Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ще учат ли митничарите в Художествената академия

Комисията за износ на художествени произведения си е направо наказание за творците

"Гладен лъв", картина на Анри Русо - митничарят
S 250 52766518 d40b 48b4 943f 2a8101ef3771
S 250 e2273473 11ea 452a 9873 ba8641cc9225
S 250 ae571d51 cf6b 4423 8474 e0c1a4857168

Февруари е месецът на Владимир Димитров - Майстора – тогава отбелязваме рождението му и отразяваме връчването на националната награда на негово име. Тогава се сещаме и за приемствеността между художниците в българската история, и се умиляваме от мерките, които сме взели за тяхното опазване.

Една подобна мярка е Комисията за износ на художествени произведения, която функционира в Националната галерия и чиято дейност е по смисъла на чл. 7 и чл. 128 от Закона за културното наследство и Регламент № 116/ 2009 на Съвета на Европейския съюз за износа на паметници на културата. Както се казва - на хартия добре се грижим за културното си наследство, а на практика? Споменатата Комисия за износ не толкова пази старите  майстори от нерегламентирани сделки на черния пазар, а по-скоро пречи на съвременните ни художници да се развиват, с което слага спирачка пред цялостното развитие на българското изкуство.

Какъв ти свободен дух

"Преди години направих изложба в Съединените щати. В един небостъргач - обяснява художникът Ромил Калинов. - Невероятно преживяване, но при подготовката, в еуфорията, нямах нито излишно време, нито средства, да отделя и да занеса 50-е графики в Комисията за износ. Рискувах – навих на руло графиките си, сложих ги в една чанта - ръчен багаж и така минах през скенера на летището. Бях напрегнат през цялото време. Бях решил, че ако ме питат какви са тези неща, да отговоря, че са фонове.

За какво самочувствие на творците говорим изобщо? За какъв свободен дух? Тази мярка с Комисията за износ е истинско издевателство над свободните професии!  

При друг случай, когато показвах изложба в Испания, нямах избор – трябваше да мина през Комисията - пътувах с автобус и всички работи бяха рамкирани. Но Испания е в Европейския съюз – пространство на свободно движение, а не на допълнително създавани ограничения. Все пак художниците сами се борят за прехраната си – не разчитат на никого – живеят от продажбите си на картини, а в България едва ли могат да очакват, че ще продадат толкова, че да могат да се издържат. Освен това за мен това е излишно обременяване и премеждие за художници, които не са от София, и трябва да дойдат до Националната галерия, за да им издадат сертификати или да уредят предвижването на комисията до ателието си, включително и командировъчните на членовете й.

Системата е глупава

Според художничката Станислава Гетова пък "заради Комисията за износ гледам повече принтове да продавам в чужбина, понеже, като ми поръчат отвън картина, се притеснявам, дали ще мога в рамките на максимум три дни да мина през цялата процедура и да я пратя на купувача. Комисията все пак работи само три дни в седмицата и е с работно време от 10.00 до 12.00 часа. Таксата за един сертификат е 4 лева, но ако искаш да продадеш 20-30 работи и добавиш и цветното принтиране на всяко произведение в две копия, то може и да ти излезе над 100 лева. Неотдавна ми се прииска на едно момченце на мой приятел, дошло от чужбина за малко в София, да направя подарък - картина в малък размер, да си я сложи в раницата, но, като си представих, че трябва половин ден да се занимавам  с вадене на сертификат, и се отказах. Това си е направо наказание – за един художник е мъчение да ходи по такива места, да си представя творението, че накрая и да го подпечатат, че не е културна ценност. И какво се получава –  в Комисията правят архив с хиляди некултурни ценности! Системата е остаряла и глупава. Разбирам, че идеята е да се наблюдава какво се изнася като културни ценности през границата и да се следи да не се изнесе Майстора, например, на черния пазар, но защо днес всички действащи художници трябва да страдат от това?

 

Абсолютна формалност

"Това е абсолютна формалност, която важи само за нашите граници - убеден е и художникът Румен Рачев.- Този сертификат няма силата на документ извън България. А и на практика тези художници, с идеята за чиято закрила Комисията за износ е създадена и които ние обичаме - така наречените стари майстори – те трудно навън биха постигнали толкова високи цени, колкото у нас. Тук те тежат повече на мястото си. Преди 1989 г. съществуваше външнотърговската организация „Хемус“, която уреждаше документацията и се грижеше българските художници да продават навън – тя работеше с творческия фонд на Съюза на художниците, като целта беше да си партнират. „Хемус“ искаше от фонда да се организират представяния на картини, когато някой чужденец или чужда институция имат интерес към българското изкуство. Лошото беше, че имаше журирания и някакви комисии, които казваха колко картини ще бъдат купени от теб и колко от някой друг, „предложен“ насила на колекционера само защото е приближен до кръга на Светлин Русев, например. Но това са минали неща - жалко, че тази Комисия за износ сега ми напомня за тях. Днес, когато сме в Европейския съюз, пазарът на изкуство трябва да е свободен. Навремето имаше един Руслан митничаря – Русо го наричахме – много готин образ, който беше член в Комисията за износ и беше представителят на митницата. Той беше завършил Художествената академия. А го наричахме Русо заради известния френски художник наивист – Анри Русо, работил преди това като митничар. Но ми изглежда утопично митничарите да бъдат карани да посещават курсове в Художествената академия, каквато идея се прокрадва".

Решението на проблема:

В днешния свят на учене през целия живот и широк спектър от европейски програми за подобряване на административния капацитет идеята митничарите да учат не изглежда чак толкова лоша. Въпросът е дали в Художествената академия. Дигитализацията и съвременните мобилни приложения позволяват при съмнение идентификацията на дадена творба да става своевременно и чрез онлайн консултация с множество база данни. Те могат да бъдат генерирани от изкуствоведите и експертите в Националната галерия, които ще имат повече време за изследователска работа, когато отпадне ангажимента им да заседават в Комисията за износ и да се занимават с формални и бюрократични процедури. А художниците не само ще бъдат освободени от една затормозяваща ги и архаична процедура, но и ще имат повече време за творчество или за разширяване на мрежата от потенциални купувачи зад граница.

Facebook logo
Бъдете с нас и във