Банкеръ Daily

Общество и политика

Ще има ли такава партия?

Александър МАРИНОВ

 

На 3 юни 1917 г., по време на първото заседание на Всесъюзния конгрес на работническите и войнишките депутати в Русия, се разиграва интересна сцена, влязла в историята. Представител на най-голямата фракция (меншевиките) Иракли Церетели, министър на пощите и съобщенията в първото временно правителство след Февруарската революция, казва от трибуната: „Днес в Русия няма политическа партия, която би могла да заяви – дайте властта в нашите ръце, останалите се махайте”. В този момент в дъното на залата се изправя Ленин, председател на най-малката фракция в конгреса, болшевишката, и се провиква: „Есть такая партия!” (Има такава партия).

При цялата условност на историческите аналогии, днес у нас наблюдаваме сходна ситуация. Партиите на статуквото губят влияние, а най-голямата от тях - до неотдавна управлявалата ГЕРБ, събира токсични нива на отвращение и омраза. Партиите, обявили се за носители на промяната, са на вълната на противоположна тенденция. Но за да се наложат като изразител на желанията на върховния суверен, те

трябва да се справят с три задачи:

първо, да поискат властта, второ, да я спечелят и трето, да докажат, че са способни да управляват. Първата проверка (в бързо приключилото 45-то Народно събрание) даде отрицателен резултат, за което има както оправдание, така и рационални обяснения.

Но скоро предстои решаващият тест. След изборите на 11 юли въпросът за властта и нейното упражняване ще стои с неумолима сила пред българските политически формации. И ако е ясно, че общата тенденция в обществото е към отхвърляне на статуквото, то изпитанието ще бъде адресирано главно към „новите” партии и в най-голяма степен към „Има такъв народ” (ИТН). Това е логично с оглед на резултатите от предишните избори на 4 април, вероятната конфигурация след предстоящите на 11 юли и краткосрочната динамика на предпочитанията на голяма част от избирателите извън твърдите партийни ядра. Нека се опитаме да проследим дали и как ИТН би отговорила на посочените по-горе три основни въпроса, за да може в крайна сметка да обяви: „Ние сме партията, която може да поведе България към необходимата промяна!”

За разлика от Ленин преди повече от век, Слави Трифонов засега

не е направил недвусмислена заявка за властта.

На пръв поглед той дори заяви обратното – че никога не се е стремил съм властта (като самоцел), а само като инструмент за промяна. Наистина, на този етап не е ясно каква точно промяна имат предвид от ИТН, извън добре познатите постановки от референдума и някои неотложни „аварийно-спасителни” дейности („изчегъртването” на уродливото наследство на ГЕРБ). Макар необходими, тези намерения са недостатъчни, за да придобием представа за една цялостна концепция за реформи. Можем да допуснем, че в партията разбират, че в предстоящата предизборна кампания трябва да бъдат доста по-ясни и конкретни в посланията си.

От друга страна, подтекстът на отказа на ИТН от опит за формиране на правителство с техния мандат е тясно обвързан с въпроса за властта. Обяснението на Слави Трифонов бе напълно разбираемо – няма да пробваме, защото нямаме достатъчна автентична подкрепа. И по-нататък – отиваме на предсрочни избори, защото разчитаме да получим по-добър резултат, а с него – възможност да реализираме политическите си планове (каквито и да са те). По всяка вероятност (поне към настоящия момент) тази аргументация се възприема от повечето привърженици и потенциални нови избиратели на формацията. Иначе казано, заявката за властта е предявена, макар и не директно, по „ленински”.

Отговорът на втория въпрос изглежда по-ясен. Все по-голяма е вероятността след 11 юли ИТН да бъде първа политическа сила, което води след себе си нови възможности, но и нови,

по-сериозни и трудно заобиколими отговорности.

Съображенията в полза на такова предвиждане са две. На първо място, има противоположни тенденции при първите две сили от предходните избори. ГЕРБ върви надолу и в това отношение дългосрочните изгледи за разпадащия се колос са повече от мрачни. Клиентелата напуска потъващия кораб, държаните довчера в страх един по един тръгват в общ поход за възмездие. Отвращението и омразата към всемогъщите до неотдавна управляващи тепърва ще достигат пикови стойности. При ИТН изгледите, поне в краткосрочен план, са с обратен знак, подсилени от цял комплекс обстоятелства. Няма гаранции, че те задълго ще запазят благоприятната си конфигурация, но в обозримо бъдеще ще фаворизират партията на Слави Трифонов.

Другата и по-важна причина, която вероятно е била калкулирана при отказа от управленски мандат, е свързана с ефектите от дейността на служебното правителство. Същественото ограничаване на контролирания вот, най-вече на бруталното купуване на гласове под благосклонния поглед на МВР (някои експерти го оценяват на поне 300 хил. гласа), директно ще удари основните бенефициенти на тази порочна практика и най-вече ГЕРБ. Изнасянето на информация за безобразията на предишните управления (без крайни амбиции за ревизия или раздаване на правосъдие) несъмнено ще влияе на обществото и това вече личи. Промените в Изборния кодекс и новият състав на ЦИК също ще бъдат значим фактор за по-честни избори. Иначе казано, вероятната първа позиция на ИТН ще се дължи не толкова на чувствително повишаване на техния резултат, колкото на спада на резултатите на ГЕРБ до истинската им електорална подкрепа.

Най-труден изглежда отговорът на третия въпрос

– дали ИТН ще докажат, че имат воля и способност да управляват, особено като се има предвид, че това би могло да стане единствено в коалиция. Засега не се установяват видими аргументи в полза на трите основни компонента на готовността – програма и политики, кадри, коалиционни валенции и комуникации. Тактиката на мълчанието досега работеше и сигурно донякъде ще работи до изборите, но след това ще се превърне в пасив. Чуваме различни гледни точки. Ентусиазираните привърженици на ИТН смятат, че готовност има, но се пази в тайна. Умерените оптимисти отбелязват, че още има време и че са извлечени необходимите поуки. Песимистите и противниците са убедени, че ИТН не е и вероятно никога няма да бъде готова да управлява. Предположения много, но солидните аргументи засега са малко. При всяко положение моментът на истината наближава и трудно може да бъде отложен още веднъж. Допълнителни трудности идват от неяснотата относно възможната динамика на представянето на останалите партии, изглеждащи най-правдоподобни партньори на ИТН в едно бъдещо управление. Ако допуснем, че „Демократична България” ще запази и дори подобри позициите си,

оттук нататък започва неизвестността.

Ще повтори ли успеха си преименуваната „Изправи се, България” и в каква конфигурация? Ще влязат ли в парламента нови политически сили, обявяващи се за промяна? Ще успее ли на поправителния изпит разнебитеният патриотичен фрагмент, откъдето зоват за „изграждане на стена пред настъплението на протестърските партии”? Ще бъде ли овладяно пропадането на БСП, особено след неочакваното завръщане на Жан Виденов, който е способен да откъсне част от най-твърдото ядро на партията?

Всички посочени и много други неизвестни правят особено трудни днес предвижданията за бъдещето на ИТН. Ясно е само, че много скоро след политическия си дебют партията е изправена пред изпитание, формулирано още от Езоп в древността: „Тук е Родос, тук скачай!” 

Facebook logo
Бъдете с нас и във