политика и дефицита на държавническо мислене и отговорност.

Защо стана така? В началото на прехода ситуацията бе различна. Спомнете си състава на Великото Народно събрание - там, наред със случайните хора и очевидните недоразумения, имаше десетки ярки личности. Да, може би със спорни възгледи и политически постъпки, но с безспорна професионална и личностна история. Колцина са подобните в днешния парламент? За колко от действащите министри (и кандидатите за такива от всички бои) можем да кажем: това е човек с проверена компетентност, натрупан опит на различни управленски позиции и най-важното - доказани обществено значими резултати?

В такива случаи обикновено ни прилагат "финта" - хората са ги избрали, това са правилата на демокрацията. Тезата, че "простият български народ" си избира "прости управници", е вярна, но отчасти. Първо, защото да избираш представителите си е умение, което се преподава и учи търпеливо и дава плодове  само ако е добросъвестно. Второ, защото основното ограничително условие е измежду какви възможности избираш. У нас публичната среда, която би трябвало да култивира способност за адекватен избор, на практика го деформира, а възможностите за такъв са съзнателно ограничени. Неслучайно установилата се към момента партийно-политическа "група А" (парламентарно представените партии) си е създала такива законови и финансови преференции, че нов "отбор" практически няма шансове дори да попадне на "терена", камо ли да спечели.

Иначе казано, базисната причина за настъпилата кадрова "суша" е израждането на самата политика и на партиите като нейни основни субекти. Нещата са докарани дотам, че българските партии нямат нужда от способни, компетентни и доказани в управлението хора - нито за да печелят избори, още по-малко - за да управляват. Малцината "еднооки" по върховете се чувстват спокойни и уверени, когато са заобиколени от "слепци".

След като сме влезли в опростенческата спортна терминология, нека караме докрай. На първо място, няма как да има добри индивидуалности и особено - отбор, ако липсват квалифициран "треньор" и "треньорски щаб". Заложбите не са без значение, но политиката и държавното управление са професия, която се учи, усвоява и усъвършенства в практиката. За това обикновено отиват години, в които бъдещият "елитен играч" постепенно израства и се доказва под безпристрастен контрол. Не е добре - нито за него, нито за "отбора", нито за "публиката" - да го изстреляш нагоре, преди да е готов. У нас е пълно с "млади политически надежди", преждевременно издигнати на високи позиции, без да са изградили способност да посрещнат съответните предизвикателства и отговорности. Друг е въпросът, че една голяма част от тях въобще не дават основание да бъдат определени като "надежди", а са просто посредствени млади подмазвачи.

Второ, тези, които са си присвоили треньорските и мениджърските функции, не подлежат на контрол и не дават отчет за резултатите от своята "селекция". Когато гръмне скандал и бъде подадена (или изтръгната) поредната оставка, този, който е посочил "звездата", гледа разсеяно встрани и се ослушва. Ако перифразираме репликата на героя на Иън Флеминг, първият път е случайност, вторият път - стечение на обстоятелства, но третият път вече говори за системна неспособност. Просто няма как текучеството в правителството да е като на спирка на метрото в час пик, а министър-председателят да няма отношение към това.

При днешните управляващи този проблем е доведен до абсурд. Бойко Борисов е извън всякакъв контрол по въпроса за кадровите решения. Неговите механизми за селекция са разположени по кръстовища, футболни игрища и маси за белот. Като отчитаме и други негови особености, не е чудно, че ги назначава такива - и когато ги подбира сам, и когато му ги пробутва Цветан Цветанов. Нито овластените партийни органи, нито инструментите на вътрешнопартийната демокрация работят, за да предотвратят или поне да снижат риска от грешка поради субективизъм или недоглеждане. Тези предпазни механизми отдавна са демонтирани в българската политика.

Ако това бе само проблем на ГЕРБ или Патриотите, решението би било много просто - махаме ги, идват други, които работят по друг начин - и готово. Но нима при другите положението е по-различно? Припомнете си кадровата "политика" на Станишев, а преди него и на Първанов и точно ще диагностицирате една от причините БСП да се окаже да ръба на "изпадането от висшата лига". В момента положението не изглежда много по-различно. Има ли нови фигури с доказана компетентност, които днес ще доработят иначе позитивния проект "Визия за България", след това ще го трансформират в управленски политики и накрая ще заемат ключовите позиции в едно бъдещо правителство на левицата, което наистина "ще смени модела"? Аз - поне засега - не ги виждам. Виждам предимно амбицирани мераклии и мераклийки, които старателно копират типичните пороци на управляващите.

Следователно, трябва да се промени из основи "системата" на селекция и издигане на кадрите в управлението, като този процес бъде подчинен на проверените от науката и практиката правила. И най-важното - стане открит и обвързан с отчетност и отговорност пред обществото на всички нива, от главата на най-голямата риба (откъдето започва вмирисването) до опашчицата на най-малкото рибе.

На тези, които упорито продължават да твърдят, че "народът не е узрял", ще припомня, че "мачът" се играе заради публиката, а не за да могат треньорът и спортистите да получават големи заплати, а собствениците на отбори - тлъсти трансферни суми. И тук стигаме до голямата разлика, която прави аналогиите със спорта неуместни. Футбол мога да гледам, мога и да не гледам. Ако "моите" ме разочароват, ще ги напсувам и ще сменя канала на телевизора.

Политиката и управлението на държавата са друго нещо, защото засягат всеки от нас в сърцевината на съществуването ни, а не в запалянковските ни пристрастия. Затова великият комик Гручо Маркс е казал, че политиката е твърде важно нещо, за да бъде оставена изцяло на политиците. Ако искаме да имаме качествени политици, които управляват в наш (а не в техен собствен) интерес, трябва да спрем да викаме неволята или Брюксел и да вземем нещата в свои ръце.    

Facebook logo
Бъдете с нас и във