Банкеръ Daily

Общество и политика

Синдикатите предлагат законови промени, за да задържим здравните работници в България

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ.

Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?" дават 55,7 на сто или 693 от анкетираните. Над 60 на сто посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността. 58,3 на сто или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8 на сто от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.

Близо 57 процента от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30 процента от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения. За близо 68 на сто от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7 процента, физическо и психическо изтощение след работа имат 63 на сто, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38 процента, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64 процента.

„Тези данни корелират с предишно наше изследване, при което над 35% от анкетираните здравни работници определят здравното си състояние като лошо и задоволително. Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови заболявания (27%), инфекции, рак и автоимунни заболявания. Последните научни изследвания категорично доказват връзката между мускулно-скелетните заболявания и психосоциалните рискове на работното място. На тези тема ще бъде посветена и следващата кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Всички тези симптоми и заболявания са причината за половината от издадените болнични листа в сектора“, каза д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ при представянето на проучването.

 Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве. За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, КНСБ предлага промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от колективния трудов договор, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във