Банкеръ Daily

Общество и политика

Шеф и кройка за профила на главния прокурор

Президентът Румен Радев ще проведе поредица от срещи с представители на съдебната и изпълнителната власт, както и на обществени организации във връзка с критериите за избор и правомощията на следващия главен прокурор. Първата точка в календара е разговор със сегашния шеф на държавното обвинение, чийто седемгодишен мандат изтича в началото на следващата година. Следващите по ред са председателите на двете върховни съдилища - Лозан Панов и Георги Чолаков. Очаква се срещите да продължат в рамките на следващите два месеца, а целта е да се проучат обществените очаквания към следващия главен прокурор, обясниха от президентството.

Точно преди да бъде обявено това държавният глава пусна поредния антикорупционен залп, галещ електоралното ухо: "Не можем да градим модерна България, ако оставим нещата по старому, като се вихри безнаказаност и беззаконие. Възстановяването на държавността у нас минава през възмездието. Не си мислете, че искам България да затъва в корупционни скандали, да бъде синоним на корупция. На това трябва да се сложи край, но това няма да стане с мълчание, със спиране на говоренето по тези теми, а с разнищване и прочистване. Виждате, че премиерът всяка седмица събира пряко подчинените му служби и компетентни органи и както се ровят в кофите за боклук за контрабандни цигари, е време да се заровят и в задграничните офшорни сметки, в имотите и фирмите на политици чрез подставени лица“.

И още: "Компетентните институции няма да могат да мотивират своето бездействие, ако медиите продължават да ги изпреварват с разкрития за корупция. Според мен проблемът на министър-председателя не е в липсата на домашни визити у негови министри и партийци. Не е дори и във факта, че назначеният от управляващите антикорупционен орган не хваща необяснимото богатство на някои политици и дори да го правеше, той щеше да констатира само крайната фаза на корупционния акт и малка част от откраднатото. Истинският проблем на премиера е, че безконтролността на управлението генерира корупция в големи размери и това не може да се лекува с медийно осветяване на прегрешилите и оставки. Нужно е въвеждане на прозрачен и отговорен стил на управление с ясни механизми за контрол, които да пресекат корупционните потоци. Диалогът ми с изпълнителната власт е труден и това се дължи на безконтролното управление и безнаказаната корупция."

По-ясно от това здраве му кажи. Но казаното пред медиите дали ще бъде изречено на въпросните срещи? Особено на евентуална такава с премиера Бойко Борисов, когото Радев неизменно визира в спора за равноотдалечената си функция. Все пак Борисов е този, на когото в записа "Банкя" бившият градски прокурор на София Николай Кокинов заяви в прав текст за Сотир Цацаров: "Ти си го избра!" Тогава Висшият съдебен съвет гласува единодушно, но още в първите месеци както в системата, така и извън нея, се изпариха всички илюзии за свободата на вота. И вече седма години всички са наясно, че сегашният главен прокурор е  посочен без право на отказ за одобряването му.

При това Цацаров е рафинирано интелигентен и сега ще трябва да намерят нещо по-добро от спряганите за поста Иван Гешев, Пламен Георгиев и Георги Ушев. Първите двама притежават в груб вид способността за гръмки антикорупционни заявки, третият умее да не се изхвърля, но ще трябва от всичко по нещо и с мярка, за да бъде договорен изборът. Проблемът обаче остава, защото зададената от президента реалност е немислима без главен прокурор със съответния профил.  

Цацаров първо разочарова, а после ускори рязко скоростта на провала, но толкова програмирано и неизбежно, че може да бъде разбран. Така се провалиха и предшествениците му в лицето на ексцентрично-арогантния Никола Филчев и мекушаво-безконфликтния Борис Велчев. Оказа се, че на този пост личностните детайли са от значение само на служебно-битово равнище. По същество нищо не се променя - отказите от правораздаване чрез избирателно прилагане на закона са масова практика, усещат се влияния на всички равнища, удря се поръчково малка част от престъпността без да се засягат държавно-организираните политико-криминални схеми.  

Най-малкият проблем е, че Радев ще бъде нападнат за участие в дейност, която не му е работа по конституция. Да обсъждаш с представители на изпълнителната власт и дори с неправителствения сектор избора на главен прокурор, който трябва да направи Висшия съдебен съвет, е укоримо. Но не толкова, че да надхвърли отвращението от липсата на държавност и доверие в институциите, които работят по директни разпореждания отгоре вместо да го правят по закон.

При социализма се говореше, че всеки в тази държава върши това, което не му е работа, а при демокрацията въобще не ти е работа да знаеш някои какви ги вършат. Кадрите, разбира се, са важни, но при тази кадрова политика профилът на главния прокурор ще е неизменно разочароващ. Както и профилът на съдебната система, в която прокуратурата и съдът са колективно и гарантирано безотговорни. Ако Румен Радев търси роля в тази насока, дебатът не може да е само за шефовете на прокуратурата или антикорупционната комисия. Но и при пазарлък за тях стоката трябва да е качествено различна от досегашната.  

Президентското описание на родната действителност е вярно, но предвид липсата на новина в него е с трайност ден до пладне. Развитието му предполага широта, настойчивост и постоянство с персонално посочване на зависимостите. Помним първоначалния президентския отказ през 2017 г. да подпише указа за назначаване на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. Породен беше ясен отзвук, но Радев се ограничи до процедурата и всичко приключи като буря в чаша вода за публиката. Остана обаче горчивият вкус от усещането за компромис, зад който се мяркат познатите окръглено-корпулентни силуети. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във