Банкеръ Weekly

Общество и политика

Сирия мечтае за либийска развръзка

НАТО бомбардира успешно режима на Кадафи, но няма никаква вероятност да се осъществи военна намеса на Запада в Сирия. За съжаление на опозицията в Дамаск и около него положението на тази страна е твърде различно от това на Либия. Очакваното падане на Кадафи от власт ще насърчи в някаква степен другите арабски въстания, които се задъхват. Но САЩ и европейските им съюзници не желаят да отворят нов фронт, този път срещу Дамаск, където опозицията е много слабо организирана. Дори и след превземането на Триполи Западът предимно изразява надежда, че изходът от либийския конфликт ще има значителни последици за Сирия. Никой обаче даже не споменава възможността за въоръжена акция срещу режима на Асад.
В Сирия всъщност няма истинско въстание, което външните сили биха подкрепили. Страната притежава военна машина с големи възможности, за разлика от Либия, където тя, общо взето, се оказа само фасада. За чуждестранна интервенция в Сирия ще са необходими далеч по-мощни военни средства, което би увеличило риска от цивилни жертви. Повечето опозиционери тук отхвърлят идеята за намеса на Запада и от страх, че ако се военизира противоборството им с Асад, това може да предизвика гражданска война между многобройните етнически и религиозни групи в страната. В случай на бойна операция или дори само при оръжейни доставки за една или друга общност броят на убитите ще нарасне непредсказуемо.
В Либия западните съюзници можеха да се опрат на общата подкрепа на арабския свят. И в този аспект нещата тук са различни. Арабското обществено мнение и страните в региона са против военна намеса в Сирия. Не бива да се пренебрегва и ситуацията в момента, а тя е крайно нестабилна. Близък съюзник на Иран - Сирия, има силно влияние върху Ливан, където подкрепя шиитското движение Хизбула. По тази причина, поне докато свързват Дамаск с бунтовниците, целият арабски свят го възприема като полюс на съпротивата срещу Израел. В случай на чуждестранна намеса в Сирия всички тези сили може да се раздвижат и това да предизвика експлозивни последици за целия регион. Всички тези детайли подсказват защо е трудно да бъде повторена в Дамаск намесата, довела до успех в Либия. Статуквото може да се промени единствено ако в страната се стигне до масови кланета и хуманитарна криза, които никой не би могъл да спре.
Днес някои отправят призиви за оръжейна подкрепа на протестиращите в Дамаск и Хама, в усилията им да свалят от власт Асад. Тя може би ще помогне на хората да се защитават, но ще бъде напълно неефективно срещу военна машина от 400 хил. души и вероятно ще предизвика още по-брутални репресии. Не е без значение и съображението, че ако сирийският президент се вкопчи във властта, няма вариант за смяна на режима с минималистична бойна тактика. Диктатори като Асад оцеляват благодарение на огромни военни разходи и чрез наложената от тях лоялност от подчинените им сили за сигурност. Ако Западът се намеси в Сирия, за да защити цивилното население - цел, която, както се видя в Либия, бързо прераства в смяна на режима, никой не трябва да очаква лека военна операция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във