Банкеръ Weekly

Общество и политика

СИНИ ПЕТНА ОТ ЕНЕРГИЙНО ХУЛИГАНСТВО

Руско-украинското газово шоу би по зрителски интерес всички новогодишни програми. То завърши така внезапно, както и започна. Европейците даже не успяха да си кажат мнението. Четири часа преди заседанието на Еврокомисията и след цяла нощ преговори в Москва председателят на Газпром Алексей Милер и председателят на Нафтогаз - Украйна Алексей Ивченко се прегърнаха пред телевизионните камери като че ли нищо не е било. Утайка от обидите няма как да не остане, коментира финала първият президент на Украйна Леонид Кравчук.
Конфликтът започна, след като Нафтогаз - Украйна отказа на Газпром да участва в създаването на съвместен Международен консорциум за управление и развитие на газопреносната система на Украйна. Идеята отлежаваше от 2002 г., но бе погребана от Киев, след като през лятото на 2005-а шефът на украинската служба за сигурност Александър Турчинов заяви, че учредената от Газпром и Райфайзен инвестмънт компания РосУкрЕнерго се контролира от скандалноизвестния бизнесмен Семьон Могилевич, издирван от ЦРУ за финансови машинации. Райфайзен инвестмънт е номинален собственик, а партньори на дъщерната Газпромбанк са съмнителни фирми, заяви Турчинов. Киев поиска от Москва дял в РосУкрЕнерго, след което поиска и повишаване на цената на транзитите на руски природен газ през украинска територия.
В отговор Газпром поиска повишаване и на цената на доставките на руски природен газ за Украйна. Вместо предишните 50 долара за хиляда куб. м синьо гориво бяха поискани 160 долара. След като Киев се заинати, Газпром обяви нова, вече пазарна цена от 230 долара за хиляда кубически метра газ. Украинският президент Виктор Юшченко заяви, че тази цена е необоснована, след като съседната Беларус запази предишната цена от под 50 долара. Като приемлива цена бе посочено 80 долара за хиляда кубически метра и 1.75 долара вместо досегашните 1.09 долара за превоз на хиляда кубически метра газ на 100 километра по украинската територия. Украински политици заявиха, че Москва се опитва да постави на колене украинската икономика. Според украински експерти при цена 95 долара за хиляда кубически метра газ нерентабилна става химическата промишленост, а при 103 долара - металургичната. Тези два отрасъла дават 30% от брутния вътрешен продукт и 45% от валутните приходи на страната. След като обаче Криворожстал, чиято приватизация бе една от причините за свалянето на предишната власт, бе продаден на индийски бизнесмен, Москва се почувства засегната. Още преди изострянето на газовата криза президентът Владимир Путин подчерта, че Русия няма защо да субсидира индийския бизнес в Украйна.
Газпром заяви, че няма да отстъпи и ще изключи доставките за вътрешни нужди на Украйна. Руският президент Владимир Путин предложи на Украйна заем от 3.6 млрд. долара, за да покрие внезапните разходи, а часове преди да изтече ултиматумът направи още едно предложение на Украйна - да плаща до месец март по старите цени, ако до края на годината подпише договор за преминаване от второто тримесечие на 2006 г., към новите пазарни цени. Киев обаче отказа и парите, и подписа си под договор по исканите цени.
В 10 ч. на 1 януари от компресорната станция Суджа в Курска област Газпром започна да намалява обемите на подавания газ. Намалено бе налягането в два от петте газопровода към Украйна. В другите три транзитни газопровода обемът на подавания газ бе запазен. Природният газ се движи с 35 км в час и затова ефектът бе почувстван едва късно следобед. Започнаха да падат обаче и обемите на подаваното синьо гориво с 15 до 40% в Полша, Австрия, Унгария и други европейски страни. Газпром бе принуден да подава по 95 млн. куб. м газ допълнително, за да поддържа договорираните доставки за Европа. Киев заяви, че взема само от туркменския газ по предишното споразумение. Износът от Туркменистан постъпва изцяло на баланса на Газпром, репликира обаче Москва. Киев бе обвинен в кражба. Независимата руска телевизия НТВ се пошегува мрачно, че се е появил нов сорт газ - чуждият.
В същото време Украйна заяви, че покрива дефицита на газ от вътрешни резерви - чрез собствен добив, стари запаси и туркменския газ. Говорителят на Газпром Сергей Куприянов заяви, че сега Украйна прилича на черна кутия. Вижда се само какво количество газ влиза и какво излиза, а какво става вътре не знае никой. Президентът на Молдова Владимир Воронин в телефонен разговор с президента на Украйна Виктор Юшченко поиска помощ, тъй като Молдовагаз също не подписа договор с Газпром. Москва предложи на Кишинев цени по 160 долара за хиляда кубически метра газ вместо предишните от 80 долара.
