Банкеръ Weekly

Общество и политика

Симеон Сакскобургготски остана без двореца Кричим

Дворецът Кричим остава във владение на държавата. Това реши Върховният касационен съд в последния ден на седмицата, като не уважи молбата на Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария Луиза за отмяна на влязлото през 2012-а в сила решение за собствеността на двореца.


С това си отсъждане върховните магистрати окончателно отхвърлиха претенциите на бившия монарх за собственост по давност. През лятото на миналата година имотът беше обявен за държавен и бе зачислен на Министерството на финансите. Тогава съдът прие, че Интендантството на Негово Величество Царя, което е било и собственик на имота, има статута на държавно учреждение, а не е частна канцелария на монарха (Борис III). Адвокатът на династията у нас Ели Христова поиска делото да бъде възобновено, но молбата й не беше уважена.


В края на октомври, след като за първи път от години в обекта бяха допуснати експерти на Националния институт за недвижимо културно наследство, които изследваха постройките и парка, стана ясно, че по всяка вероятност дворецът ще бъде обявен за паметник на културата. През миналата година пък имаше идея той да стане музей. Австрийската хижа, под каквото име е известна първата постройка в имота, вече е обявена за паметник на културата с местно значение. Именно покрай нея някога започва разширяването на имота, който се разпростира на 2000 декара. Теренът се използва за развъдник на лопатари.


Дворецът е известен с петвековните си дървета в уникалния парк от 300 дка с над 300 вида растения. В него има езеро с водни лилии и много редки дървесни видове като лаврови вишни, секвои и магнолии. Към двореца има стопанство с плантации от ябълки, вишни, праскови, череши и жито. Развъждат се и елени лопатари, доставени още от княз Фердинанд. Стадото надхвърля 200 животни. Самият дворец е разположен на 750 кв. метра. В сградата има 55 стаи и 12 бани. Цялото обзавеждане е правено в Германия по специална поръчка. Тук са запазени царски сервизи от 1936-а и ловни трофеи. По стените са окачени безценни картини на Константин Щъркелов (от 1937-а). Помещенията са преходни и напомнят на лабиринт, а коридор, украсен с трофеи на еленски рога и глави, отвежда към кабинета на цар Борис Трети. Легендата гласи, че точно тук той е написал отказа си до Хитлер да бъдат депортирани българските евреи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във