Банкеръ Daily

Общество и политика

Ще мине ли пак номерът със самосвала?

Александър Маринов

 

От няколко месеца насам се засилва впечатлението, че управляващите с дружни усилия се стремят да се самосвалят от власт. Докато нарастващото напрежение в малкия коалиционен партньор е логично (вкопчването в кокала не може да поддържа безкрайно партньорството между орел, рак и щука), зачестилите буквално всекидневни гафове на ГЕРБ будят учудване. Едни наблюдатели се чудят защо постъпват така, а други - защо го правят толкова нескопосано.

Основания за чудене има - въпреки три съществени уговорки. Първо, ГЕРБ и днешните им коалиционни партньори никога не са се отличавали с особени политически умения. Те създадоха съвършен клиентелистки модел у нас, но това съвършенство остава в рамките на политическата философия, която е еднопланова, еднопосочна и неизбежно завършва с крах. КПД-то на прословутата гербаджийска машина за печелене на избори спада, защото обществената подкрепа е сведена до клиентелата, която брани облагите си. Нов импулс на доверие няма откъде да дойде, затова и властовият арсенал на ГЕРБ е сведен до морков (за своите) и тояга (за останалите). Изтичането на "срока на годност" на модела поражда нервно желание у мнозина бързо да си върнат направените инвестиции и с един-два последни удара да излязат на печалба. Затова и зачестиха случаите на неконтролирано избухване на корупционно-лобистки мини. Скандалът на деня - сделката за ЧЕЗ - е най-впечатляващият, но не и единственият пример на схема, която се размириса не само заради порочността си, но и заради прибързаната и немарлива реализация.

При такава политика кой знае какво техническо и тактическо политическо изящество е неуместно да се очаква, но и всеки втори удар с чука да попада върху собствените пръсти е прекалено, дори за тези майстори. Буквално всекидневно управляващите влизат в ненужни битки, отварят нови и нови фронтове и сами си режат пространството за маневри - така, сякаш до края на мандата им остават не три години, а три месеца. Или, както казва народът, подкарали са я през просото.

Втората важна уговорка е, че откакто си науми да става политик от европейски калибър, Бойко Борисов тотално занемари функциите си на премиер самодържец. Това личи ясно не само от неизпълнението на формални задължения поради отсъствие от страната, но и от цялото му излъчване. Борисов видимо възприема управлението на държавата като скучно, елементарно, недостойно за неговия мащаб занимание и затова все по-често го оставя в ръцете на други, при това - без ясен план и разпределение на задачите.

Свикнали всекидневно да бъдат гълчани и напътствани, прокситата на премиера се оплетоха в междуособни борби, изливани без задръжки в медиите. Защитата на честта на управлението по медиите и от парламентарната трибуна е поверена на Цветан Цветанов и няколко професионални политически хамелеони, а резултатът е напълно предвидим. Самият Борисов, "от свода небесен, през гъстия дим" гледа невъзмутимо този танц със саби, сякаш въобще не го засяга. Дали наистина си е повярвал, че е изстрелян на нова орбита, или просто е изчерпан, засега не е ясно, но скоро ще се разбере.

Третото и най-важно уточнение е, че характерното за ГЕРБ самосваляне от власт не е повтаряща се грешка, а коронен политически номер. Идеята да се измъкнеш от управлението под някакъв (повече или по-малко) благовиден предлог, да се отърсиш от отговорността, а след това отново да поискаш и спечелиш (с известните средства) властта, е наистина странна (меко казано) и със сигурност несъвместима с каноните на демократичната политика. Но за сметка на това работеше, поне досега. Големият въпрос е дали ще сработи за трети път.

От поведението на Борисов и ГЕРБ личи убеденост в успешното потретване на номера, поради което познатата подготовка за изпълнението му е в ход. Един от вече известните симптоми е зачестилата употреба на мантри като "управляващата коалиция е стабилна", "правителството ще изкара пълния си мандат" и провокативното, но леко издайническо демонстриране на самоувереност чрез "никой не може да ни свали от власт освен нас самите". Когато ГЕРБ и васалните им партньори в управлението започнат всеки ден да повтарят тези фрази, можем да очакваме скорошна криза и нови избори.

Друг важен знак за предстояща маневра за измъкване е нарастващата хаотична активност на множеството едри и дребни политико-икономически акционери във властта. Започва трескава борба за "последно десет" - всеки иска да се измъкне от потъващия кораб с нещо под мишница (един с ЕРП, друг с банка, трети с едра обществена поръчка). Както показва историческият опит, възбудените в заключителната фаза на софрата апетити най-често са насочени към енергетиката - процес, който наблюдаваме и в момента. 

Проблемът е, че номерът започна да се изтърква. Спонтанните масови протести от 2013-а няма как да се повторят, преекспонираните различия по повод на Истанбулската конвенция не свършиха работа поради невралгичното съвпадение с началото на европредседателството. Като капак няма и избори, загубата на които да се представи като аргумент да се "допитаме до народа". Липсата на убедително алиби е надвиснала като дамоклев меч над Борисов, защото цялото управление на страната е превърнато в имитация, разигравана в очакване на момента на измъкването. Големите анонси около успеха на европредседателството не само са неубедителни, но и създадоха почва за нови, крайно неудобни въпроси.

С една дума, ГЕРБ се готви да се самосвали от власт, но не знае как. Времето напредва, повод липсва и това води до хаотични и нелогични стъпки, които ускоряват и изострят кризисните процеси. Уж добре режисираната каскада може лесно да се превърне в съвсем истинско въргаляне надолу по урвата. "Опасните" държавни институции изглеждат под контрол, но никой не може да е напълно сигурен какво точно ще стане, когато започне "да се обръща палачинката". Освен това - дори по някакъв що-годе благовиден начин да се стигне до предсрочни избори, няма гаранции, че пак ще бъде пробутано служебно правителство, което да замете бакиите на управлявалите. Президентът Румен Радев веднъж бе подведен, едва ли ще го допусне втори път, особено при вече сложилите се отношения по линията "Дондуков".

Ако тази логика на разсъждения е вярна, то поне част от гафовете на властимащите може да се интерпретират като опит за провокиране на конфликти, удобни в качеството на алиби за измъкване от властта. ГЕРБ изглежда като ловец, който вдига врява на входа на пещерата в очакване нещо да излезе отвътре. Проблемът е, че не се знае какво точно ще се появи, ще може ли ловецът да стреля точно, или поне да бяга достатъчно бързо.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във