Банкеръ Weekly

Общество и политика

Шест години по-късно Превъзходството на ГЕРБ 2

Александър Маринов

Един пламенен оратор използва неотдавна оригиналната метафора, че ГЕРБ има повече изборни победи, отколкото години на съществуване. Фактът е верен, но въодушевяващите предсказания за всепобеждаващото бъдеще на партията и нейния лидер заслужават малко по-критичен анализ.

Преди шест-седем години, когато ГЕРБ все още бе напът да стане днешната машина за печелене на избори, публикувах в „БАНКЕРЪ” няколко статии, посветени на новия политически феномен. Тогава изразих мнение, че ГЕРБ ще се наложи като успешен политически проект (в смисъл - полезен и приет от обществото, а не просто печелещ  всички избори), когато разбере и поправи причините за провала на своите предшественици. И още - че формацията не я чака нищо добро, ако се уповава на тяхната слабост, т.е. на липсата на конкуренция. Използваните тогава аргументи не само не са остарели, а предвид развоя на събитията стават още по-актуални.

Една от основните характеристики на демокрацията - плурализмът, не е самоцелно многообразие, правна и морална рамка за поддържане на политическа конкуренция. Всички имат интерес в демократичната политика да се поддържа „здрава” конкуренция, което означава - реална (а не изкуствено конструирана, виртуална), изразяваща многообразието от интереси в обществото, продуктивна (водеща до състезание на добри политики), осъществявана със законни и почтени средства. В прагматичен план може би

най-заинтересовани от конкуренция

са управляващите. Те не просто трябва да търпят критичността на граждани и „посегателствата” на опозицията. Умните и далновидни управляващи политици знаят, че в интерес на всички (вкл. в техен собствен, егоистичен интерес) е да имат насреща си енергична и „несговорчива” опозиция. Така управлението е под непрекъснат контрол, не се отпуска, не си позволява „да бърка в кацата с меда”, не се отдава на самодоволна леност. Ако една управляваща партия или група започне да разчита на липсата на конкуренция (не дай Боже, ако започне да работи за това), нищо добро не я чака, обществото също. Абсурдните и смешни претенции за „безалтернативност” са типични за псевдодемократичните партии.

Първата истинска голяма победа на ГЕРБ бе през лятото на 2009-а, когато победи убедително на вълната на наказателния вот срещу тройната коалиция. Това бе и първото голямо предизвикателство към новата звезда на политическия небосклон - дали ще разбере, че голямата ценност на този народен вот бе не просто в отхвърлянето на претенциите за „вечновластие” на тройната коалиция, а в (потенциално) декларираната готовност по този начин да бъде санкциониран всеки, който реши, че е спечелил властта за колкото време сам си определи. Но проумяха ли  ГЕРБ и Бойко Борисов, че не са поканени да сложат „края на историята” на българската демокрация (по Фукуяма)?

Не. Нито през първия управленски мандат, нито по време на краткия престой в опозиция, нито след завръщането във властта можем да открием някакви следи от подобно разбиране. ГЕРБ и неговият символ се задоволиха с констатацията, че в полезрението липсват политически сили и лидери, които могат да представляват реалната и необходима конкуренция. Като следствие младенческата партия, лишена от капитала на изстраданите успехи и поражения, изгради един порочен манталитет - че

важна е изборната машина

а не управлението, съобразено с действителните проблеми на народа. Оттук насетне, особено през последните години, ГЕРБ посвети усилията си не на изграждане на способности за интелигентни политики, а на инструментариум за печелене на гласове. Другото - политиките и резултатите от тях - се приемат като очевидни и подразбиращи се. Бойко Борисов и хората около него наистина, поне отчасти, си вярват, че рязането на лентички решава проблемите на обществото.   

Всички спекулации относно „новия Борисов”, „ГЕРБ 2,0” и прочие - дори да се аргументират с някакви реални факти относно медийното поведение или коалиционното партньорство - са повърхностни, защото пренебрегват най-важното. Партията на Борисов е убедена, че печели и ще печели избори, защото знае какво да прави и прави добре каквото знае. Разбира се, както и при измъкването от властта през напрегнатата зима на 2013-а, когато стане напечено, горещият картоф светкавично се прехвърля другаде. Както казва премиерът, „началниците да се разберат”.  Но отказът от решаване на реалните проблеми или хаотичното подхвърляне на псевдорешения бързо подменяни от други, „още по-псевдо”, рано или късно води до струпване на непоносими тежести върху огромната маса от граждани.

Днешният европейски политически ландшафт дава няколко примера за политици и партии, получили

ново (повторно) доверие

от народите си да ги управляват. На някои места вторият пореден мандат бе предизвестен (Орбан в Унгария), на други места - оспорван или дори изненадващ (Камерън във Великобритания и Ципрас в Гърция). Въпреки голямото многообразие от конкретни фактори общото между всички тези случаи е, че победата се дължи не на партийната изборна машина, не на калкулираната липса на конкуренция, а на доверието на голяма част от обществото, че избраната посока и основните политики са правилни и справедливи.

У нас наблюдаваме - не само у ГЕРБ - нагласата, че силата и победата идват с парите, медийното влияние, организационната структура, които трябва да „мачкат” опонентите. За политики, за резултати, за различни варианти, за неуспехи не става и дума. С голямо усилие на волята прегледах всички (оповестени до момента) мероприятия и послания на ГЕРБ и на останалите партии, играещи съществена роля в местната власт. Изводът е потресаващ - нито една самокритична оценка, нито един неизпълнен ангажимент, нито един провалил се представител във властта, нито една дума за извинение. Критиката е винаги и единствено към другите, никога към собствените решения, действия и резултатите от тях.

Иначе казано, това, че се разчита на липсата на конкуренция, е по-малката беда. По-страшна е пълната неспособност да се види действителността, реалния живот на хората с техните истински проблеми, които са голямото предизвикателство към всяка една истинска политика. Действителността е обречена да се съобразява с плановете за рязане на лентички (и със скритите зад тях интереси.). Може да си мислите, че имате нужда от болница или училище. Нищо подобно - получавате колодрум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във