Банкеръ Weekly

Общество и политика

Шах с пенсиите

Социалният министър Йордан Христосков вече е приготвил папките с идеи за общественото осигуряване.

Пенсионната реформа е костелив орех, който дори експерт като социалния министър Йордан Христосков се затруднява да счупи. Една от пречките са силовите ведомства, които така са се капсулирали в привилегированите си черупки, че дума не дават да се издума за промени в минимална възраст за пенсиониране. Сега служителите в министерствата на отбраната, на правосъдието и МВР окачват униформите на закачалките средно на 50-годишна възраст. Условието е да са навъртели 27 години осигурителен стаж, 18 от които в системата. Повечето от “фуражките” продължават да работят и да взимат заплати, дори след като се пенсионират. Бившите служители на специалните ведомства получават пенсия средно 26 години, докато редовите българи се радват, ако удържат фронта поне половината от това време.

Очевидно моделът не е много справедлив. Затова Съветът на Европейския съюз настойчиво “препоръча” на България да премахне възможностите за ранно пенсиониране. Неотдавна служебното правителство резонно одобри промени в Кодекса за социално осигуряване, с които


военните и полицаите бяха лишени от привилегията


да се пенсионират без време. Тоест постигнато бе съгласие и за тях да се въведе възраст (между 52 и 55 години) в зависимост от заемания чин. Но се оказа, че логиката на пенсионната реформа, изискванията на Европа и позицията на работодателите нямат особена тежест. Полицейските синдикати по традиция скочиха като ужилени, призоваха за оставката на министър Христосков, освен това заплашиха с ефективна стачка. Все едно не “стачкуват” всеки ден по улиците. След поредната доза силов натиск Консултативният съвет по пенсионната реформа върна педала на газта. За “да се избегнат напрежение и масово напускане с цел пенсиониране, което би затруднило работата на трите ведомства”, ще бъде въведен преходен период от три до пет години, в който работещите в системата ще се пенсионират при досегашните условия. От съвета уточниха, че никога по никакъв повод не са обсъждали намаляването на броя на брутните работни заплати, получавани при пенсиониране от кадровите военни и работещите в МВР и правосъдието. В момента те са до 20 в зависимост от прослужените години. Така че явно трябва да въведем и гратисен период за дефицита във фондовете на държавното обществено осигуряване, който вече подгони 3 млрд. лева...

Най-разумно и безболезнено е пенсионната възраст да се повишава с по няколко месеца на година. За дамите процесът вероятно ще е по-динамичен, тъй като кабинетът се ангажира


да изравни пенсионната възраст за мъжете и жените


на 65 години до 2021-ва. От 1 януари 2015-а пенсионният ледник ще започне бавно да се топи и мъжете ще се пенсионират на 64 години, а жените на 61 години. И двата пола ще работят с по 4 месеца повече и ще чакат съответно 38 и 35 години трудов стаж. Другият “тънък момент” е какво ще се случи с пенсиите на 100 хил. души, работещи в тежките първа и втора категория. По кодекс от януари ранните пенсии на миньорите, леярите, пилотите, служителите на АЕЦ и други категорийни работници изцяло трябва да се поемат от частните професионални фондове. Парите в индивидуалните партиди обаче са твърде малко, тъй като съществуват от 2001 година. Много хора не са внесли дори стотинка в частните фондове, защото социалните им осигуровки и след 2000-ата са продължили да влизат в НОИ. А нито един законов текст не регламентира кой трябва да им плаща и хората са между два стола. Данните показват, че към 2000 “черноработници” ще се пенсионират през 2015-а, а над половината от тях нямат партиди. От Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване предложиха до 2022-а фондовете да плащат част от пенсията, а останалият дял да се поема от НОИ, докато сметките се попълнят.

“Не е възможно да намаляваш осигурителните вноски, да увеличаваш разходите за пенсии и броя на пенсионерите, като междувременно разширяваш кръга на хората с право на ранно пенсиониране”, каза неотдавна Христосков. В тази реплика са събрани огромната част от пробойните в българската пенсионна система. На първо място са ниските социални осигуровки


и слабата им събираемост от данъчните


заради неконтролируемо растящата “сива икономика”. Най-съществено влияние за увеличаването на разходите в системата пък оказват инвалидните пенсии. Те са се увеличили трикратно през последното десетилетие и броят им достига стряскащата цифра един милион. Излиза, че на всеки пенсионирал се със стаж и възраст се пада по един загубил трудоспособност, което едва ли има аналог по света. Само за миналата година новоотпуснатите инвалидни пенсии са 30 хиляди, две и повече пенсии са вземали 483 517 души, а годишните разходи по това перо гонят 1.5 млрд. лева. Разбира се, хората с увреждания не бива да се сочат с пръст като държавни престъпници. Но е крайно време да се ореже корупцията в лекарските ТЕЛК-комисии, които издават удостоверенията “на кило”. В някои етнически региони например има има цели села, чиито жители масово получават инвалидни пенсии, без наоколо да се е водила война. Експерти искат от 2015-а надбавката от 30 лв. за пенсионери със стаж и възраст с над 71% инвалидност да бъде извадена от НОИ, тъй като тя не е осигурително плащане, а струва по 200 млн. лв. годишно. Управителят на НОИ Бисер Петков намекна, че е възможно да отпаднат трите най-добри години преди 1997-а, които сега участват във формулата за изчисляване на пенсиите. Според него тригодишният “златен” период няма същата тежест за пенсията, хората често са затруднени в избирането му, не могат да открият документите си, а други използват “вратичката” и с фалшиви бумаги получават по-висока пенсия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във