Банкеръ Daily

Общество и политика

Ще обявяват агентите на ДС при всеки опит да заемат публичен пост

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА). Законопроектът приет със 111 гласа "за", 28 - "против" и петима - "въздържали се".  "За" промените, внесени от "Демократична България", гласуваха народните представители от "Продължаваме Промяната", ГЕРБ-СДС, ДПС, двама от "Има такъв народ" (ИТН). "Против" бяха 19 от депутатите на "БСП за България" и девет от "Възраждане". С "въздържал се" гласуваха четирима от народните представители на ИТН и един от левицата. 

С предложения законопроект се конкретизира, че правомощието на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА , по-известна като Комисия по досиетата, не е еднократен акт с оглед на значителния брой хора и институции, които проверява. Дефинира се, че задължението на комисията за служебно произнасяне при появата на нови доказателства за принадлежност за проверено лице не е обвързано със задължителна проверка, която тя извършва. Измененията предвиждат в случай, че се установи, че някое от проверяваните лица е с установена и обявена принадлежност и няма нови архивни документи, комисията да се позове на резултатите от предходната проверка, като разкрие и обяви новото публично качество на провереното лице без ново установяване на принадлежността. 

Предложението стана причина за продължителен дебат в пленарната зала. Атанас Славов от ДБ от даде пример, че ако преди десет години някой е бил кандидат за общински съветник и е бил обявен за агент на ДС, сега ако е кандидат за министър или стане министър, не бива обявяван, защото е бил обявен преди десет години. "Кой си спомня, че някой е бил кандидат за общински съветник преди десет години", попита той. Затова предложението, което ДБ прави, е всеки път, когато едно лице е кандидат за заемане на публична длъжност и заеме такава, и има информация за неговата принадлежност към службите, неговата принадлежност да бъде обявена. Така се изпълнява превантивната функция на този закон, смята депутатът. От ДБ отбелязаха, че законопроектът, който внасят, е изготвен от Комисията по досиетата.

Социалистът Георги Свиленски посъветва депутатите да си намерят "друг крайъгълен камък". "Тридесет години този крайъгълен камък много се заобли и тези зависимости едва ли интересуват вече българското общество", коментира той. По думите му днес българското общество го интересуват други зависимости - от икономически лобита, които казват на депутати, министри, съветници как да гласуват.

Виктория Василева от ИТН отбеляза, че Комисията по досиетата година и половина стои с изтекъл мандат и дори не е допълнена като състав. Тя попита защо никой в тази зала не е подкрепил миналата седмица, когато от ИТН са предложили в дневния ред да се включи разглеждане на процедурни правила за избор на членове на комисията, а сега Атанас Славов припомня дълга на парламента към гражданите и хората, които работят в комисията. "Тази тема с досиетата се вади от нищото в определени моменти, за да обслужи една или друга цел", смята тя.

Петър Петров от "Възраждане" счита, че целта на законопроекта е да се заобиколи тълкувателно решение на Конституционния съд, според което не е необходимо всеки път комисията да се събира и да се произнася с ново решение за един и същи факт, по който вече се е произнесла. "Крайно време е тази комисия да бъде закрита и да се направи един архив, в който всеки, който иска, да си направи справка", каза той.

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС посочи, че става дума за съвсем дребна редакция, която да позволи да не се събира комисията за случаи, за които вече е взела решение, а с писмо на председателя да бъде уведомен съответният запитващ, че дадено лице има или няма принадлежност. Той допълни, че текстовете ще бъдат прецизирани между първо и второ четене, така че да бъде облекчена комисията, да бъде задоволен общественият интерес и да не се прави заобикаляне на КС, а да бъде изпълнено тълкувателното решение.

"Продължаваме да се въртим в миналото и да вадим скелети от гардероба", възкликна Георги Михайлов от БСП. "Веднъж обявен агент, в момента, в който се появи отново в медиите, той моментално бива изрисуван, няма прошка, не виждам смисъл от тази промяна", добави той. И изтъкна, че самият той е бил обявен за "враг на народа" преди 1989 г., но не е съгласен да започне ровенето в миналото отново точно в този момент. Михайлов влезе в спор с председателя на СДС Румен Христов, като заяви, че именно по темата за досиетата и лустрацията най-тежкия кръст я носи неговата партия.

"Да, в редиците на СДС имаше внедрени агенти, заради тях не беше приет законът за лустрацията и впоследствие СДС беше разбито", отвърна Христов, сега депутат от ГЕРБ-СДС. Той обаче подчерта, че нищо няма да стане, ако всеки път комисията преди избори обявява съпричастните към ДС.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ попита защо българските граждани сами да се ровят и да търсят дали някой е обявяван или не е обявяван в годините, след като комисията може да напомня кой е обявяван и кой не. Затова той каза, че ДПС ще подкрепи този законопроект с идеята, че той ще получи между първо и второ четене достатъчно добра редакция. По думите му премълчаването е равносилно на прикриване на онези събития, които са се случвали тогава. Джейхан Ибрямов (ДПС) коментира, че ДС е била "маша в ръцете на комунистическия режим" и именно това е проблемът. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във