Банкеръ Daily

Общество и политика

Ще изместят ли гражданските движения политическите партии?

Хората са омерзени от традиционните политически субекти и не искат да имат нищо общо с тях

S 250 177946cf 9682 42a0 b466 6234706a20f8

Един от най-задаваните въпроси в последно време бе ще прави ли „Отровното трио” партия? На него тримата му представители - проф. Велислав Минеков, адвокатът Николай Хаджигенов и пиар експертът Арман Бабикян, избягваха да дават конкретен отговор. Защото от една страна, енергията на летните протести не трябва да бъде оставена да се разпилее, а да се концентрира и използва за постигането на поставените цели. От друга обаче, българските граждани изпитват откровено омерзение от политическите формации, направили прехода ни към демокрация толкова труден и изкривен.

Системните български партии изглеждат в криза. Те се издъниха. И скорост сякаш набират нови проекти, които се опитват по някакъв начин да се разграничат от тях. Едновременно с това се увеличава делът на хората, които заявяват, че няма да гласуват, след като през лятото този процент беше понамалял. Тоест, тези хора не припознават като защитник на своите права и интереси нито едно от сега съществуващите на политическата сцена формирования.

ГЕРБ и БСП замръзнаха в паритет и това бе потвърдено от всички социологически агенции. С днешна дата ГЕРБ изглежда най-нежелания коалиционен партньор, въпреки все още водещото си място. Протестите отключиха негативен за партията тренд и на практика тя се закрепи около твърдото си ядро.

Не по-розово е положението и при най-голямата опозиционна формация – БСП. Независимо от категоричния пряк избор на лидер, провежданите вътрешни реформи и най-ясно формулираната цел – да спечели предстоящите избори, тя така и не успява да се  отлепи от твърдия си електорат и да привлече периферия.

Обяснението в случая не бива да се свежда само до натрупания негативизъм към Бойко Борисов и ГЕРБ след десетгодишното им лошо управление, нито до страха от комунистите, които могат да се върнат отново на власт. Отвращението от системните политически партии се дължи най-вече на това, че

те не само се провалиха, но и се изродиха.

ГЕРБ е доста далече от класическото определение за партия. Същото може да се каже за ДПС, а по някои характеристики и за БСП. Не падат по-долу и формациите в дясно.

През т. нар. демократичен преход партиите от организации с председател и колективно ръководство, защитаващи интересите на определени обществени слоеве, се превърнаха в авторитарни секти. Вместо партиен елит, на върховете им се заформи партийна олигархия, която приватизира цялата организация и я използва само в своя полза и угода – материална и властова. С течение на годините тази върхушка спря да чува партийните низини. Спря да се грижи за тях, да се съобразява с тях, да се съветва с тях. Партийният диалог изчезна. Всичко е в ръцете на един авторитарен лидер и неговото близко обкръжение.

Така партия и партиец станаха у нас мръсни думи, будещи единствено погнуса и омраза. Ето защо не бе голяма изненада, когато през уикенда "Отровното трио" даде да се разбере, че не възнамерява да прави партия, за

да не се похаби събудилата се гражданска енергия.

Говорейки за почти 4-месечните антиправителствени протести между президентството, Министерския съвет и новата сграда на Народното събрание (бившия Партиен дом), Арман Бабикян обясни следното: "Наложи се да бъдем с хора, с които идеологически сме на различни позиции. Дадохме си сметка, че сме там, защото не сме леви или десни, а защото има вертикален натиск върху демокрацията и справедливостта. Ако бяхме дали воля на персоналните си виждания, щяхме да изгоним две трети от площада“.

Според него премиерът Бойко Борисов е опитен в разделянето на хората, „за да може тържествено да мине по магистралата“. Затова трябва да се направи нещо, което да ги събере, защото само заедно могат да уплашат корумпираната власт и да я прогонят. И тъй като мирните протести не успяха да я свалят, не принудиха Борисов да подаде оставка, то сега е необходимо вниманието и силите да се насочат към парламентарните избори, когато и да са те. И не само масово да се гласува, но и

да се обезпечи по някакъв начин честността им,

да се попречи на управляващите да ги фалшифицират и манипулират. Което може да стане, когато много хора се обединят с идеята да наблюдават и контролират протичането на гласуването и броенето във всяка една избирателна секция.

„Първо, ще направим сериозен опит да създадем широка коалиция. Ние правим граждански комитети в страната, които да се присъединят към такава коалиция. С удоволствие сме склонни да работим с „Демократична България“, с „Изправи се.БГ“, с партията на Слави Трифонов... Да гарантираме цялостната честност на изборите, това е пресилено да се каже, но да се опитаме да намалим изкривяването на изборите. За това имаме ресурс да го направим, ако се съберем повече формации, защото извън ГЕРБ няма политическа сила, която има възможност да покрие всички секции в страната“, отбеляза Бабикян.

Изглежда Триото се опитва да разшири това, което направи Мая Манолова с Гражданската платформа "Изправи се.БГ". На местните избори за столичен кмет около нея се събраха по-малки партии, граждански сдружения, НПО-та, както от левия, така и от десния спектър. Идеята бе с общи усилия да се опитат да изтръгнат софийското кметство от ГЕРБ. Не им стигнаха силите (и сплотяването), но беше ясно, че така

поставените основи за общи действия трябва да се запазят

и да се използват в парламентарни избори. Затова Манолова избегна учредяването на нова партия и днес, колкото и да е трудно да не бъде отъждествявана с БСП, се опитва около "Изправи се.БГ" да гради партньорска мрежа от организации и граждани, които са против сегашното управление и за смяна на порочния модел.

Тази задача не е лесна, тъй като трябва да се пази един деликатен баланс, за да не бъде прогонен нито един от потенциалните партньори, които не е задължително да мислят еднакво, но да имат една и съща цел. А иначе, по примера на НДСВ, винаги могат да се намерят две малки партийки, които да направят коалиция и около нея да се концентрират възможностите и силите на едно широко обединение.

Вярно е, че Цветан Цветанов учреди партия, но и той на няколко пъти не случайно подчерта, че тя няма да е лидерска, което би трябвало да означава, че решенията ще се вземат от широкото ръководство, в което са представени структурите в страната. Очевидно, макар и с партия, бившият втори в ГЕРБ полага големи усилия да се разграничи от модела на еднолично ръководство, създаден от Бойко Борисов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във