Руският премиер Михаил Фрадков в писмо до председателя на ЕС, австрийския канцлер Волфганг Шусел призова Брюксел да повлияе на Украйна. Москва се придържа към пазарните принципи и европейските ценности в отношенията си с Киев, подчерта Фрадков. В свое писмо до ЕС Украйна и Молдова поискаха от Европа да окаже натиск на Москва за продължаване на преговорите, временен мораториум върху цените, приемлив преходен период за преминаване към пазарните механизми и съдействие с европейски експерти за ценообразуването.
Кризата премина на дипломатическа вълна, след като украинският заместник-министър на външните работи Антон Бутейко заяви, че Русия се опитва да дестабилизира украинската икономика, но тя като всички империи в историята ще се разпадне. Дотогава ще бъдем принудени да поддържаме дружески отношения с непредсказуемия съсед, обясни Бутейко. В руското външно министерство незабавно бе повикан временно управляващият украинското посолство Леонид Осовалюк. Изявлението на дипломат от такъв ранг бе определено като недопустимо, а подобни исторически екскурзии - като неприемливи. Украинското външно министерство се разграничи от думите на заместник-министъра, като поясни, че той е направил частно изказване като лидер на Народната партия. В ръководството на Нафтогаз бяха назначени двама нови заместник-председатели - Владимир Литвин и бившият министър на енергетиката Богдан Клюк.
Развръзката в газовата криза дойде на четвъртия ден от Новата година. Компромисната формула се оказа търговското дружество РосУкрЕнерго.
След цяла нощ преговори председателят на Газпром Алексей Милер и председателят на Нафтогаз - Украйна Алексей Ивченко се усмихнаха приятелски пред телевизионните камери. За нас резултатът е успешен, заяви Милер. На взаимноизгодна и взаимноприемлива основа, допълни Ивченко. Подписани бяха два петгодишни договора със задна дата от 1 януари - за доставките на газ за Украйна и за транзитите. РосУкрЕнерго ще купува от Газпром руския газ за 230 долара за хиляда кубически метра. След това ще го смесва на руско-украинската граница с по-евтиния газ от Туркменистан, Казахстан и Узбекистан (по 65 долара) в съотношение 1: 2 и ще го продава на Нафтогаз на цена 95 долара за хиляда кубически метра газ. По тази формула посредникът ще се стреми за сметка на природния газ от Централна Азия да реализира своя печалба. До 1 февруари РосУкрЕнерго и Нафтогаз ще създадат свое съвместно предприятие за транспорта и продажбите на газ за Украйна.
От ски курорт в Карпатите Виктор Юшченко приветства споразумението. Премиерът Юрий Еххануров го определи като сериозен урок. На украинците бе препоръчано да пестят енергия и да си уплътняват прозорците. Политологът Вячеслав Никонов заяви, че споразумението е победа за руската държавна политика. Като по ноти в Киев изведнъж паднаха температурите. При такова развитие Нафтогаз смяташе да отделя до 15% от руския газ.
Отношенията ни с Украйна преминаха в ново качество. Те станаха партньорски, прозрачни и пазарни, заяви руският президент Владимир Путин.
Сега и двете страни като в криво огледало се виждат като победители. В спора се появиха две истини и двете се оказаха верни. Газпром в очите на Запада трябваше да се превърне в енергиен злодей, който използва политическия скалпел на Кремъл. Украйна, чиито енергийни хулиганства бяха прощавани досега, обаче постави под въпрос енергийната сигурност на Европа. САЩ призоваха двете страни да запазят репутацията си на доставчик и транзитьор на природен газ. Сега в Москва и Киев броят плюсовете и минусите. Искате да бъдете европейци, плащайте като тях, заяви Москва. Още е трудно да се предскаже как газовата криза ще повлияе на политическите реформи и парламентарните избори в Украйна. След март властта ще премине към парламента и партията, която спечели най-много гласове на изборите. Ще получи ли проруското лоби реванш след неуспеха на президентските избори? Или в Украйна ще се засилят опасенията от разрастващата се финансова мощ на по-големия съсед?
Европа също извлече добър урок. В бъдеще европейците ще се опитат да предвиждат и регулират подобни кризи с нов енергиен кодекс, наречен зелена книга. А за всеки случай ще се инвестира в нови тръбопроводи от Централна Азия и Каспийския басейн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във