Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ще приключи ли "гръмогласянето" вдясно?

Лидерите на ДСБ и "Да, България" Атанас Атанасов и Христо Иванов.

Десни партии се събират, за да бдят над европейския път на България. Това е и нова, и стара новина. Всъщност няма да е грешка, ако определим това като поредното "дежа вю" вдясно. Но не това е интересното в "Български манифест за Европа", който обедини "Демократи за силна България" и формированието около нея "Нова република", "Да, България", ДЕОС, "Зелените" и БЗНС, чийто лидер Николай Ненчев преди дни напусна Реформаторския блок и се присъедини към новата дясна платформа.

Лесно е да се каже, че този съюз събира формации, които иначе самостоятелно не могат да прехвърлят четирипроцентовата бариера за влизане в парламента. Предстои да видим дали заедно ще успеят. Той обаче залага на нещо ново  - опит за формиране на кауза, стратегия, дългосрочна визия за развитието на страната. Нещо, което без съмнение липсва, а и винаги е липсвало на България, включително и на десницата след десетоноемврийските промени у нас. Стигна се дори до един парадокс. Автентичната десница - в лицето на "Демократи за силна България", да раздава индулгенциите на кандидатите за десни партии. Призна и ГЕРБ за такава. Заедно са в ЕНП. Сега обаче валят обвинения, че ГЕРБ нито са десни, нито имат дългосрочен план за управление на държавата по европейски модел.

Дори и само това стига, за да предизвика въпросната нова инициатива съмнения. Иначе обединилите се си поставят амбициозни, даже твърде амбициозни цели: как Европа да стане по-единна, силна и демократична, как да се преодолеят деленията и неравенствата между Изтока и Запада  и Севера и Юга и как Европейският съюз да бъде по-малко бюрократичен. Те ще търсят отговорите и на въпросите как страната да бъде приета в Шенген и да получи покана за еврозоната, как да се преодолее моделът на снишаване, налаган от сегашните партии на статуквото и как бъдещето на Западните Балкани и особено на Македония да излязат от сферата на "мъглявите обещания и да се превърнат в реалност, гарантираща националните интереси". 

"Български манифест за Европа" не е подготовка, а готовност за предсрочни избори“, отсече лидерът на "Да, България" Христо Иванов, който, между другото, бе и правосъден министър в предишния кабинет на Борисов. Готовност, само че каква? Новото обединение идва само осем месеца след последните парламентарни избори, на които десните се явиха в насипно състояние и лишиха своите - общо около 300 хил. избиратели, от представителност в Народното събрание. Оттогава досега сякаш не се случи нищо запомнящо се в дясното политическо пространство освен оставката на тогавашния лидер на ДСБ Радан Кънев, който сега е заместник-председател на партията, някакво промърморено под нос извинение от Христо Иванов  за липсата на коалиция между неговите хора и ДСБ, и оставката на Меглена Кунева като предводителка на ДБГ.

Говорейки за партията на Кунева, там също имаше рокада след провала на последния парламентарен вот от 26 март, и начело застана Димитър Делчев. Той пък заговори за политически проект около неговата формация и широки обединения за местните избори с гръмкото наименование "Реформаторски общности за демокрация" (РОД).  Наред с това "Движение България на гражданите" продължава да е част от останките от Реформаторския блок. Там - сред останките, е и СДС, почти обезличено от Божидар Лукарски, както и бившият заместник-председател на ДСБ Петър Москов. Пак между другото и Лукарски, и Москов бяха съответно икономически и здравен министър в кабинета "Борисов 2". Но сега - като участващи в "поочукания" Реформаторския блок, изразяват позиция, че БСП и ГЕРБ реабилитирали комунистическия режим и настояват за широка платформа срещу партиите на статуквото.

Ако десните избиратели имат някакво морално сито, със сигурност много сериозно ще се затруднят кого точно да подкрепят. Независимо че са калени от дългогодишния си опит с множеството десни проекти. Спор няма, България се нуждае от истински дясно формирование, но то няма как да се появи от едните само гръмки планове и проекти, рухващи при първата възможност авторите им да се докопат до властта. Диагнозата май отдавна ни е поставена от Константин Иречек: "Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят."

Facebook logo
Бъдете с нас и във